Стефан Тамбуев, издател: Вестникът е арбитър на новини, да му дадем глътка въздух

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8627330 www.24chasa.bg

С периодичния печат хората се информират в дълбочина. А той е сред силно пострадалите в кризата

- Инициатор сте на петиция за намаляване на ДДС за печатните издания. Какви са вашите очаквания от внасянето на тази петиция в парламента, г-н Тамбуев?

Стефан Тамбуев, издател: Вестникът е арбитър на новини, да му дадем глътка въздух

- Очаквам, че тази поправка ще бъде приета от народните представители. Мисля така, защото видях настроението сред всички парламентарни групи още при първото четене на закона. Имаше много приветливо отношение към намаляването на ДДС на книгите. Дори имаше изказвания от депутати, че това е много патриотично дело. Разбира се, тази стъпка беше в синхрон с големия празник на българската писменост и култура 24 май и така подчерта темата за словото.

- Споменахте в предварителния ни разговор, че включването на периодичния печат в данъчното облекчение е вид продължение на книгите?

- Поначало идеята за намаляване на ДДС на книгите автоматично навежда на мисълта и за намаляване на ДДС на периодичните печатни издания. Предложи го в свое изказване в парламента депутатът Антон Кутев. И напълно основателно! Аргументът му бе, че в днешно време вече е много трудно да се определи кое е книга и кое - списание.

- Защо?

- В момента има тенденция в целия свят книги и списания да се продават анблок, в една опаковка. Там има голяма корица с 20-30 страници, поставена в найлонова торбичка заедно с книга. Дългото изложение, което читателят купува, на практика е в книгата. А в списанието са маркирани различните теми, идеи и сюжети, които подбират целевата група, за която тази книга е подходяща. Този начин на предлагане е нова маркетингова хватка за продажба на една книга. На практика списанието се явява като нейна опаковка. Както всъщност всяка една опаковка на всяка една стока е насочена към това да селектира целевата група на съответната стока.

- Има ли я тази тенденция и у нас?

- Вече е забележима. Много издатели излизат с подобен продукт на книжния ни пазар и той има обща цена. И хайде да видим с това разделено ДДС в момента какво всъщност продаваме - книга или списание?

- Искате да кажете, че изниква необходимост от пояснение какво е книга и какво списание?

- Да, и какво е вестник също така.

Къде има

юридическо

обяснение,

че книга е

това, списание

- друго,

а вестник - трето? Аз например мога да започна да издавам едно списание за градината, което обаче да кръстя “Книга за градината”. И през януари излиза книга първа, през февруари - книга втора, през март - трета, и така до края на годината. А през следващата година пускам втори том на съответното издание.

Мога да ви дам пример и с “Къща и градина”, която си плаща данъците като списание, но на практика е семейна енциклопедия.

Тя е раздробена на части, подобно на много енциклопедии и съответно тези части се предлагат ритмично във времето в отделни книжни тела. От тях обаче читателят сглобява една енциклопедия.

- На какъв принцип тогава се разграничават видовете периодични печатни издания?

- Според мен те на практика не съществуват. По някаква инерция има една гражданственост на представите, но тя няма юридическо измерение - кое е книга, кое - списание, кое - вестник.

Да вземем например литературното списание “Съвременник” - ами вие, като го тръснете на масата, то ще я събори, защото е дебела книга колкото първия том на “Строителите на съвременна България” на Симеон Радев.

Излиза обаче в периодика. В него се публикуват не един, а няколко романа, страшно много разкази, поезия, изобщо всякакви жанрове от различни краища на света. Е, книга ли е това, или списание? Води се списание, но даже като гражданственост не се възприема като такова. Ако има телчета, е списание, а ако няма, е вестник. Или едното е сгънато малко по-така, а пък другото някак си по-малко идва. Това е гражданската представа за нещата, но ако се тръгне по линия на жанровата представа, тя въобще не се препокрива с това схващане.

- Каква е логиката за вестниците?

- Названието

вестник означава

“носи вестта,

новината”, списанието пък е “нещо, което се списва”. Ето, виждате, двете се препокриват. Пишеш новината и я коментираш, независимо от каква гледна точка - политическа, социална, обществена.

В момента най-голямата конкуренция за вестниците и списанията е интернет - това е медийна революция, сравнима с ядрената бомба над Хирошима от времето на моята младост.

Много е вероятно, ако това вече не се е случило, след известно време прагът на съвремието да се премести към откриването на интернет и навлизането му в живота.

- Така е, да, но не мислите ли, че покрай фаворизирането на източниците на информация онлайн, дискриминирани остават големи групи възрастни, които са свикнали и харесват хартиените издания. Да не говорим, че част от тях са скарани с новите технологии?

- Всъщност разликата е в това, че в интернет все още не са наложени правила. Че като изключим няколко сайта, които заслужават уважение, по-голямата част от съществуващите в интернет

информационни

сайтове

всъщност са

анонимни

Докато за една редакция на хартиено издание се знае къде се намира, кои журналисти и външни автори работят в нея поименно, на кои телефони отговарят и на кои имейли. Докато в интернет ние с вас, ако пожелаем, утре можем да си спретнем един интернет сайт, да го оставим абсолютно безадресен и да пишем там каквото решим. Всичко, написано от нас, влиза в общия информационен поток, но не е ясно кой носи отговорност за достоверността на информацията, защото е написана напълно анонимно.

