Братя Аргирови: Не искаме да се мерим с идолите на тийнейджърите, нашата публика е на над 35

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8747973 www.24chasa.bg
Братя Аргирови

Сравняваха ни с “Бийтълс”, възраждаме култовите си парчета, но с ново модерно звучене

Легендарните певци Благовест и Светослав Аргирови стават известни като дуета Братя Аргирови през 1982 г., когато записват първата си песен за Българското национално радио - “Ненужен”. Тогава са едва на 23 години, а песните им бързо се превръщат в шлагери.
Пели са из цяла Европа и са оглавявали множество класации за дискомузика. Известна става сценичната им партньорка - красивата Соня Васи. След като Светослав Аргиров окончателно се завърна от Норвегия в края на 2018 г., дуетът се завърна на музикалната сцена и отново издават песни. На 23 август Братя Аргирови навършиха 61 г.

- Как премина за вас социалната изолация и този период от 3 месеца?

Благовест: За нас и за всички хора, които се занимават с изкуство и които разчитат на срещите с публиката, беше много тежко. Отпаднаха ни около 20 концерта. Не можем да кажем, че беше успешно това време.

Светослав: От друга страна пък, е проблем, който засегна целия свят. Каквото за другите, такова и за нас.

- Казвате отпаднали концерти. Къде трябваше да сте сега, ако го нямаше вируса?

Б.: В Слънчев бряг, където трябваше да открием сезона, не можахме да отидем, както и на много други места. Използвахме обаче това време, за да довършим новата си песен. Тя всъщност е нов прочит на песента “До вчера”, която нашите слушатели добре знаят. Успяхме да я ремиксираме, да я направим наново. Това е песента, която в момента е актуална за нас. Подготвяме и клип към нея, който ще излезе по-късно.

С.: Песента вече е факт. Направихме ѝ премиера.

- Кога ще видим клипа?

Б.: Започнали сме снимките. Ще има много изненади в него - предвидили сме гости. Ще снимаме двамата музиканти Живко Петров и Росен Захариев, които участват в песента.

С.: В кадрите ще видите самия работен процес - т.е. как сме направили песента. Не беше лесно. Измислили сме интересна фабула и

ще снимаме една

много красива и много

известна българка,

но няма да издаваме името ѝ.

- Защо решихте да възродите този стар хит, но с ново звучене?

Б.: Общо взето песента “До вчера” е една от най-популярите ни песни, да не кажа най-популярната. Влизайки в ютюб, виждаме, че от всичките ни песни тя има най-много гледания. Освен това тя е емблематична - това е може би първата дискотечна песен в България. Хората със страхотен ентусиазъм я слушаха едно време.

С.: Пуснеше ли се някъде тази песен, хората веднага ставаха да танцуват. Символ е на едно добро настроение. Символ на 80-те. Освен това е песен с много голям отзвук в чужбина. Оглави ден с класациите и в Източна Германия, и в България. Решихме да я направим по нов начин, защото преди толкова много години тя беше адресирана до тийнейджърите. Аранжиментът е такъв и звученето е такова. Надявам се да имаме повече такива почитатели, защото нашите почитатели вече не са почитатели. (Смее се.)

Затова помислихме, че е нужно да я направим по нов начин, за да може те да си я припомнят, но с актуален звук и актуален аранжимент. Надявам се да сме успели.

- Знам, че зад всяка песен стои история. Както зад създаването, така и зад първото ѝ изпълнение. Какво стои зад “До вчера”?

Б.: Зад “До вчера” стои огромен ентусиазъм, защото тази песен е първата наша авторска. Изцяло в аранжимента сме изсвирили всичко сами, с изключение на невероятния български саксофонист Венко Захариев. Това е първият ни младежки порив, с който тръгнахме.

- Как се роди тази песен?

Б.: Вкъщи. Моя песен е. Бяхме още студенти в консерваторията и общо взето всеки си пишеше песни - и аз, и брат ми. Роди се съвсем спонтанно.

- Помните ли първия път, в който я изпяхте?

С.: Беше бум - не сме очаквали такава реакция. Всички станаха и започнаха да танцуват. Реакциите по концертите бяха направо изненадващи.

Б.: На някои места

концертите се

прекратяваха, защото

публиката ставаше

неконтролируема

Имахме участие в Хасково, водещ беше Жоро Минчев. Бутнаха колоните и концертът беше дотам. Жоро каза: “Такова нещо от времето на “Бийтълс” не съм виждал.” И това беше концертът. Собственикът на колоните пък каза: “Апаратурата ми! Какво стана? Ще искам обезщетение!”

С.: Тогава обезщетение нямаше в онези години. Така че... (Смее се.)

- Знам, че и друга история има зад тази песен. На тази песен за пръв път се срещате със Соня Васи. Така ли е?

Б.: Да, така беше. Тогава я видяхме за пръв път. Беше долу в публиката и на тази песен се качи при нас на сцената. Но тя дойде при нас 2 години по-късно.

С.: Да така беше. Песента беше станала огромен хит през 1983 година, докато със Соня се запознахме в началото на 1985-а.

Б.: Тя тогава бе малко момиче - на 13-14 години. Да, спомням си, че тогава излезе на сцената с нас, но фактически дойде при нас и заживя с нас 2 години по-късно.

- Как избрахте точно нея сред толкова много фенки да излезе на сцената с вас?

Б.: Била е най-настъпателна от всички. Наи-инициативната.

С.: И най-хубава, може би.

- Чували сме историята как заживява с вас, но какво си мислихте тогава? Не беше ли твърде малка и не е ли било някак скандално за обществото?

С.: Може би беше скандално, защото тя беше на 16 години. Спомням си, че тя трябваше да продължи обучението си в гимназията. Тогава Благовест ѝ стана настойник и трябваше да ходи на родителските ѝ срещи. Такива бяха времената тогава. Но при всички случаи песента “До вчера” не е свързана със Соня Васи. Всъщност тази песен е химн на българската дискотечна музика.

- Казвате, че се опитвате да хванете тийнейджърите като публика. Получава ли ви се?

С.: Не, не се опитваме да хванем тийнейджърското общество. Имаме точно определен таргет - хората над 35 г. Тийнейджърите в България вече имат своите идоли. Ние не искаме да се състезаваме с тях.

- Късо лято се задава. Как ще го запълните?

С.: Засега лятото е норвежко. (Смее се.) Късо ще е, но, надявам се, интензивно. Надявам се от юли да се раздвижи животът, но все пак трябва да внимаваме, защото опасността не е отминала.

Трябва да спазваме

правилата, но и да не

спираме да живеем

Б.: Човек спре ли да живее... какъв е смисълът.

- Предстоят ли ви концерти в това норвежко лято?

Б.: Ще пеем на международен фестивал в Бургас през август, на който сме поканени.

С.: Предстоят и други участия. Дано се случат.

- А лятна почивка?

С.: Мисля, че ще се случи. Наемаме си къща в Гърция, така че с изолацията няма да имаме проблем. Тя е доста изолирана, какъвто е и плажът. (Смее се.)

Б.: В гората е, от 4-5 г. ходим там. Много е красиво. Намира се на втория ръкав на Халкидики. Там природата е като в Южна Франция. Брат ми, който е бил в Сардиния, казва, че много прилича на там.

- Вас страх ли ви беше в този период на коронавируса?

Б.: Всеки го е страх. Нещо непознато е.

С.: Никой не знаеше какво става. Хората вече са по-подготвени. Голямата идея беше да се запази здравната система, за да не рухне. Сега поне всички лекари твърдят, че са много по-подготвени. Надяваме се да е така.

- Променихте ли някои свои навици и бяхте ли засегнати от карантината?

С.: Разбира се. Вкъщи постоянно се дезинфекцира. Продуктите, които носим отвън, също дезинфекцираме. Няма друг начин. Трябва да се пазим.

Б.: Аз бях косвено засегнат от карантината. Синът ми се върна от Холандия и изкара 14 дни в карантина. Беше в същата сграда, в която и ние живеем, сам в един апартамент. Нищо му няма. Така се беше екипирал, връщайки се към България- в самолета беше с маска, ръкавици, очила, и така летя. Не си е свалил нито веднъж маската. И ето, виждаме, че като се спазват определени правила, човек може да оцелее.

- С какво се занимава синът ти?

Б.: Той вече трябваше да работи в САЩ, но този вирус ще забави пътуването му сигурно с 6-7 месеца. В момента прави дипломна работа, просто щеше да я прави в Калифорния и да е на стаж там. Сега просто я прави в България, а стажът му ще се състои през януари или феврури догодина в един световен инвестиционен фонд. Всъщност той вече работи за този фонд по техни проекти, но от разстояние.

- Има ли ваш наследник, който тръгна по пътя на музиката?

С.: Аз имам.

