Пандемията в Румъния: Между страха и разума

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8666230 www.24chasa.bg
СНИМКА: Pixabay

Далеч съм от мисълта да критикувам само от любов към критиката или воден от някакъв интерес от друго естество, освен интереса към здравето на хората.

Правя това уточнение от самото начало, защото в тези трудни за всички времена, всеки анализ става претекст за политическа или лична нападка. В същото време, като лекар и човек на науката, съм длъжен да подхождам изключително рационално към всичко, което правя, включително към анализ на ситуации, които касаят здравните политики и техните последици за държавата.

Първа констатация: системата за управление на риска и капацитетът за бърз отговор страдат от дефицит

За риск от пандемия се говори отдавна в света на международната медицина. Предишни епидемии, като тази, която е позната под наименованието "грип А" или "H1N1" през 2009 г., изправи пред затруднения както научната общност, така и държавните власти. Отговорните лица за управление на тази епидемия работиха, и което е най-важното - извадиха си серия поуки. Но, мина време, и бдителността на всички намаля.

В Румъния отговорността за изработване на здравна политика се падна, за съжаление, на политици, които винаги са поставяли нелегитимния политически, електорален и икономически интерес на определени групи пред легитимния обществен интерес. Специалистите винаги са били поставяни на втори план.

Кризисната ситуация, с която се сблъска Румъния - от финансирането и оборудването на медицинските заведения, до бягството на лекари и медицински персонал, бе дублирано от политизиране на длъжностите в системата. В резултат, при появата на пандемията от Ковид-19, румънската здравна система бе уязвима. Притежаваше уязвимост, която доведе до екстремно различни реакции на епидемията. Ще дам само един пример: Да не би да смятаме, че публичните изявления на президента Клаус Йоханис, който първо каза, че си имаме работа с една обикновена настинка, а скоро след това обяви извънредно положение, са резултат от негов самостоятелен анализ?!? Г-н президентът не е лекар. Онова, което представи той, са били резултатите от консултации със специалисти в сферата на здравеопазването.

Липсата на готовност на властите, както и липсата на адекватни планове за случаи на пандемия, доведоха до закъснял отговор на институциите. Ако си спомняте, преди обявянето на "извънредно положение", политическото пространство бе заето от темата за предсрочни избори. Разбира се, можем да упрекнем нашите политици, че са действали неадекватно на прага на пандемичната криза, която ни заплашваше, но и те не са лекари. Упрекът би трябвало да е насочен по-скоро към начина, по който здравната система достигна до състояние на недопустим упадък, заради политизирането й. Но това е старо заболяване и се опасявам, че дори пандемията няма да предизвика дълбоки промени в...здравната система.

Последва екстремната реакция на румънските власти - "извънредно положение". Екстремна реакция, подхранена от страх

Случаят на Италия само засили страха на властите, че няма да могат да се справят със ситуацията. Но, по-сериозното нещо, според мен, е фактът, че страхът не бе свързан изключително със смъртоносния потенциал на новия коронавирус, колкото с потенциалните упреци след пандемията към факторите, които вземат решенията - че са изпуснали ситуацията от контрол.

В резултат на това, правителството опита да постави под контрол всички измерения на функциониране на румънското общество, за да не се наложи да плати след това една неприятна сметка.

Да не забравяме, че още през март, преди обявяването на "извънредно положение", Румъния задейства член от Европейската конвенция за правата на човека, която позволява изключения от прилагането й. Само три други държави поискаха това: Република Молдова, Латвия и Армения. Нито една от демокрациите на запад от нас не стигна до подобна мярка, въпреки че проблемите, предизвикани от коронавируса, бяха много по-големи, отколкото при нас.

Какво работеше? За съжаление, работеше импровизацията!

Властите се озоваха в положение да управляват пандемията почти без да имат ориентир от предварително начертани действия. Като изключим епидемиологичните анкети и извънредното оборудване на лекарите и медицинския персонал на първа линия, почти всички решения се вземаха ден за ден.

Военните наредби се коригираха една след друга. Връщането у дома на румънците от т. нар. червени зони (райони по света с голям брой случаи на новия коронавирус - бел. ред.) бе управлявано трудно. Правилни мерки, като затварянето на ресторантите и хотелите, са смесиха с такива, които не бяха нужни, каквото бе затварянето на парковете. Официалната комуникация бе лишена от емпатия, официалните представители на държавата акцентираха твърде много върху броя на смъртните случаи и новите случаи на заразяване, за да оправдаят мерките за контрол на пандемията.

За съжаление, управлението на пандемията доведе до тежки икономически проблеми. Хиляди малки и средни фирми затвориха, стотици хиляди хора влязоха в т. нар. техническа безработица, а властите нямаха капацитет да дадат мощен отговор на икономическия спад. Министрите бяха непрекъснато в ситуация да анализират и оценяват различни проблеми, и много рядко - в ситуация да вземат решения.

Страните от ЕС, включително тези близо до нас, отпуснаха големи проценти от брутния си вътрешен продукт, за да помогнат на фирмите и работниците.

В целия свят държавите направиха това, което се нарича "капиталови инжекции" в икономиката. При нас, тогава, когато се взеха решения от рода на "техническа безработица", министрите винаги казваха "правителството даде". Изразът е електорален и дълбоко некоректен. Правителството няма какво да дава, защото парите на държавата са парите на румънците и на румънските фирми, които плащат данъци и такси. (ВНИМАНИЕ: ТОВА СА НАШИТЕ ПАРИ, НА РУМЪНЦИТЕ!) Правителството само управлява тези средства и има задължението тогава, когато данъкоплатците са в затруднение, да се намеси, за да ги подпомогне. Така, както се случи в Германия, Испания, Италия, Унгария и България.

Какво трябваше да научим?

Сега сме в "състояние на тревога". Не знаем колко ще продължи, но вървим към така наречената "релаксация" на рестриктивните мерки. Ще подмина факта, че "социална дистанция" означава нещо друго, а не "физическа дистанция" и че "релаксация" има друг смисъл, а не този, за който настояват властите, че придава на мерките за връщане към нормалното. Познаването на румънския език вече отдавна не е критерий за открояване в политиката.

Първото нещо, което трябва да научим и да приложим, е, че една професионална система, независимо от естеството й, не трябва да бъде политизирана! Още повече системата на здравеопазване. От фалит можеш да се възстановиш, но от смърт...Разбирате какво имам предвид.

Второто нещо: трябва да бъдем подготвени за извънредни ситуации! Това означава да отпуснем всякакъв вид ресурси - от пари до подготвени хора, и да ги обучаваме непрекъснато. Трябва да създадем резерв от всички материали, от които може да имаме нужда. Всичко това в спешен режим!

И не на последно място - длъжни сме да се откажем от функциониране само с политико-електорален залог! Страхът от загуба на гласове е пагубен. Смелостта да се изправиш пред проблема, да кажеш истината и да действаш, дори с твърдост в интерес на обществото, са много по-ценени от хората, отколкото безкрайния страх, че дадена мярка, взета от правителството, може да доведе до загуба на гласове. Между страха от всичко (например от сегашната пандемия) и разума, трябва да изберем РАЗУМА!

/От БТА/

  • Кървавият удар на “Тракия” и уроците, които отказваме да научим

    Кървавият удар на “Тракия” и уроците, които отказваме да научим

    Десетки български семейства ще са почернени след жестокия удар на магистрала “Тракия”, след като турски тир прескочи мантинелата и се озова върху няколко коли в отсрещното движение. Поредните жертви, дадени по жесток и нелеп начин, защото някой е бил уморен на волана на тежкия камион. Всеки, който пътува в страната, знае