Проф. Момяна Гунева: Идеята пенсиониран суперпрокурор да контролира главния е смешна

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8659690 www.24chasa.bg

Още акценти от интервюто на професора по наказателно право и член на Експертния съвет към главния прокурор:

Нашият Наказателен кодекс изобилства от примери за законодателство, продиктувано от конюнктурни съображения

От толкова много промени в последните 30 г. целият НК е загубил и структурата си, и основната си идея

За съжаление, опитът ни сочи, че наказанията може успешно да бъдат избегнати, но по закон всички са тежки

 

- Проф. Гунева, преди близо месец по инициатива на главния прокурор беше създаден Експертен съвет, в който влизате и вие. Каква ще бъде неговата роля? Вие, членовете му, имахте ли вече среща помежду си или пък с Иван Гешев?

- В заповедта на главния прокурор, с която се създава Експертният съвет, изрично е посочено, че задачата на членовете му ще бъде да представят становища, да дават консултации и да участват в изготвянето на проекти за определени актове като например по законопроекти, изпратени за съгласуване, искания на главния прокурор до Конституционния съд, становища във връзка с издаване на тълкувателни постановления и решения, както и методически указания и инструкции.

Идеята за създаване на подобен съвет, доколкото ми е известно, се обсъжда още от началото на тази година, но осъществяването ѝ беше забавено от обявеното извънредно положение, както и от редица обстоятелства, които са приоритетни в сравнение с формирането на експертен съвет.

- Кога ви покани главният прокурор да се включите в съвета и как успя да ви убеди?

- Получих предложение в началото на май. Реших, че това е сериозно професионално предизвикателство и е редно да се опитам да бъда полезна, доколкото мога.

- В съвета сте 18 юристи с голям авторитет и експертен опит. Ще успеете ли да изградите единна позиция по въпросите, по които ще се допитва до вас главният прокурор?

- Експертният съвет не е създаден като колегиален орган, поради което няма да е необходимо да се постига консенсус по конкретен въпрос. Смятам, че

различието в

мненията на

членовете може

само да

допринесе

за изграждане на по-убедителна и аргументирана позиция на главния прокурор и в този смисъл то е за предпочитане пред единодушието.

- Главният прокурор предложи промени в Наказателния кодекс, свързани с умишленото причиняване на смърт от пияни и дрогирани шофьори. Експертите от съвета участвахте ли в това законодателно предложение? Коментирайте както него, така и другата идея - да се отнема автомобилът от шофьор, причинил умишлено смърт, независимо чия собственост е колата?

- Като член на съвета не съм получавала запитване за становище по законопроект за изменение и допълнение на НК във връзка с причиняването на смърт при управление на моторно превозно средство от пияни или дрогирани шофьори.

По принцип мисля, че към подобни промени трябва да се пристъпва внимателно, защото прибързаните решения могат да доведат до вътрешни противоречия, нарушаване баланса при използването на репресията и в края на краищата да се окажат мъртвородени или направо вредни.

Нашият НК изобилства от примери за законодателство, продиктувано от конюнктурни съображения, и това не е добре. Същото се отнася и до идеята за отнемане на автомобила, която съвсем не е нова. Прецизността е от особено значение, защото тук става дума и за засягане на конституционно установени принципи, какъвто е защитата на собствеността.

- Вие лично какво бихте го посъветвали? Ще изразявате ли идеи за законодателни промени, макар че главният прокурор няма законодателна инициатива?

- Не мога да кажа какво бих посъветвала главния прокурор. Задачата ми като член на съвета е да изразявам експертно мнение по конкретно зададени въпроси.

Ето защо ви отговарям като специалист по наказателно право, а не като член на Експертния съвет. Главният прокурор наистина няма законодателна инициатива, но това съвсем не означава, че той е изключен от законодателния процес. Един обобщен анализ на практиката по конкретен въпрос или група въпроси, който може да покаже необходимостта от промени, може да бъде представен на Министерския съвет или на правната комисия в Народното събрание и да предизвика законодателни промени.

Личното ми мнение е, че това е много по-добър начин за предприемане на законови изменения и допълнения, отколкото светкавичното реагиране на един или друг проблем, като се приема, че НК е панацея и единственото средство за решаване на всевъзможни и най-вече актуални в момента проблеми.

- Смятате ли, че по-високите наказания ще доведат до намаляване на тежките престъпления, например катастрофите? 

- Не мисля, че тежките наказания са имали сериозен възпиращ ефект когато и да било. Неприятно ми е да мисля, че държавата ни счита за някакви малоумници, чието поведение може да бъде държано в определени зададени рамки само ако са сериозно уплашени.

Страхът е доста несигурен като мотив за законосъобразно поведение, а и психологически човек не е устроен да живее в постоянен страх.

Така че аз съм убеден привърженик на идеята, която е на близо 200 години, че е важно не наказанието да е тежко, а да е неотвратимо. За съжаление, засега опитът ни сочи обратното - наказанията могат и успешно биват избягвани, но за сметка на това по закон всички са тежки.

Даже основополагащият въпрос за тежестта на наказанията вие го поставяте през призмата на злободневния казус – пияния шофьор. Нещо повече - сега той се дискутира толкова оживено, защото поредната жертва е популярна в обществото фигура. Безпокоя се, че ако при същите обстоятелства беше загинал друг човек, обсъждането или изобщо нямаше да се състои, или отдавна щеше да е заглъхнало.

