Президентското “бум” от козлодуйския бряг показа, че е дошло време да определим дата, на която да закрием държавата, в която никой на никого не вярва. По тази причина и Румен Радев не маха своя съветник, който видимо е прекрачил границата на задължителното “служебно общуване” с бизнеса.
Държавният ни глава освен на правителството не вярва вече и на прокуратурата. Вярва на съда. За друга част от политическата палитра у нас вярата в съдебната система е обърната.
Какво да кажем обаче на онези българи, които, прочитайки в понеделник новината, че ще отнемат имуществото на едни Братя Галеви и че някъде край гръцкото море са хванали някой си Йоско, издирван у нас от 7 години, вече не си спомнят какво точно се е случило с тези герои. И могат лесно да бъдат манипулирани.
Да вземем Пламен Галев и Ангел Христов и да опишем историята им в няколко изречения. Бивши барети в МВР, после единият става антимафиот, другият разузнавач. Следва бизнес с двама бегълци от правосъдието днес - Таки и Васил Божков. Имения в Дупница, заплашени журналисти, бити и убити свидетели, опит за влизане в политиката през парламента, присъди, намаляване на присъдите, дори оневиняване по една от тях... Ехооо! На кого да вярваме - на Сотир Цацаров, който иска да им отнеме едни 4 милиона лева, или на адвокатите, според които Братя Галеви сигурно вече са преследвани от властта опозиционни политици.
Затова да насрочим дата за закриване на държавата. Лошото е, че новата няма кой да построи.