Политиканите с основен говорител Румен Радев стигнаха дъното

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8654425 www.24chasa.bg
Александър Йорданов СНИМКА: Архив

Напоследък и особено след рязката ми позиция срещу политици и журналисти, които спекулираха с пандемията от Covid-19 и паднаха толкова ниско, че взеха на въоръжение дори драсканиците на лица укриващи се от правосъдието, мнозина коментират всеки ред написан от мен. Много често задават въпроси от типа: "А ти какво направи?".

Ясно е, че в политиката човек сам нищо не може да направи. За да го стори трябва да е част от политическа общност - партия или коалиция. От 30 години съм член на СДС - първоначално коалиция, а от 1997 г. и партия. Но от 1998 г. не участвам активно в политиката.

Това са 22 години. Едва миналата година и то отново съобразно решение на СДС, взех участие в изборите за Европарламент. Направих го, защото на СДС не се отказва. А и тогава лидерите на Европейската народна партия - Жозеф Дол и Манфред Вебер се обърнаха към партиите у нас, които се самоопределят като десни и са членове на това дясно-центристко политическо семейство в Европа - най-голямото и днес в Европарламента, да се обединят, за да победят социалистите. А щом става дума за победа над БСП аз не мога да бягам от отговорност.

И нека да припомня, че СДС се създаде, за да побеждава БСП. Шушумушуто, което някои псевдодемократи направиха с БСП на последните местни избори ме отврати от тях.

Затова и абсолютно убедено приветствах общото явяване на изборите на ГЕРБ и СДС. И съжалявах, че партия като ДСБ например избра сдружаване с леви и ляволиберални партии като "Зелените" и "Да, България!" Но пък се зарадвах, че нейният бивш председател, а не някой кандидат от тези две партии, стана евродепутат. Днес той е заедно с еврподепутатите от ГЕРБ и СДС в парламентарната група на ЕНП. Тоест, макар и по заобиколен и то чак през Брюксел път, той се върна в "семейството".

Написал съм и съм издал 12 литературоведски и политически книги. Една от тях е "Blogo, ergo sum!" Издадена е преди 8 години. Сега подготвям нейно своеобразно продължение, което най-вероятно със заглавие "Неудобни думи". Това е всъщност политически дневник за периода от 2013 до 2019 г. Така всеки който желае ще може да прецени сам дали съм бил прав или не заемейки една или друга позиция в конкретна политическа ситуация.

Към днешна дата съм убеден, с оглед на предстоящите през пролетта на следващата година парламентарни избори, че не бих гласувал за партиите и политиците, които се опитаха от поразилата света смъртоносна пандемия да извлекат тяснопартийни политически дивиденти. Защото те не разбраха, че сега не е време за трупане на партийни точици, а за национална солидарност. Те нападаха грубо, нагло и глупаво, лекари и политици, които вложиха огрпомни усилия, за да преминем през тази смъртоносна жарава с най-малко жертви. Това им отношение бе своебразна разделителна линия. Особено когато говореха само за кръчми, хотели и пари. И не се спряха дори в деня, в който в Сливен почина д-р Илияна Иванова

За тях нямаше скръб, страдание. Важно бе чрез атаки към правителството на Националния оперативен щаб да вдигнат оклюмалия си партиен рейтинг. Техен основен говорител стана Румен Радев. И така заедно и поотделно те достигнаха дъното.

Пренебрегнаха човещината, за да си начешат опозиционната краста. Пишеха и говореха за "ограничаване на свободата" и за "диктатура", спекулираха дори с европейските ценности. И това при положение, че във всички европейски държави извънредното положение и извънредните мерки, карантината и неизбежните ограничения, бяха абсолютен факт.

Те така и не разбраха, че другото име на свободата е човещината. Че политиканстването не е политика. Че хората освен права имат и дълг. И това е дългът им да творят добро, а не да сеят семената на злото. Добротата е дълг на човека. И на политика. Но, това е наистина голяма тема.

(от Фейсбук)

  • За какво друго да получиш затвор до гроб,
ако не за разстрела на детето си

    За какво друго да получиш затвор до гроб, ако не за разстрела на детето си

    Петчленен състав на Софийския градски съд с председател съдия Иван Коев “наказа” с 20 г. затвор двойния убиец Викторио Александров, който разстреля доскорошната си приятелка и едногодишната им дъщеричка. Присъдата е шокираща, възмутителна. Това е най-лекото наказание поне за последните 20 години, давано на двоен убиец с доказана вина
  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност