Чл.-кор. проф. Милена Цанева: “Под Игото” “в превод” – абсурдна идея

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8750628 www.24chasa.bg
Проф. Милена Цанева

В Пловдив Вазов пише “Епопея на забравените” - там се разгръща талантът му

Чл.-кор. проф. д-р Милена Цанева е родена през 1930 г. в семейството на акад. Георги Цанев и поетесата Пенка Цанева - Бленика . Литературен историк и критик, автор на 14 книги и многобройни студии и статии с изследвания на творчеството на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Светослав Минков, Атанас Далчев, Н. Й. Вапцаров и други писатели и проблеми от българската литература след Освобождението. Дългогодишен преподавател по история на българската литература в СУ “Св.Климент Охридски” и научен сътрудник в Института за литература - БАН.

- Проф. Цанева, в едно интервю казвате: “Вазов е “естественият народен историк”.С Вазов ние сме късметлии. Както и със Захарий Стоянов. Само че интересът към класиката спада”. Защо? И какъв е начинът този интерес да се върне?

- Това до голяма степен е естествен процес. Защото като образност и тематика съвременната литература е по-близка на читателя от класиката. Но въпросът е там, че не винаги ѝ е равностойна. А

класика по правило

става само

стойностната, високо

стойностната

литература

И в нея културният читател може да открие проблеми, които в една или друга форма вълнуват и съвременността. Затова и училищните програми отделят такова място на националната, а, доколкото е възможно, и на световната класика.

Само че в това отношение съществува и една психологическа пречка - колкото и добри учители да са имали, хората поначало не обичат да се връщат към това, което някога е било за тях задължително. И може би трябва да се помисли за малко по-голяма свобода и за учителя, и за учениците при изучаването на класическите произведения. За да се изчисти тяхното изучаване от този оттенък на задължителност. И да се превърне в естествена необходимост да се любуваш на стойностното слово все едно дали то иде от съвременността, или от далечното минало.

- Вие сте най-големият познавач на Вазовото творчество. Какво да четем и препрочитаме днес?

- Когато повдигнем въпроса за българската литературна класика, няма как да не заговорим за Вазов - писателя, чието класическо творчество е формирало мисленето ни за изконно българското. Неговият художествен свят е цяла една вселена от свързани с родината историческа памет и духовни ценности. В него можем да намерим и географската карта на българската земя, и нейния половинвековен исторически летопис, и социално-битовата панорама на пет десетилетия, и разгърнатата народопсихологическа характеристика на българина от този период. Творчеството на Вазов е истинско българознание. То има една върховна свръхзадача -

да покаже България

на самата себе си и

на света

Изразител и същевременно фактор на Българското възраждане, Вазов има неоценими заслуги за самопознанието и самосъзнанието ни като нация. Със своята страстна апология на България, българското и българина той се постара да превърне националното ни самосъзнание и в национално самочувствие. Вазов е не само най-широкообхватният представител на литературната ни класика. Той е нещо повече от литература. Той е сякаш част от понятието “България”.

Творчеството на Вазов е твърде голямо и с неговата цялост могат да се занимават само специалистите. Но в него има възлови, дълбоко свързани с нашата история произведения, които трябва да познава всеки културен българин – “Епопея на забравените” и “Немили-недраги”, “Чичовци” и “Под игото”, “Иде ли?” и “Дядо Йоцо гледа”... Трудно е да се изброят дори само тези художествени шедьоври на Вазов, които не само трябва, но е и истинско удоволствие, да се четат и препрочитат.

- Чуха се гласове, че “Под игото” има нужда от съвременна редакция, дори такава беше направена. Чели ли сте я?

- Не съм я чела, но видях цитирани от нея откъси. Това е една абсурдна идея. В произведенията на Вазов, както и на другите ни класици, може само да се осъвременява правописът

Да се редактира

езикът е

недопустимо,

дори и там, където има някакво нарушение на канона. Дори при препинателните знаци трябва много да се внимава да не се наруши авторовата воля.

А и езикът на “Под игото” съвсем не е толкова остарял. Достатъчно за съвременния му читател е да се посочат под линия значенията на някои остарели, най-вече турски думи.

- Има ли нещо, което подценяваме или забравяме, когато говорим или пишем за Вазов?