- Има ли нужда от изцяло нов НК, тъй като в сега действащия има текстове, които не отговарят на реалността?

- Идеята за нов НК не е нова, но и по този въпрос е редно да се прояви крайна предпазливост. Наистина има текстове, които се нуждаят от преосмисляне, други изглеждат анахронично.

Да се разглеждат нещата от гледна точка на това коя норма не се прилага и това да е основание за отменянето ѝ, може да доведе до абсурдни решения. Престъпленията, включени в глави първа и четиринадесета - против републиката и против мира и човечеството, - не се прилагат и, слава богу. Да ги премахнем ли? Заедно с това не бива да се пропуска, че т.нар. обща част на НК е изключително постижение на науката и законодателството. Разбира се, от толкова много промени в последните 30 години целият закон е загубил и структурата си и основната си идея.

Понякога е трудно да се разбере какво се защитава и защо. Мотивите, които по закон трябва да съпровождат всеки нормативен акт, включително и НК, са преразказ на направеното, а не обяснение на необходимостта от това действие и правилността на избрания подход за решаването на проблема.

Не е невъзможно да се състави поредната работна група и тя след година-две да излезе с предложения. Това вече го имахме.

Смятам обаче, че е по-добре първо да се замислим и да решим какво точно искаме да имаме и върху кои основополагащи идеи трябва да го изградим, като това се предшества от изследване на общественото мнение и мнението на специалистите.

- Безстопанственост и престъпление по служба са много трудно доказуеми. Не трябва ли в тази част да се направят промени в НК?

- Не знам защо смятате, че безстопанственост и престъпленията по служба са трудно доказуеми и това трябва да послужи като основание за промяната им.

Може би грешката е не в закона, а в тези, които го прилагат, и се дължи на недостатъчната им подготовка. В този смисъл съвсем не искам да отмина с мълчание пропуските и недостатъците във висшето юридическо образование и в преподаването, провеждано в Националния институт на правосъдието.

Смея да твърдя, че се пренебрегва обстоятелството, че тези текстове се прилагат от 1968 г., има обширна практика и който се интересува, може да се порови в старите актове и да види как са били доказвани тези престъпления.

Юридическата логика, върху която почиват тези решения, се основава на нормите на закона, затова съображения от вида “тогава беше друго, а сега е друго” не могат да бъдат валидни. Но темата за влиянието на външните фактори върху правосъдието може да бъде предмет на обширно самостоятелно изследване и на друг разговор.

- Безотчетен ли е главният прокурор. Как гледате на идеята да бъде контролиран от някой друг, например  шеф на инспектората на прокуратурата или пенсиониран магистрат?

- Главният прокурор не е безотчетен. Учудва ме упоритостта, с която се твърди това, при положение че както конституцията, така и Законът за съдебната власт доста подробно описват задълженията му да внася пред ВСС, министъра на правосъдието и пред НС по тяхно искане или по своя инициатива информация и доклади относно дейността на прокуратурата, прилагането на закона, противодействието на престъпността и наказателната политика.

Представяните доклади могат да послужат като основа за дебати относно действията на прокуратурата и на главния прокурор. С други думи, опираме до желанието да се реализира практически очертаният в конституцията и Закона за съдебната власт механизъм. Що се отнася до идеите за контрол върху дейността на главния прокурор, осъществяван от Инспектората на прокуратурата или от някакъв пенсиониран суперпрокурор, намирам ги за смехотворни и основани на същото непознаване на действащата нормативна уредба, за която стана дума.

Инспекторатът на прокуратурата е част от нея, поради което по силата на закона е подчинен на главния прокурор, поради което по презумпция няма как да го контролира.

Искам да напомня, че конституцията в чл. 129, ал. 3, точка 1 предвижда, че съдиите, прокурорите и следователите дефинитивно се освобождават от заеманата длъжност при навършването на 65-годишна възраст. Това означава, че или конституционната разпоредба ще трябва да се промени с оглед конструирането на фигурата на надзорник на главния прокурор, като подобно изключение може да доведе и до други последици, или лице извън системата на съдебната власт и изобщо извън всяка власт ще е овластено да упражнява контрол върху дейността на главния прокурор.

CV

Родена е в Плевен

Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”

През 1974 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд

От 1975 до 1979 г. е аспирант по наказателно право

От 1979 до 1995 г. е научен сътрудник в Института по правни науки в БАН

От 1995 до 2000 г. е преподавател по наказателно право в Югозападния университет “Н. Рилски”

Он 2000 е преподавател в Бургаския свободен университет

Член на УС на Българското юридическо дружество

Омъжена, с едно дете

Дъщеря е на Мартин Гунев, главен прокурор от 1990 до 1992 г.

  • Протестирайте, но внимавайте да не ви употребят

    Протестирайте, но внимавайте да не ви употребят

    Млади и стари, хора от различни професии и социални прослойки издигат глас на протест - вече дни наред. Искат оставки, очакват борба с корупцията, настояват за справедливост. И точно накърненото чувство за справедливост е онова, което, на първо място, става повод за обществено напрежение, което един ден се излива в протестите на гражданите