Лъчезар Богданов: Сега ще има пари за революция в икономиката, но цяла каста чиновници ще стане излишна

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8682090 www.24chasa.bg
Лъчезар Богданов

Защо да променяме данъчната система - тя устоя на толкова кризи, казва главният икономист в Института за пазарна икономика

Още акценти:

Досега бюджетът, текущата икономическа политика вървеше в един коловоз, европейските програми, писани преди години - по друг

Големи инвестиционни проекти - това трябва да е политиката

ни оттук нататък

- Какво показват “бързите тестове” на икономиката - какви са пораженията, г-н Богданов? С уговорката, че като всеки бърз тест, и този не е достатъчно надежден.

- Това, което виждаме, е много дълбок спад през април - индексът на производство в преработващата промишленост е близо 19% под нивото от април 2019 г., март беше наполовина засегнат със спад от 10%. В някои сектори, като например автомобилната индустрия, той е още по-голям, тя е почти спряла. Всичко това беше очаквано. Тази част на индустрията бе на трупчета. Видяхме свързаността ни с европейската икономика - индустриалното производство в повечето държави е със силен спад от 20-25% за април след 11% спад през март. Двигателят на еврозоната - Германия, отчита над 31% спад на износа за април. Това се виждаше и от продажбите на дребно - свиване с 18% през април, като домакинствата продължиха да потребяват неотложните стоки и услуги за сметка на тези покупки, които не са спешни; пазарът на автомобили, обзавеждане, скъпа техника, дрехи почти колабира. Това е очертанието и в Европа, и у нас.

Други краткосрочни индикатори, които следим, са от пазара на труда, международния товарен трафик по нашите граници и потреблението на ток. Последните три седмици повече хора си намират работа, отколкото се регистрират като безработни, от началото на май броят на преминалите камиони през границите се съживява, а с Румъния и Гърция в началото на юни достигна нивата отпреди кризата. Консумацията на ток също леко расте, но е 5% по-ниска от миналата година по това време.

Изглежда, се оттласнахме от тежкото дъно в началото на април, но сега предстои да видим с какъв капацитет ще заработят бизнесите в следващите месеци.

- Имате предвид, че някои бизнеси може и да не се съвземат?

- Ресторантите отвориха, но някои са пълни наполовина, други по-малко. И в Западна Европа работят с непълен капацитет. Предстои да видим доколко това е отскачане от дъното. Туризмът не се е възстановил. Много се говори преди да са се случили нещата. Планираме сезон, а повечето държави не са си отворили границите. Няма полети или са ограничени, полският национален превозвач започна да продава билети от средата на юни, а после отмени полетите до началото на юли. Слагаме рибата в тигана предварително. Това, че от ЕК или нашите политици и браншовици се изказват по темата туризъм, не означава, че нещата се случват реално.

- Данните на МФ показват, че данъкоплатците са спасили хазната с приходи. Достатъчно се оказа държавата леко да стегне разходите. Може ли товада продължи?

- Очевидно е, че данъците се плащат с известно закъснение - така приходите от ДДС за април например отразяват оборотите през март, предстои да видим истинското отражение на рязкото свиване на активността април - май. Разсрочването на корпоративния данък се отрази безспорно - в април имаме по-малко приходи. Но не се и сбъднаха прогнозите за пълно замиране, усещането бе като че ли всичко е затворено - оказа се, че не е така. Дори в най-засегнатите страни. Изглеждаше, като че ли светът е спрял. Но хората не спряха да се хранят, да ползват вода, електричество, лекарства. Така че икономиките не спряха напълно.

- Има ли достатъчен ресурс за рестарт – в хазна, в резерв, от заеми, помощ от Европа, суаповата линия с ЕЦБ? Ако трябва да градирате по полезност и най-големи щети откъде да се започне?

