Д-р Иван Китов: Останах лекар в България, но тук е много по-трудно - работил съм и на 4 места

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8659412 www.24chasa.bg
Д-р Иван Китов

Не исках да се шуми, че съм спасил жената - това не е геройство, всеки би го направил, казва акушер-гинекологът, който извади от клинична смърт паднала жена в двора на болницата

Убеден съм - никой не става доктор заради пари

- Д-р Китов, преди броени дни спасихте живота на жена, изпаднала в клинична смърт в двора на болницата. Какво се случи тогава?

- Имахме жена в родилна зала, но освен в залата обикновено стоим и в приемния кабинет. През прозорците има добра видимост към двора на болницата.

Видях жената,

паднала пред

стълбите към

родилна зала,

и веднага

излязох

да видя какво става и ако мога, да окажа помощ. Нещо, което би направил всеки човек, дори да не е лекар.

Като отидох, жената имаше само единични дихателни движения, които спряха. Нямаше и пулс.

- Искате да кажете, че буквално пред вас е изпаднала в клинична смърт? Не си ли помислихте, че е починала?

- Дори и така да е, трябва да се направи нещо. Да се опита всичко възможно. Незабавно я обърнах и започнах сърдечен масаж. В този момент дойде и завеждащият кардиологичното отделение д-р Андреев, който случайно минаваше. Мисля, че отиваше на консултация, но не съм сигурен, не сме говорили след случилото се.

Той незабавно се включи и започнахме сърдечния масаж, който даде резултат. Жената започна да диша, появи се пулс.

- Разбрахте ли от какво се е получил този срив? Това едва ли е нормално просто да се случи. При падането жената се е ударила в гърдите и главата.

- От падането сърцето не може да спре. Нямам представа от какво се е получило. Аз съм акушер-гинеколог, не мога да кажа какво точно е станало. Излязох, помогнах.

Колегите от спешното отделение дойдоха и я поеха. Вече бяха възстановени сърдечният ритъм и дишането. Качихме я на носилка и я отведоха в спешното. Там вече са уточнявали от какво се е получило, но аз не съм запознат. Не съм се виждал и с жената след случилото се. И тя не ме е търсила.

- Разбрах, че не сте искали да се разгласява за станалото. Защо?

- Не, не съм искал. Аз дори на никого не бях казал. Д-р Андреев го беше съобщил по време на главния рапорт в понеделник, а това стана в петък - на Спасовден. Не исках да се шуми, защото това не е нещо необичайно, не е някакво геройство. Всеки би реагирал така.

- Едва ли е така. Лаик като мен би приел, че жената е починала. Не мислите ли, че е имала късмет да падне в болницата пред очите на лекар и това е спасило живота ѝ?

- Да, може би. Но пак не смятам, че е геройство.

Това работя,

за това съм учил

дълги години,

това мога да го правя.

- Явно ви върви на празници да спасявате човешки животи. На Бъдни вечер миналата година спасихте родилка и нейното бебе. Сега - на Спасовден, живота на тази жена. Мислите ли, че е случайно?

- Силно казано е, че спасявам човешки животи. Но да - баща ми се казва Спас, синът ми - Спасимир, може би има някаква символика. Но такава ми е работата.

- Вие сте млад лекар. От 6 години работите в областната болница в Пазарджик. Много ваши колеги, след като завършат, заминават за чужбина. Вие защо избрахте да останете тук?

- Камъкът си тежи на мястото. Така го виждам, така съм възпитан. Можех да отида да работя в Сливен. Имах възможност и за Пловдив. Но започнах в Пазарджик.

Аз съм от близкото село Хаджиево, но живея в Пазарджик. Сработихме се много добре с колектива и останах. Майка ми също е лекар, работи в спешното приемно отделение.

- Какво мислите за колегите ви, които избират да работят в чужбина.

- Всеки има право на избор. Кой където се чувства добре и на място.

Но тук е много по-трудно - аз съм работил на 4 места едновременно. В акушеро-гинекологичното отделение и отделно давах дежурства в Центъра за спешна помощ, в спешното отделение и ходех на дежурства в пловдивска болница.

От дежурство

отивах на

дежурство

Вече не е така, но за сметка на това тук с годините става по-натоварено, по-ангажиращо, по-отговорно.

- Да спасявате човешки животи?

- Като цяло в медицината е така, но при нас в АГ отделенията - още повече. Всичко при нас е спешно. Трябва да се реагира бързо и навреме.

- Как бихте оценили възможностите за развитие и заплащане, които се предоставят на младите лекари у нас?

- Всичко зависи от мотивацията да искаш да успееш в нещо. И от личния пример на хората около теб - семейство, приятели. При мен винаги е така. Ако искаш да се развиваш, винаги е възможно. Просто с повече усилия.

Първо трябва да дадеш и след това да получиш. Не може от самото начало само да искаш. Трябва да даваш, да даваш, за да ти се върне. Мисля, че няма лекар, който да е станал такъв заради парите.

- Заслужава ли си?

- Да. Аз винаги съм искал това да правя - да бъда лекар. Както казах, средата и семейството са много важни - майка ми е лекар, баща ми също е лекар, само че ветеринарен. От малък съм израснал с професията на родителите ми. И никога не съм мислил и искал да работя в чужбина.

- Трябва ли нещо в системата за здравеопазване у нас да се промени, да се подобри?

- Не е виновна системата. Системата сме ние. Ако аз правя нещо хубаво, този човек до мен също прави нещо хубаво, хората над нас правят нещо хубаво. Тогава нещата тръгват.

Ние сме

системата и ние

сме виновни за

нещата, които

не се получават

- Но има такива, които управляват системата?

- Това пак сме ние. Нали избираме тези, които ни управляват. Те не са ни спуснати. Това са хора от нас, излъчени и избрани. Така, че ако нещо не е както трябва, ние сме си виновни. Първо търси грешката у себе си и после в другите. Ако само другите са ти виновни, няма да можеш да се развиваш. Трябва да разберем какво искаме. Какво можем да правим и да го правим възможно най-добре. Не е нужно кой знае какво. И да не вредим на другите.

Най-хубавите неща са простите неща.

- Справихме ли се като общество в епидемията от коронавирус?

- На национално ниво не мога да коментирам, защото нямам този поглед. Но ако все пак вземем обществено известната статистика на заболяването у нас, мисля, че заболелите са съвсем малко на фона на населението ни. Разбира се, инфекционистите и вирусолозите могат по-добре да коментират.

Нашата болница мисля, че се справя добре. Сигурно ме питате заради заразените колеги в отделението по реанимация и интензивно лечение. Каквото и да се е случило, отделението не спря работа и трябва да се знае, че то обслужва цялата болница.

Трябва и да припомня, че нашата болница прие и лекува особено в началото всички пациенти с коронавирус от региона. Мисля, че като общество и като система се справяме добре.

Визитка

Иван Китов е на 31 години

Специалист по акушерство и гинекология. Завършил е медицина в Стара Загова през 2014 година

Веднага след това започва работа в отделението по акушерство и гинекология на областната МБАЛ - Пазарджик, където работи и в момента

Семеен, баща на 2-годишно дете

  • За НСО по къси гащи и отвращението на избирателя

    За НСО по къси гащи и отвращението на избирателя

    Има нещо тотално сбъркано и неудобно в позите, които български държавници заемат, когато нещо, което зависи от тях, не е направено. Да вземем изявлението на Румен Радев отпреди няколко часа. Трябваше Христо Иванов да акостира пред лятната морска вила на Ахмед Доган (да признаем, че театралният подход осмисли тригодишното съшествуване на неговата