Защо Тръмп е безсилен пред вандалите ?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8655002 www.24chasa.bg
Американският президент Доналд Тръмп СНИМКИ: Ройтерс

Тези, които са виждали в Доналд Тръмп „силен лидер“ или „диктатор“, трябва да са поразени от действията му в кризисния за Америка период. Фактически, той не предприема никакви действия и се ограничава само със заплахи, докато в страната му гори пожара на масовия бунт. На въпросът, означава ли това, че президентът на САЩ е един празнодумец? Или все пак той има хитър план, по който се движи.

Около половината от обхванатите от бунтове щати ангажираха Националната гвардия срещу вандалите, но засега тя не се справя. Допълнителни сили бяха привлечени и в столицата, където беше обявен полицейски час, а резиденцията на президента, Белият дом, е под фактическа обсада. В определен момент държавният глава дори трябваше да слезе в подземния бункер поради съображения за сигурност.

Междувременно се създава устойчиво впечатление, че Тръмп не прави абсолютно нищо за нормализацията на ситуацията в страната. Сякаш този „фашист“ и „президент с твърда ръка“ (както предпочитате) се е самоотстранил от проблемите в критичен момент за държавата. Той не предприема никакви практически действия и откровено избягва пресата: традиционният му брифинг стана, навярно, най-кроткият за цялото му президентство – Тръмп обяви санкции срещу Китай и се оттегли, отказвайки да отговаря на каквито и да е въпроси. Тогава протестите бяха в разгара си, така че въпросите бяха именно за тях.

Но в същото време той, разбира се, не мълчи и сипе проклятия и заплахи през своя традиционен канал за връзка с избирателите си – акаунтът в „Туитър“. А на седмия ден от безредиците организира видео-охулване на губернаторите, наричайки ги „слабаци“ и сравнявайки ги с „дебили“, като за пореден път поиска да се възстанови редът. Но това са само думи. Къде са делата?

Единствената гръмка инициатива на Тръмп през последните дни - обявяването на движението „Антифа“ за терористична организация – изглежда като празен ход и предизвика изблик на риторични въпроси в мрежата, дали е вменяем господин президентът. В крайна сметка „Антифа“ не може да бъде призната за терористична организация, тъй като не е организация, а субкултура (агресивна) и идеология (ултра-лява, анархистка).

По същия начин е невъзможно да се признаят за организации, например, пънковете или емотата, комунизма или ислямизма, а в САЩ не забраняват идеологии – именно за това е и първата поправка в Конституцията.

Няколко дни по-късно Тръмп отново отправи такива обвинения: той обяви действията на вандалите за „вътрешен тероризъм“, но този път не спомена конкретно „Антифа“, като организация. Заедно с това той обеща бързо и справедливо правосъдие на семейството на загиналия при задържането си афроамериканец Джордж Флойд, а на страната, като цяло, мобилизация на силовите структури. И накрая, той за пореден път поиска от губернаторите да не се притесняват и да извикат националната гвардия, допълва Фокус.

Тоест, отново се ограничи с обещания и заплахи, без да предприема конкретни действия.

На пръв поглед тази политика може да изглежда самоубийствена и престъпна небрежност, демонстрираща безсилието на държавния глава в условията на остра криза. Какъв президент и върховен главнокомандващ е този, който само може да пише в „Туитър“?

В действителност всичко е много по-сложно: Белият дом играе тънка игра и много добре осъзнава критично високата цена на залозите.

Първото, което трябва да изясним: най-засегнатите градове и щати са бастиони на Демократическата партия. Тоест това са противници, а понякога дори и открити врагове на Тръмп, на чиято територия той така или иначе няма шансове да спечели победа на изборите. Президентът все още има добри шансове за преизбиране, но никога няма да спечели нито в Калифорния, нито в родния си Ню Йорк, нито в Минесота, където започна всичко, или в град Вашингтон, където чернокожите отдавна съставляват огромното мнозинство от населението (избори там загуби дори обожаваният от народа републиканец Рейгън, а той загуби наистина в малко щати).

