Черните и белите зърна на отец Никодим - това са мечтите и раните, които ви чакат, деца наши

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8654466 www.24chasa.bg

Не е трудна темата от матурата,

стига да проумееш, че никой не е

безгрешен - важното е да осъзнаваш

кое е добро и кое зло. И проверяващият е Животът

Матурите на зрелостниците всяка година се превръщат в инфарктна точка на битието ни. Каква е тази тема, защо е тази тема, не можаха ли да измислят друга, защо мъчат децата с такава тема, да им имам темата, много си е добра даже темата...

Застанете пред произволно избрано училище или влезте в социалната мрежа - пълно е с теми по Темата. Нормално е, родители се вълнуват, учители дваж повече, учениците и те. За вълнение си е, зер от справянето с матурата зависи бъдещето. Поне на тези, които имат амбиции за по-нататък.

Винаги съм се чудила защо амбициите на родителите често са по-големи от тези на детето им, може би защото моите майка и татко не ме дърпаха или тикаха в избрана от тях посока, а просто подкрепяха избора ми. Дори да не е правилен.

Грешейки,

научаваме много

повече,

отколкото

съгласявайки се

отегчено

или примирено. И се научаваме да стъпваме по-внимателно нататък.

Та да си дойдем на темата - "Чорба от греховете на поп Никодим". Елин Пелин. Прекрасен благ разказ на класика-сладкодумец. Прекрасна тема за размисъл върху белия лист. ОБАЧЕ. Леле, баш това ли? Ами - баш! Хайде да видим как стоят нещата. Развивам темата, своята.

За пръв път точно този випуск се сблъска с новите методи. И учителите бяха на същото дередже. Разбира се с пълна сила важи правилото, че ако чакаш на последните метри, пиши се бегал.

Обучението е

маратон, не

скоростна

отсечка

И все пак не можеш да помниш абсолютно точно целия материал. Преговор и наваксване на пропуските си трябват. Та в тези условия Елин Пелин беше оптимален вариант, щото нали помните какво се получи преди години с Атанас Далчев.

Пелинко, благодумникът, с вечната тема за доброто и злото, за грешките и греховете човешки, под шарената сянка на манастирската лоза. Сядай, вади химикалката, пиши и пей, сърце... Пей, ако са те научили и на думите, и на нотите. Пей, ако си научил и думите, и нотите. Иначе - плачи и се тръшкай, че тая тема е остаряла и децата ги мъчат с нея. Може и да не им е лесно, но нищо в този живот не е лесно, нито някой ти е обещавал да е такова. Свиквайте, деца наши.

Нима всичко около вас не е едно разпиляно гърне с черни и бели бобови зърна? Не се ли сблъсквате всеки ден с радостите и разочарованията? С

приятелствата и

предателствата?

С грешките в задачите по математика и с грешните преценки за хората от обкръжаващия ви кръг? С полета на мечтите и раните, причинени от падането върху каменливата действителност? Със сладките спомени и със спомените, които искате да изтриете от съзнанието си?

Че то 18 години не сте расли в саксия, нали? Колкото и на мама и татко да им се искало. В повечето случаи. Колкото може би и на всеки един от вас му се иска. Защото вие имате мечти и цели, имате цял един живот пред себе си и няма начин да не го мислите този път, дето вас чака да го извървите. В добро и зло.

Никой не може да

ви предпази,

никой не може да ви опази, всеки ден е като бобено зърно, което спастряте в непоетичното гърне на опоетизараната душа.

На какво са ви научили в училище, какви изконни ценности са ви дали вкъщи, какво ви е показал светът около вас - всичко е бяло зрънце до черно зрънце, шаренията на живота. Просто трябва да отсявате доброто от злото. Не правилното от неправилното, защото всеки човек си прави сам правилата и често греши. Доброто е добро, злото е зло. Цял живот ще се учите да ги различавате. Просто ги увивайте в хартийката на преосмислянето, кътайте ги и мислете, че ако вие сърбате от чорбата, оставена ви в наследие и няма как да я направите по-вкусна, то какво ще поднесета на вашите деца зависи единствено от вас. Няма рецепти. Няма подправки. И поправки няма.

Не е трудна темата, стига да проумееш, че никой не е безгрешен, важното е да осъзнаваш кое е добро и кое зло. И проверяващият е Животът. Той е безпристрастен, това му е хубавото. Но това е друга тема. Вашата.

  • Когато ударите на живота не пречупват волята за знания - вижте историята на Ася

    Когато ударите на живота не пречупват волята за знания - вижте историята на Ася

    Потокът ежедневни грозни сюжети, които поднася животът (най-вече политическият) в България, често оставя извън взора и вниманието на обществото вдъхновяващи примери на достойни хора. Такъв е случаят с Ася. Нейната история показва как желанието, волята за знания и грамотност могат да победят превратностите на съдбата