В Испания бедността е по-тежка, отколкото през финансовата криза от 2008 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8633931 www.24chasa.bg
Да просят храна за пръв път в живота си - такава е участта на хиляди испанци, затънали заради пандемията в бедност СНИМКА: Ройтерс

Да просят храна за пръв път в живота си - такава е участта на хиляди испанци, затънали заради пандемията в бедност, напомняща финансовата криза от 2008 г., от която страната едва бе започнала да се съвзема.

"Крия си лицето, защото наистина ме е срам, никога не се е случвало да моля някого за храна", споделя 42-годишната Хакелине Алварес, която виждаме с пазарска чанта в ръка в Алуче, работнически квартал на Мадрид.

Зад нея между сградите се извива опашка от близо 700 души, чиито хладилници са празни - това ги е накарало да потърсят клуба на квартално сдружение, спешно превърнат в хранителна банка.

Сцената съвсем не е уникална за Испания, където продоволствените помощи са се увеличили по време на изолацията с 40 на сто според Федерацията на хранителните банки (Фесбал).

Мнозина идват тук за първи път, като Хакелине - И тя, и съпругът й са останали преди повече от два месеца без доходи заради карантината.

"Мъжът ми е келнер, регистрира се на борсата, но още не взема помощи, аз пък съм домашна прислужница, но хората, при които работя, не са ме обявили пред властите", казва тя. Съответно жената от испанско-хондураски произход, майка на три деца, няма право на никакво обезщетение за безработица.

Проблемът е от световен мащаб - според неправителствената организация Оксфам здравната криза може да осъди на бедност 500 милиона души. В Испания обаче карантинните мерки силно разтърсиха икономиката, а по дял на безработните страната бездруго бе стигнала до второ място в еврозоната след Гърция.

По-тежко, отколкото през 2008 година

"Ситуацията засегна на първо място онези, които бяха уязвими и преди да избухне пандемията (. . .), не бяха се оправили още след кризата от 2008 г.", изтъкна премиерът социалист Педро Санчес.

В разгара на финансовата криза, през 2013 г., безработицата надхвърли 26 на сто, преди да спадне миналата година на около 14 процента. Тази година правителството очаква тя да е 19 на сто.

Безработицата още не е стигнала равнището от времето на финансовата криза, но ударът сега е по-тежък.

"Днешната криза е много по-силна и се разраства повече от тази през 2008 г. (. . .); помощта ни изобщо не стига тогавашното ниво", оплаква се Олга Диас, заместник-директор по социалните помощи в испанския Червен кръст.

От началото на карантинните мерки структурите му са подпомогнали над 1,5 милиона души, "68 на сто от които не бяха ни търсили преди", уточнява тя.

За разлика от кризата през 2008 г., "сегашната парализира и сивата икономика", смекчила навремето удара за много семейства, посочва Анхел Франко, говорител на Фесбал.

Още в началото на пандемията и въпреки икономическия подем "скандално високата" бедност вече бе стигнала "едни от най-лошите показатели в Европейския съюз", алармира през февруари докладчикът на ООН Филип Алстън, приключил проучвателната си мисия в страната.

Към нова солидарност

"Все едно халюцинирам . . . Понякога се подрежда цяла опашка от хора, които ни носят храна", радва се Есперанса Вивас, доброволка от кварталното сдружение в Алуче.

Броят на доброволците в Червения кръст се е удвоил.

Случва се дори предлагането на помощ да надхвърли търсенето. "Откъде ли не се обаждат разни хора и казват: имам това, имам онова; също и доброволци, за които нямаме място тук", отбелязва Мигел Керихо, пратеник на Малтийския орден в Мадрид.

В благотворителния му ресторант, разположен в бедния квартал Тетуан, работят и доброволци от времето на кризата от 2008 г., и дошли неотдавна като Елена Лисаур. Юридическата практика също е в застой, "ние адвокатите нямаме много работа и си запълвам времето, като идвам тук", обяснява 61-годишната жителка на Мадрид. .

Усилията на НПО обаче няма да са достатъчни.

"Испания не може да си позволи да гледа опашките пред благотворителните ресторанти", заяви социалистът Педро Санчес и съобщи, че от юни в страната се въвежда минимален жизнен доход.

Този нов вид социална помощ е предназначен за "около 850 000 домакинства", живеещи "в тежка бедност".

В очакване на някакви помощи Хакелине Алварес, както казва, живее "ден за ден": "Не мисля за вируса, а как да намеря храна за днес, как да нахраня децата си".

/От БТА/