Дискусията за това какъв е резултатът от новия проект като музика тепърва предстои, казва Милен Иванов
Златната марка “Мистерията на българските гласове” предизвика задочен спор на страниците на в. “24 часа” между певици от хора и настоящата диригентка Дора Христова.
В два поредни броя публикувахме мненията на певците Олга Борисова и Даниел Спасов. Днес четете отговора на Милен Иванов.
За да поясня на читателите, аз съм “неговият колега” (на Даниел Спасов - б.р.) - така съм наречен от Дора Христова в писмото ѝ до “24 часа”. Но ако тя бе автор на този текст (а аз силно се съмнявам в това), щеше да напише името ми - Милен Иванов. Още в първата статия, в която заедно с Олга Борисова и Даниел Спасов направихме много внимателен, аналитичен, професионален и музикантски анализ на продукта “БууЧииМиш”, съм се подписал с името си, защото заставам зад всяка своя дума.
Твърдението, че въпросният проект е изключително успешен, изобщо не е вярно, защото авторите му умишлено и последователно игнорират многобройните критики от български и световни музиковеди, меломани и публика. В “обясненията” на Дора прозира безпомощност, неувереност и страх. Оставаш с усещането, че и самата тя не си вярва на думите. А и в личен разговор тя е твърдяла пред мен, че това не е музика, че “Това не е “Мистерията”!” На кое да вярва човек…
Регистрацията на марката Дора Христова е направила тайно! С Даниел Спасов я насочихме към
представител по
индустриалната
собственост, за да
защити името на хора
от подадена заявка за регистрация на марка, близка до името “Мистерията на българските гласове”. Екатерина Читакова е посъветвала Дора първо да се свърже със семейство Селие и чак след това да направи необходимото. Това са били съвети за защита на името, а не за регистрация на марка! (Впрочем Христова е реагирала по този начин и преди, при други нелоялни злоупотреби с името на хора при изяви на български формации в чужбина.)
Какви разговори е водила диригентката със семейство Селие, аз не знам. В крайна сметка двете ѝ регистрации са факт и те са еднолични. Отговорността е лично нейна, лично на Дора Христова! Защо сега, с късна дата, се оправдава, че друг я е посъветвал да направи регистрациите, нали е убедена в своята правота? Тя е свикнала винаги да оневинява себе си и да търси причините за грешките си в другите.
Дора Христова гарантираше, че има позволението на семейство Селие да направи регистрация в България. Изглежда, не било така - нито за първата регистрация за България, нито за втората, която е международна. Преди няколко години тя ми показа писмо на английски от електронната си кореспонденция със семейство Селие, в което те я обвиняваха в узурпация. В личен разговор с мен и Даниел Катрин Селие отново потвърди и повтори същите думи: “Дора е един узурпатор!”
В годините аз и Даниел Спасов много сме помагали на Христова - той като PR, организатор на телевизионни продукции с хора, участвал в осигуряването на средства за костюми и наем на репетиционни помещения, както и винаги като блестящ, отговорен и вдъхновен солист на едни от най-красивите песни в репертоара на хора. Аз съм ѝ помагал като диригент и съм заставал винаги зад нея. Но впоследствие разбрах, че тя притежава уникалното качество да използва колегите диригенти да ѝ свършат работата, а после да си присвои техния труд.
Така се е случило с Георги Генов, дирижирал хора преди нейното повторно идване през 1988 година, с композитора и диригент Боян Нанков през 90-те години на миналия век и отчасти с диригента Нина Печева.
Този “колегиален” маниер на Дора Христова се оказа изумително устойчив във времето. Лично тя афишира и пред мен, и пред медиите, че работим заедно, искаше да се занимавам с младото попълнение на състава, което направихме и представихме заедно в телевизионни интервюта. Това не бе лична моя амбиция, а желанието на самата Дора. Само че аз не съм човек, който ще позволи да бъде употребен, и когато след това е изхвърлен, да си замълчи!
През годините десетки пъти сме предлагали на Дора Христова
към хора да бъде
създадено сдружение
Привидно тя се съгласяваше. Заедно с Даниел Спасов намерихме публични личности, заставащи зад идеята. Когато се стигаше до конкретна реализация, Дора Христова внезапно се отказваше… Идеята за академия към “Мистерията на българските гласове” всъщност е на покойната журналистка Донка Първанова. Дора Христова я споделяше, а след смъртта на Първанова я представи като своя. Странното е, че тя не предвиждаше в състава ѝ да бъдат включени най-значимите имена от хора. Когато ѝ предлагахме конкретен състав на преподавателите, доста грубо възкликна: “Не е нужно да се включват всички певици, не желая Олга Борисова, Радка Алексова и Елена Божкова да ми се бъркат! Ако трябва, сама ще регистрирам академията!” Сама! Винаги сама! Това за какво ви говори?
Няма да се спирам на нейните професионални качества като диригент, само ще спомена впечатленията си, моите и на колеги музиканти, за работата ѝ в цитирания вече нов продукт, а именно - тя все още не си знае партитурите (две години след началото на проекта) - губи се в тях, подава на грешните партии, в повечето случаи е един такт след музиката, а на лицето ѝ са изписани досада и всякаква липса на отношение! А
диригентът е този,
който трябва да
вдъхнови всички
изпълнители,
да ги ръководи, да ги накара да мислят в една посока, да “свири на инструмента хор”! Сещам се за думите на моя професор - Лилия Гюлева, която винаги казваше и ни напомняше: “Има два типа диригенти. Едните, на които партитурата е в главата им, и други, на които главата им е в партитурата! Вие изберете от кои да сте!” В случая с Дора Христова отговорът е повече от очеваден!
В писмото на Олга Борисова няма и нюанс, че тя иска да притежава марката, напротив - обективно се твърди, че тази марка трябва да е достояние на многото хора, дали своя принос с таланта си за нейното изграждане и утвърждаване. Точно обратното - възмущението на Олга е, че в момента Дора Христова притежава еднолично марката “Мистерия на българските гласове” и се разпорежда с нея както си иска. И съвсем логично последиците от това са налице - унищожаване на всичко, изградено в годините от емблематични певци, композитори и диригенти преди Христова.
Дискусията за това какъв е резултатът от новия проект като музика тепърва предстои. И много хора са на моето мнение, че това е заличаване на едно българско достижение, трайно вписано в световния музикален афиш. Примерите за колаборация на българските гласове и фолклор с други музикални стилове са многобройни, но всички те са направени професионално, стилно, без никой да нарушава и обезличава другия, а не просто “съшито с бели конци”, без разминаване (каквото се е получило във въпросния проект) и без “Мистерията на българските гласове” да бъде обезличена и сведена просто до back vocal на меко казано странни певци. В този случай всеки един от останалите фолклорни хорове в България би се справил блестящо. Но за “композитора” Петър Дундаков и за “Шуберт мюзик” водещото не е музиката, а чрез използването на марка, превърнала се в символ на нашия фолклор, да се стъпи на световния подиум. Но там, на голямата сцена, нито публиката, нито музикалните критици търпят посредствеността и съмнителния талант! За съжаление, в “екзотичния” продукт “БууЧииМиш” срещата между музикалните стилове не се е състояла.