“Много сме зле” - как изкривяват картината за европарите срещу кризата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8654204 www.24chasa.bg

- Цифрите събудиха

засилен, но нездрав интерес

у някои политици

- Три лъжи, два въпроса

и няколко истини*

Преди време бях написал статия, провокирана от политическото говорене по отношение на средствата от ЕС. 9 г. по-късно си давам сметка, че написаното е все още актуално, което при други обстоятелства вероятно щеше да е положителен факт.

Когато говорим за политики на ниво ЕС, често дебатите нямат толкова широк отзвук у нас и понякога произведените решения дават повод за различни интерпретации, а нерядко водят и до фалшиви новини. Обичайно свеждаме европейското говорене до това колко пари ще получим от ЕС и как ще бъдат разпределени, което само по себе си е важно, но не може да запълни цялостната картина. Освен това в изказванията на някои политици все още се прокрадват

мазохистичните

стрели

– “зле сме, много сме зле”, “по-зле от нас няма”, което допринася за изкривяване на картината, още преди да е запълнена.

Европейската комисия представи ново предложение за Многогодишна финансова рамка на Съюза за периода 2021-2027 г., с което няма намерение да предлага решения за спасение, а за възстановяване на европейската икономика след последиците от кризата.

Бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г. или т.нар. Многогодишна финансова рамка се предлага да бъде в размер от 1,1 трилиона евро. Исторически погледнато, цифрите са съпоставими с предходните два бюджета на ЕС. Новият момент е свързан с Плана за възстановяване на ЕС в размер на 750 млрд. евро, който на практика е извън многогодишния бюджет на Съюза и следва да се изпълни до края на 2024 г. Въпросните средства ще бъдат набавени чрез поемането на заем от световните финансови пазари от страна на ЕС. С други думи – извън бюджета на ЕС и извън традиционните политики и инструменти, които се финансират чрез него, боравим с качествено нов инструмент, чието генериране също може да се определи като нетрадиционно.

Всички тези цифри събудиха засилен, но за съжаление нездрав интерес у някои политици. Засилен, защото навярно са осъзнали колко малко познават темата, и нездрав – по същата причина. Понеже все още съм на мнението, че би било проява на политическо малодушие да не се напомня истината, бих искал превантивно да спестя притесненията, които будят някои твърдения:

“България може да се окаже донор в следващия спасителен план на ЕС” и

“България няма ясна преговорна стратегия”.

В реалността има ясна и справедлива методология за разпределение на средствата, което изключва съществуването на хипотеза, при която България ще се окаже нетен донор в бюджета на ЕС. Напротив, България е една от общо 4-те държави членки, които ще получат повече средства за Кохезионна политика в сравнение с настоящата финансова рамка на ЕС. В общ план и съгласно предложенията на ЕК България ще получи по линия на МФР 16,7 млрд. евро, а в рамките на Пакета за възстановяване – 9,7 млрд. евро, при наличието на достъп на страната ни до няколко заемни инструмента. За сведение – през текущия период по линия на КП и Фонда за селските райони България разполага с 9,9 млрд. евро. Вноската ни в бюджета на ЕС за целия период 2021-2027 г. ще бъде 3,3 млрд. евро. Едва ли тези цифри могат да превърнат България в донор на ЕС и говорят за липса на ясна преговорна стратегия. И за да разсея напълно

притесненията от

рода на “нямаме

план”,

“не можем”, “не знаем”, да припомня, че България завършва втори програмен период, подготвя трети и вече е натрупала солиден опит в работата с всякакъв вид документи – оперативни програми, споразумения за партньорство, покриване на предварителни условия и т.н. Историческата справка показва, че като качество и срок ние не просто се справяме, а често се справяме по-добре от другите.

“Днешното управление бойкотира европейските приоритети, тъй като видимо бойкотира зелената сделка”.

Както нееднократно съм заявявал, Зелената идея е въоръжена с почти непобедими аргументи. Не се сещам за политик или общественик, който би се осмелил да отрече или пренебрегне значението на качеството на околната среда, въздуха, чистата храна и вода.

Още нещо, една бърза справка ще покаже, че подкрепихме дългосрочната цел за постигане на климатична неутралност на ниво ЕС до 2050 г. още през декември 2019 г. и имаме национална позиция по тази тема от февруари. Понастоящем стартираме съвместната си работа с ЕК по изготвяне на териториалните планове, които да са основа на трансформацията в условията на Зелената сделка.

Твърдението, че се бавим със стратегията за следващия период също не е вярно.

Запитване до Европейската комисия би разкрило
факта, че
страната ни е
една от първите
в ЕС,
която представи проектите си на стратегия (Споразумение за партньорство) и програми за следващия програмен период. В момента сме в интензивен етап на преговори като изведените от нас приоритети – иновации и приложна наука, зелената сделка и възстановяването на икономиката ни, се подкрепят от ЕК.

Признак на политическо безсилие е невъзможността да се генерират ясни и точни послания, в следствие на грешно направени изводи.

Планът за възстановяване и националното му измерение не бива да обременяват съзнанието на няколко поколения българи.
Най-малкото поради факта, че 4-годишният период за реализирането му може да се определи по-скоро като краткосрочен, отколкото като фундаментален за развитието на държавите членки. При подобна посока на мислене как би трябвало да оприличим МФР, която е за 7 г. и с по-голям бюджет от възстановителния пакет?

Разбира се, това е риторичен въпрос. Наясно съм, че
някой, решил
вчера да влезе
в темата,
няма как да знае тези факти. И все пак ако говорим за основополагаща стратегия и план, които ще засегнат няколко поколения, по-скоро трябва да обърнем внимание на Зелената сделка, чиито хоризонт е 2050 г.

Що се отнася до справянето със социално икономическите последици от кризата с COVID-19 – достатъчно признание е, че сме давани като един от добрите примери, включително по линия на мобилизирането на национални и европейски средства за финансирането на конкретни антикризисни мерки.

Далеч съм от мисълта, че всичко, което предстои ще бъде лесно, защото и досега не е било. Наясно сме с отговорността и необходимостта от навременни решения и прецизно планиране. При това не защото звучи добре и разумно, а защото полагаме нужните усилия и разчитаме на опита, който натрупахме в последните години. Научените уроци са тези, които ни дават увереност, че ще се справим и този път.

 

* Статията е от блога на Томислав Дончев tomislavdonchev.info.

Заглавията са на редакцията.

 

  • Когато ударите на живота не пречупват волята за знания - вижте историята на Ася

    Когато ударите на живота не пречупват волята за знания - вижте историята на Ася

    Потокът ежедневни грозни сюжети, които поднася животът (най-вече политическият) в България, често оставя извън взора и вниманието на обществото вдъхновяващи примери на достойни хора. Такъв е случаят с Ася. Нейната история показва как желанието, волята за знания и грамотност могат да победят превратностите на съдбата