От другата страна е лошо съгласуваната позиция на американските либерали, които подкрепят протестите и дори намират думи да оправдаят вандалите. Те виждат причините за бунта в „системния расизъм“, но това обяснение е крайно съмнително, когато става въпрос за мултикултурния Ню Йорк, който се запали по-късно и още повече за Минеаполис, неформалната столица на бунта, където загина Флойд. Там и губернаторът е Демократ, и двамата сенатори също (между другото, жени), там кметът е либерал анти-тръмпист, а начело на полицията е афроамериканец. А от града и предградията му в Палатата на представителите бе избрана Илхан Омар, дъщеря на имигранти от Сомалия и една от двете мюсюлманки в Конгреса.

С други думи, вандалите громят в зоната на отговорност на своите политически покровители, опитващи се да използват агресията на протеста срещу федералните власти в лицето на Тръмп. Именно затова за президента е изгодно да се разграничи максимално от тези събития и да хвърли цялата вина и отговорност върху местните власти. Това е по своему справедливо, но опасно, ако изходим от факта, че географията на бунта продължава да се разширява.

Така стигаме до още едно обстоятелство, обясняващо бездействието на президента. Подчиненият му силови ресурс, предназначен за възстановяване и налагане на реда в страната, е подобен на вампир, който, според легендата, не може да влезе в дома без покана. Федералното устройство на САЩ е такова, че властите на щата трябва сами да се обърнат към държавния глава за помощ, за да изпрати той своите „щикове“ в зоната на конфликта.

Разбира се, за кризисни случаи и извънредни ситуации са предвидени изключения. Тръмп може да заобиколи законовите препятствия, но тогава цялата отговорност за последствията (а те могат да бъдат кървави) ще бъде на неговите плещи. В същото време електоратът на властите на Калифорния, Минесота, Ню Йорк и другите либерални щати просто никога няма да им прости ако викнат Гвардията, защото на думи Демократите са срещу президента и споделят възмущението на протеста.

В резултат Америка получава война на нерви. Тръмп се надява да я спечели, като разчита, че неговите опоненти първи ще натиснат спирачката и ще приложат достатъчно сила. Затова и фокусът на неговото искане е губернаторите да извикат националната гвардия и да поискат допълнителни ресурси от Белия Дом.

Що се касае до „Антифа“, една действително полумитична организация, тезата на Тръмп за признаването на нейните активисти за терористи е насочена към собствената му аудитория – хората често са твърде "обикновени", за да навлизат в юридически детайли. Това, което не може да се отрече на Тръмп е способността му да общува на един език със своя електорат, толкова възмутителен за високочелите либерали от Бръшляновата лига (Бръшляновата лига, или още Айви лига (Ivy league), е спортна организация на американски висши училища, които се намират в североизточната част на Съединените американски щати. Това са Харвардски университет, Принстънски университет, Йейлски университет, Колумбийски университет, Университет „Корнел“, Пенсилвански университет, Университета „Браун“ и Дартмутски колеж – бел. „Фокус“). На „Антифа“ справедливо се посочва мястото й в системата на обществените отношения, но без законови последствия. В същото време президентът сякаш развързва ръцете на ФБР. Бюрото ще получи причина да провери дали организацията "Антифа" наистина съществува, да установи самоличността на координаторите на протеста (ако има такива, но те вероятно съществуват), техните минали и хоризонтални връзки. В случай на успешна работа няколко различни групи, които смятат себе си за ултра-левичари, могат да бъдат забранени, но агентите на ФБР ще вдигнат кръвното и ще изхабят нервите на по-широк кръг от хора.

Това е вътрешнополитическият компонент на „американската пролет“. Основният проблем както на Тръмп, така и на неговите опоненти е, че настоящите бунтове и грабежите, които ги придружават, са основно спонтанно явление. Това е едновременно жест на гняв, негодувание, отчаяние и безнаказаност в страната, където четвърт от населението внезапно загуби работата си, която се сблъска с рекорден за последния век спад на икономиката и където населението е изглупяло от безделие по време на карантината. Рано или късно, по един или друг начин, протестите ще приключат, но окончателните щети могат да бъдат неприемливи и за Тръмп, и за демократите, и за Америка като цяло.

  • Когато ударите на живота не пречупват волята за знания - вижте историята на Ася

    Когато ударите на живота не пречупват волята за знания - вижте историята на Ася

    Потокът ежедневни грозни сюжети, които поднася животът (най-вече политическият) в България, често оставя извън взора и вниманието на обществото вдъхновяващи примери на достойни хора. Такъв е случаят с Ася. Нейната история показва как желанието, волята за знания и грамотност могат да победят превратностите на съдбата