Има нещо тотално сбъркано и неудобно в позите, които български държавници заемат, когато нещо, което зависи от тях, не е направено.
Да вземем изявлението на Румен Радев отпреди няколко часа. Трябваше Христо Иванов да акостира пред лятната морска вила на Ахмед Доган (да признаем, че театралният подход осмисли тригодишното съшествуване на неговата партия “Да, България”), за да се сети президентът кого пази Националната служба за охрана.
Освен че назначава директор на тази структура, той най-вероятно често пъти се пита какво точно правят тези момичета и момчета, които изкачват с него върхове или бранят съпругата му, докато тя пазарува.
И ако тримата от МВР, ДАНС и НСО определят степента на опасност за живота на един или друг политик, за да бъде сложена или свалена неговата охрана, то президентът би могъл да дебатира доколко е оправдано всяко подобно решение. Както се вижда в закона за тази служба, с негов указ се назначават двама от тримата в тази комисия.
Все пак и всяка сутрин службите докладват всичко на тримата големи в държавата - президент, премиер и председател на парламента. Така Радев едновременно с Борисов е информиран за всяка потенциална опасност в държавата. Така е почти 4 години и не се е чуло държавният глава да е изваден от тази къса листа на най-информираните в държавата. Да не говорим, че темата кой има право на държавна охрана може да се обсъди и на съвет по-сигурността към президента, където са представени всички политически сили.
До днес това не е направено. В България живеем и мълчим сред неработещи институции. И най-безумното е да слушаш обвинения и оправдания за това от този, който ги ръководи.
Това, за съжаление, е истината. Иначе всичко около Радев, Доган, Пеевски и Иванов е просто поредният скандал в поредния ден към поредните избори. И поредното отвращение на избирателите.