Синът ми свири в

блекметъл банда

Всъщност той завърши първо психология, след това инженерство в Норвегия, а преди няколко дни си намери работа като инженер в голяма норвежка компания за сигурност, за което много се радваме с майка му. Но продължава да си свири. Издадоха албум заедно с бандата, подготвят и втори. Бяха в Мюнхен и Будапеща, сега ще ходят в Исландия. Музиката за него е по-скоро като хоби.

- Той е отраснал и живее в Норвегия, но би ли дошъл да живее в България?

С.: Казал съм му: “Ела в България! Тук ще ти осигурим работа.” Той каза: “Не мога, татко, имам друга глава.” Неговият манталитет е на норвежец. Просто си е свикнал там и според мен ще му бъде трудно тук.

- Защо не направите заедно метъл парче?

С.: Той беше направил с бандата си една наша песен - “Стой тук”. Тя е малко странна, а те я бяха направили в блекметъл вариант и звучеше много интересно. Не бих казал, че метълът е моята любима музика, просто ми е малко силна. Бяха я направили с норвежки текст. Интересно е, че в бандата му всички са инженери. Може би затова като завърши психология синът ми каза, че иска да стане инженер. Повлияха му другите членове на групата.

- Защо преди години решихте да заживеете точно в Норвегия, а не някъде другаде?

Б.: Не сме си избрали. Просто българските групи тогава ходиха там, по Скандинавието. Обиколили сме и Швеция, и Финландия.

С.: Били сме и в Швейцария, Австрия и Германия. И там сме работили.

Б.: Просто в Норвегия се случи така, че се запознахме с две момичета. С едното брат ми все още е заедно. При мен по друг начин се развиха нещата.

С.: Такава ни е била съдбата.

- Светослав, ти изкарваш толкова много време в Норвегия и се прибра окончателно едва преди година. Съжаляваш ли за този избор?

С.: Чувствата са смесени, защото бях свикнал на един много уреден живот. В България нещата са по-динамични, но и съжалявам, и не съжалявам, защото всяка страна си има своите плюсове и минуси.

В Норвегия животът е

много уреден, но

климатът е тежък

В България животът не е толкова уреден, но хората са готини, непрекъснат купон е, климатът и природата са прекрасни. Човек трябва да направи своя избор и аз го направих. Засега не съжалявам.

- Скоро имахте рожден ден. Как си изкарахте тогава празника?

С.: Изолационно.

Б.: Празникът ни мина в условия на карантина. Бяхме вкъщи със съпругите. Хапнахме, пийнахме и си пожелахме да сме здрави.

- Дайте вашата рецепта как да се поддържа добро настроение въпреки ситуацията, в която се намираме.

С.: Оптимизъм. Трябва да вярваш, че след нощта винаги идва ден. След тежките моменти идват по-добри. Ще отмине всичко, което сполетя света. Човек трябва да прави добро, защото, когато правиш добро, то ти се връща.

- Кога последно сте се срещали със Соня Васи?

С.: Аз отдавна не съм я виждал. Благовест по-често се е срещал с нея, защото той беше в България, а тя си идваше.

Б.: Да, идваше си периодично. Последния път се видяхме на един купон заедно. Бях с моя приятел Калин Диков. Имаше някакъв концерт във Военния клуб. Тя беше дошла от Щатите. Бяхме с Калин там и се засякохме. Беше ми се обадила да ме предупреди, че ще е там.

С.: Поддържаме си контакти, приятели сме. Чуваме се по телефона от време на време. Сега и с новите технологии се и виждаме. Останахме си много добри приятели, защото, както се казва ние сме я отгледали. (Смее се.)

- Тя е много щура.

С.: Опасна е.

Б.: Соня има много бурен живот, пълен с предизвикателства. Само да споменем - Мис България. единствената българка, която е имала интервю с Лари Кинг по Си Ен Ен, първата българка, снимала се за американския “Плейбой”.

С.: Това не може да е случайно и само тя си знае през какво е минала.

Б.: Тя винаги, абсолютно пред всички и по всякакъв начин, като стане въпрос за братя Аргирови, ни защитава. Даже е готова да влезе в сериозни пререкания, за да ни защити. Имали сме такива случаи, в които се застъпва за нас. Държи на нашето приятелство.

- Има една тиражирана в интернет жълта новина за това, че Светослав не е реален човек, а холограма. Как гледате на подобни жълти новини?

С.: Да, знаем за тази фалшива новина. Ами, гледаме на това като на човек, който е пуснал тази статия, за да изкара някой лев. Разбираме го, дано да ги е изхарчил с кеф за наше здраве.

Б.: Това е нормално. В целия свят е така. Хората се чудят каква сензация да измислят. Свикнали сме. Много такива подобни новини е имало през годините.