- Кризата е необходимост за преструктуриране, унищожават се бизнес отношения, част от капитала и трябва нова предприемаческа енергия да го замени. Консумацията на ток леко расте, но е 5% по-ниска от миналата година по това време. Ако приемем, че туризмът ще страда и не просто месец-два, а структурно, това означава, че този ресурс, който е бил влаган в него, трябва да се насочи другаде, включително част от работната сила. Въпросът е, че новото не се появява от само себе си, а изисква идеи и предприемаческа енергия, от една страна, и от друга - капитал. Голямото ни предизвикателство са частните инвестиции. Големите компании, които да дойдат да правят бизнес в България. Неслучайно положихме доста усилия да привлечем автомобилен гигант. Това е част от трансформацията. На теория изглежда като че ли една сутрин икономиката спира да шие ризи, а на другата – почва да прави самолетни крила или софтуер за управление на космически совалки.

- Видя се обаче, че гигантите, визирам “Фолксваген”, не вземат решение нито бързо, нито лесно, нито ни предпочитат особено. Ако и сега се окаже така? А ние говорим за нещо, което да стане още утре…

- Това се вижда и от дискусията за европейските пари. Който има напреднали проекти, ще може да ги финансира и съответно реализира. Очевидно е, че късно се включихме в привличането на такива гиганти като тази автомобилна компания. Факт е, че сме изостанали, ако се сравним със Словакия, Полша или Унгария, но вече няма смисъл да гледаме назад. Ако имаме големи инвестиционни проекти, те биха могли да намерят финансиране. Това трябва да бъде може би приоритетът на политиката ни оттук нататък.

- Това може ли да ни попречи за този спасителен план? Какви са шансовете, първо, парите от Европа да се окажат 12 млрд. евро и второ, те да не бъдат прахосани или откраднати, а да бъдат вложени?

- Когато се харчат чужди пари в чужда полза, винаги съществува сериозен стимул с тях да бъде злоупотребено - това е учебникарска истина. Въпросът е извън общата бдителност за предотвратяване на корупцията - сега имаме уникален шанс почти на бяло поле да си заложим приоритети за икономическа трансформация. В рамките на изискването посоката да е да станем по-зелени, по-чисти и по-цифрови, можем да заложим най-различни инициативи, които не само да направят качеството ни на живот по-добро, а и да привлекат големи инвеститори. Които да си направят икономиката ни енергийно ефективна, образованието - по-добро. Предизвикателството пред нас е, че започваме от бял лист. Рамката на европейския семестър казва какви да бъдат посоките му. Очевидно е, че например с образованието имаме проблем, че една част от учениците са формално в клас, а излизат неграмотни. Доскоро говорехме за големи областни градове без пречиствателни станции и така нататък - на това ниво има много какво да се направи.

- Казвате, че този спасителен план може да трансформира икономиката ни, как?

- Той залага на реформите. Точно сега е моментът дълго отлагани промени, като например електронното управление, да се случат. Ще имаме и ресурс за провеждане на инвестиционна политика, насочена към привличане на инвестиции - както централизирано в големи индустриални зони, така и ако на общините се даде повече възможност да подобряват средата и услугите в подкрепа на инвеститорите и работниците. Досега често се казваше - хубави идеи за реформи, ама няма финансиране, то е заложено в други програми. Ето сега има ресурс.

- А не мислите ли, се сега близостта на изборите ще се отрази зле на това да правим реформи. А и си отгледахме една каста чиновници, които стават излишни с някои от промените и те ще се съпротивляват на това.

Не трябва да уволним един етаж хора, това, разбира се, е страничен ефект. Говорим за политическа воля. Имаме документ, който се казва “България 2030”, и бе записано, че икономическият растеж и догонването са ни приоритет. Как от 50% от европейското равнище да достигнем например 75%. Но сега е моментът за съзидателно разрушение, защото говорим за огромен скок в развитието. И вече няма извинения, че оставаме в XIX век, че децата нямат достъп до лаборатория по химия, че няма средства за учебна база в университетите, че някой регистър не може да се цифровизира. Трябва обаче да се покаже и обясни как той ще промени извършването на определена услуга или дейност в интерес на бизнеса и на хората, което е крайната цел. Това е голяма промяна, която не се случва с чакане, мотаене, а иска радикални действия. Ние имаме системни проблеми, които пречат на икономическия ни растеж. Правителството ни дори ги е признало в документи, има доклади, писани от икономисти в различни европейски институции, които също ги описват. Ето сега няма извинение. Защото досега бюджетът, текущата икономическа политика вървеше в един коловоз, европейските програми, писани преди години - по друг. Естествено, че тогава фокусът на министри, чиновници и кметове, а и част от бизнеса беше върху “усвояването” на наличното, вместо върху подобряване на дългосрочните предпоставки за просперитет.