- И като личност, и като художествен свят Вазов предага теми и проблеми, интересни за различни области на знанието. Създадената от неговото творчество вселена може да се погледне от различни гледни точки, тя е богат извор на познание и за литератора, и за историка, и за изследователя на българската народопсихология. С хода на времето и развитието на литературознанието тя постоянно разкрива и нови възможности за изследването си. В такъв смисъл каквото и да е вече казано за Вазов, винаги има и какво още да се каже.

И каквото и да се

каже, то няма да

изчерпи всичко

Всеки изследовател на Вазов има право и на своите предпочитания в това изследване. Но все пак мисля, че специално при изследователите литератори има нещо, което, ако не винаги, то твърде често неоснователно се подценява. Така при отбелязването на патриотизма, демократизма, хуманизма и другите идейни черти на Вазовия облик невинаги се посочва и как конкретно се внушават тези идеи от неговия образен свят. Отбелязва се неговата изразителна яркост, но не се показва с какви средства се постига тя. Не става въпрос за пространни анализи, но все пак за отделни моменти на по-дълбоко навлизане в художествената тъкан на повествованието или стиха. За мен това е нещо, което често ми липсва при литературоведските разглеждания на Вазовия художествен свят.

- Имате доста обемиста книга “Вазов в Пловдив”. Защо предпочетохте за подробно изследвате именно този период от живота на Вазов?

- В жизнения и творческия път на Иван Вазов годините, прекарани след Освобождинието в Пловдив (от есента на 1880-а до есента на 1886 г.), се отделят ясно като очертан период със своя характерна физиономия, със свой колорит, върху който слагат отпечатък и темпераментът на младежките му години, и неспокойният пулс на едно преходно, преломно време. И аз съм много благодарна на своя баща, че навремето ме насочи към този период, така интересен и за историческия път на България , и конкрeтно за жизнения и творчески път на Иван Вазов. Никъде другаде личността на Вазов не се разгръща така богато и всестранно, никога по-късно обществената му мисъл не се издига така високо и по графика на неговите художествени постижения не се очертават толкова много върхове.

По време на краткото, но бурно съществуване на автономната област Източна Румелия, чиято столица е Пловдив, целият живот на Вазов се движи от чувствителността му към “социалната поръчка”. Нейната повеля прави от него депутат в Областното събрание, активен общественик, редактор на списания и вестник, продуктивен публицист, отзивчив литературен критик, усърден преводач, детски писател, драматург. Стимулиран от многобройните нови изисквания на следосвобожденската действителност, образът на писателя се обогатява с нови черти, творческият му размах разкрива нови хоризонти. Тъкмо в тия неспокойни и изпълнени с дела години талантът му съзрява и добива пълния си блясък. Учудващо е богатството на неговото художествено дело от този кратък период. За времето, прекарано в Пловдив , той създава стихосбирките “Гусла” и “Поля и гори”, в които влиза и цикълът “Епопея на забравените”, “Италия”, “Сливница” и “Стихотворения за малки деца” и много други. Този удивителен взрив на творческа енергия безспорно е свързан с историческата атмосфера в Източна Румелия, с патриотичния духовен подем, който по това време превръща Пловдив в истинската столица на България, Вазов от тези години е не само рожба, но и фактор на този подем. И увлечението ми по темата “Вазов в Пловдив” е увлечение по възторжената младост на народния поет.

- Ако ви поканят в инициативата на Народния театър “Да четем Вазов”, какво ще изберете?

- Към редица Вазови произведения имам и по-специално отношение, свързано с личния ми жизнен опит. Но в случая бих избрала “Българският език” -

“Език свещен на

моите деди...”

Проучила съм историята на появата на това стихотворение и двете му показателни в различието си редакции и съм писала за това как тези различия показват промените в поетическото самочувствие на Вазов. За прекрасната инициатива на Народния театър бих се постарала, доколкото мога, да вложа в рецитацията си цялата обич и възхищение на поета от красотата на българската реч.

- Какви са заветите на Вазов?

 - В широкообхватното и многопосочно творчество на Вазов можем да почувстваме или да намерим формулирани много завети към потомците. Но ако трябва да посочим най-всеобемния от тях, той е: “Обичайте България, борете се за нея и вярвайте в нейното бъдеще!” Заглавието на последнатата Вазова стихосбирка - “Не ще загине!”, прогласява твърдата му вяра, че потомците ще изпълнят този завет.