Разбира се, има и такива, които са озаглавили сайта си “сайт за фалшиви новини”, и впрочем са много четени. Даже сред читателите им има хора, които възкликват: “Как ще са фалшиви, след като и аз мисля така!”.

Но на практика арбитър на една реална новина продължава да е самото печатно издание. Факт е, че и печатните издания, а и електронните медии като цяло се поддават на влияние, като хората, които ги правят. Но все пак там може да се намери баланс в поднасянето на новината, защото за всяка една от тях авторът носи отговорност, не е анонимен - сложил е името си, а телефонът му е в адресното каре. А в повечето сайтове се оставя поле, в което читателят на новините им да си напише името и да си остави координатите, а журналистите в сайта при желание да ти отговорят. На приктака читателят на сайтове общува с машината там. Докато в печатните издания читателят общува с журналистите директно. Да, комуникацията между тях е малко по-традиционна и неслучайно хората с такова мислене, а те никак не са малко, купуват и четат хартиени издания.

- Франция и Австрия впрочем подкрепиха журналистите си в пандемията. В други страни обмислят мерки те да бъдат подпомогнати. Най-често сравняват работата им с тази на лекарите - денонощно на първа линия. Това може ли да се случи и у нас?

- След кризата, която хартиените издания преживяха, в момента на Запад се наблюдава възстановяване на периодичния печат чрез едно ново потребление от страна на хората. И струва ми се тъкмо защото

в интернет е

голяма бъркотия,

а и няма правила

Ако например аз искам да разбера нещо по определена тема, ще ми бъде по-лесно да си купя тематично издание, в което да прочета онова, което ме интересува, при това подредено. Ако не ми даде пълната информация, ще ми даде посоките, в които да я търся. По-лошият вариант е да се заровя в интернет, при това ще изгубя много повече време, защото ще попадна на различни сайтове, които преписват от други и две трети от информацията в тях е една и съща, включително с грешките. Ето тази е разликата между вестника и сайта.

- Само с това ли печели вестникът?

- Съвсем не. Като го погледнете, например, той като архитектура и ритъм е едно цялостно произведение. Поне по този начин въздейства. Докато сайтовете все още не са достигнали до тези възможности на вестника, който впрочем съществува като културно явление вече стотици години.

В сайта трудно можеш да изкараш лийда, докато във вестника това просто е задължително. В сайта трудно ще вкараш карета, които автоматично дават динамика на гледните точки. Така че вестникът, като все още едно завършено произведение, е доста по-наситен. При това не става дума, че ако харесваш едно, не трябва да харесваш другото. Но вестникът като цяло продължава да дава едни доста добри възможности да се информираш в дълбочина.

- Какво налага необходимостта от намаляване на ДДС за периодичния печат?

- Това ще е глътка въздух за всички на този фронт. Конкуренцията с интернет е огромна и заради нея се намали потреблението. Заради това една цяла голяма верига за продажба на вестници и списания беше затворена. А непосредствено след това дойде извънредното положение. В него цели издания престанаха да излизат. И не само заради намалението на тиражите им.

В момента, когато пазарът започва да се възстановява, би било добре ДДС за печатните издания да се намали, ако не завинаги, както е в Западна Европа, то поне до момента, когато пазарът достигне онзи ръст отпреди пандемията. Това би била невероятна помощ за издателите и това е причината да поискаме и ние подкрепа като браншовете с проблеми заради извънредното положение.

Защото и

ние много

пострадахме

- 9% ДДС за периодичните печатни издания как по-конкретно ще им се отрази?

- Трябва да е ясно, че разходите за печат се облагат с 20% ДДС. Но импровизираната ми прогноза е следната: ако печатът на брой от съответното издание струва 1 лв., върху този лев се слагат 20 стотинки ДДС, а този брой от изданието се продава за 2 лв., издателят дължи 20 ст. ДДС грубо при ставка 9-10%. И автоматически по данъчната линия за кредити съответното ДДС се намалява с последното ДДС за продажба. Издателят е включил своето ДДС в момента на печата.

А иначе намаленото ДДС ще помогне и с това, че при спадналите тиражи и пазар и при изключителните трудности, пред които се изправят издателите, няма да ги вкара в още по-непопулярната мярка да вдигат цените.

 

  • Кървавият удар на “Тракия” и уроците, които отказваме да научим

    Кървавият удар на “Тракия” и уроците, които отказваме да научим

    Десетки български семейства ще са почернени след жестокия удар на магистрала “Тракия”, след като турски тир прескочи мантинелата и се озова върху няколко коли в отсрещното движение. Поредните жертви, дадени по жесток и нелеп начин, защото някой е бил уморен на волана на тежкия камион. Всеки, който пътува в страната, знае