- Какво трябва да бъде съотношението кредити и грантове - много мнения се чуха, че ние изоставаме с грантовете и наблягаме на заемите. Спасителният план ще промени ли това съотношение и в полза на кое?

- Финансирането на спасителния план е отделна тема, този нов инструмент дава грантове и кредити при благоприятни условия. Той позволява част от една инвестиция да бъде направена с грантове и друга част - със заем. Аз обаче мисля обратното  развратихме институции, общини и бизнес с грантове. Погледнете толсистемата, водоснабдяването, пречиствателните станции - във всеки момент, в който се търсят инвестиции, веднага се среща отпор, ако трябва дори лев да се плаща от ползвателите. Някак много хубаво ни стана да имаме безплатни магистрали, безплатни тунели, безплатни пречиствателни станции, безплатни депа за боклук, дори метро - нека не забравяме, че софийското метро, с изключение на една инвестиция по японски заем, е финансирано от европейския данъкоплатец. А реално то е една транспортна услуга, която би трябвало да се финансира поне отчасти със собствени средства от данъците на софиянци, и на пътниците, разбира се.

- Няма ли да доразвратим бизнеса си с този държавен капитализъм, който е в разцвет след кризата - държавата се връща, тя те затваря, отваря, крепи те, вдига те, сваля те?

- Новият европейски инструмент наистина дава един голям ресурс на правителството да харчи. Ако трябва да вдигнеш данъците, за да направиш разход, има вътрешен отпор, хората питат дали това е наистина приоритет, има ли риск от неефективно насочване. Когато парите са от другаде, по-лесно минава тяхното харчене. У нас цели бизнеси се крепят на европейско финансиране - вижте строителите на пречиствателни станции, спортни зали, басейни, саниране на детски градини. Рискове има безспорно и затова е важно какви приоритети ще се заложат, или просто ще се създадат нови клиентелистки кръгове, както се случва, като се каже, че има европейска програма. Вижте какво става в земеделието - ако някоя година кажеш, че се финансират трюфели, всички стават гледачи на трюфели, друга година - орехи - всички садят орехи. Като се появи програмата за биоземеделие, четири пъти се увеличиха за три месеца био земеделците. Това е дългосрочен риск, неизбежно е до известна степен. Затова се гледа крайният резултат - да се развива онова, което ни дава за 10, 20, 50 г. шансове за растеж, и да подобряват условията за инвестиции, а не да съществуват сами за себе си.

- Трябва ли и време ли, ако трябва, да се откажем от плоския данък и да въведем пропорционално облагане, както и да вдигнем прага по ДДС?

- Не знам кой би го предложил сериозно, имаме данъчна система с обща рамка, която устоя на кризата от 2008-2009 г., на дълговата криза в еврозоната, драмите с Гърция, фалита на КТБ. Данъчната система трябва да отговаря на няколко прости условия - да позволява събиране на приходите, да позволява малко злоупотреби и измами и да насърчава хората да инвестират и работят. Такава система най-общо предполага ниски данъчни ставки, но широка данъчна основа - така облагаш всички честни данъкоплатци, но с ниски размери на данъците. Същевременно ефективна социална политика се прави през разходите в бюджета - можеш да правиш прецизни програми, които подкрепят семейства в неравностойно положение, да насърчаваш социално включване, достъп до здраве и образование, да помагаш за отопление зимата, и така нататък. А данъците са инструмент - те осигуряват ресурса, за да може да се финансират тези разходни политики. Всякакви инициативи за нови данъци или промяна на структурата на действащите трябва да се оценяват от тази гледна точка. Иначе какво искаме - да кажем на тези, които се трудят - ще ви накажем.

       CV

- Роден през 1976 г. в София.

- Завършил е УНСС

- От 1996 г. работи като изследовател и икономист в Института за пазарна икономика

- Многократно е консултирал международни инвеститори за общия политически риск в България и условията за правене на бизнес

- От 2004 г. е управляващ съдружник и икономически анализатор в изследователската и консултантска група Industry Watch.

- Един от основателите на Българската макроикономическа асоциация