Политиканите с основен говорител Румен Радев стигнаха дъното

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8654425 www.24chasa.bg
Александър Йорданов СНИМКА: Архив

Напоследък и особено след рязката ми позиция срещу политици и журналисти, които спекулираха с пандемията от Covid-19 и паднаха толкова ниско, че взеха на въоръжение дори драсканиците на лица укриващи се от правосъдието, мнозина коментират всеки ред написан от мен. Много често задават въпроси от типа: "А ти какво направи?".

Ясно е, че в политиката човек сам нищо не може да направи. За да го стори трябва да е част от политическа общност - партия или коалиция. От 30 години съм член на СДС - първоначално коалиция, а от 1997 г. и партия. Но от 1998 г. не участвам активно в политиката.

Това са 22 години. Едва миналата година и то отново съобразно решение на СДС, взех участие в изборите за Европарламент. Направих го, защото на СДС не се отказва. А и тогава лидерите на Европейската народна партия - Жозеф Дол и Манфред Вебер се обърнаха към партиите у нас, които се самоопределят като десни и са членове на това дясно-центристко политическо семейство в Европа - най-голямото и днес в Европарламента, да се обединят, за да победят социалистите. А щом става дума за победа над БСП аз не мога да бягам от отговорност.

И нека да припомня, че СДС се създаде, за да побеждава БСП. Шушумушуто, което някои псевдодемократи направиха с БСП на последните местни избори ме отврати от тях.

Затова и абсолютно убедено приветствах общото явяване на изборите на ГЕРБ и СДС. И съжалявах, че партия като ДСБ например избра сдружаване с леви и ляволиберални партии като "Зелените" и "Да, България!" Но пък се зарадвах, че нейният бивш председател, а не някой кандидат от тези две партии, стана евродепутат. Днес той е заедно с еврподепутатите от ГЕРБ и СДС в парламентарната група на ЕНП. Тоест, макар и по заобиколен и то чак през Брюксел път, той се върна в "семейството".

Написал съм и съм издал 12 литературоведски и политически книги. Една от тях е "Blogo, ergo sum!" Издадена е преди 8 години. Сега подготвям нейно своеобразно продължение, което най-вероятно със заглавие "Неудобни думи". Това е всъщност политически дневник за периода от 2013 до 2019 г. Така всеки който желае ще може да прецени сам дали съм бил прав или не заемейки една или друга позиция в конкретна политическа ситуация.

Към днешна дата съм убеден, с оглед на предстоящите през пролетта на следващата година парламентарни избори, че не бих гласувал за партиите и политиците, които се опитаха от поразилата света смъртоносна пандемия да извлекат тяснопартийни политически дивиденти. Защото те не разбраха, че сега не е време за трупане на партийни точици, а за национална солидарност. Те нападаха грубо, нагло и глупаво, лекари и политици, които вложиха огрпомни усилия, за да преминем през тази смъртоносна жарава с най-малко жертви. Това им отношение бе своебразна разделителна линия. Особено когато говореха само за кръчми, хотели и пари. И не се спряха дори в деня, в който в Сливен почина д-р Илияна Иванова

За тях нямаше скръб, страдание. Важно бе чрез атаки към правителството на Националния оперативен щаб да вдигнат оклюмалия си партиен рейтинг. Техен основен говорител стана Румен Радев. И така заедно и поотделно те достигнаха дъното.

Пренебрегнаха човещината, за да си начешат опозиционната краста. Пишеха и говореха за "ограничаване на свободата" и за "диктатура", спекулираха дори с европейските ценности. И това при положение, че във всички европейски държави извънредното положение и извънредните мерки, карантината и неизбежните ограничения, бяха абсолютен факт.

Те така и не разбраха, че другото име на свободата е човещината. Че политиканстването не е политика. Че хората освен права имат и дълг. И това е дългът им да творят добро, а не да сеят семената на злото. Добротата е дълг на човека. И на политика. Но, това е наистина голяма тема.

(от Фейсбук)

  • Когато ударите на живота не пречупват волята за знания - вижте историята на Ася

    Когато ударите на живота не пречупват волята за знания - вижте историята на Ася

    Потокът ежедневни грозни сюжети, които поднася животът (най-вече политическият) в България, често оставя извън взора и вниманието на обществото вдъхновяващи примери на достойни хора. Такъв е случаят с Ася. Нейната история показва как желанието, волята за знания и грамотност могат да победят превратностите на съдбата