Вградената сянка на Вазов

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8792856 www.24chasa.bg
Мирела Иванова е драматург на Народния театър и един от двигателите на Вазовите тържества.

Слово на Мирела Иванова* при откриването на тържествата в чест на поета на изложбата пред Народния театър

Вазов е вградил своята сянка и в националния ни театър, във величествената сграда на Народния театър, който не просто носи неговото име, но повече от 100 години трепетно и почитателно се отдължава на неговия дух. На сцената на театъра с огромен успех се играят историческите драми и комедии, драматизациите по Вазови повести и романи, играят се и днес, озаряват с прозренията си, "вливат свят в народната душа", утешават я с мъдрата си обич.

Народни поете с детска душа и несломим дух, покланяме ти се и ти благодарим за достойнството да ни възпееш и възсъздадеш такива, каквито сме, за неотместимата ти величествена осанка и изправен като Балкана гръб, с който посрещна всички неизчислими удари на враговете и зложелателите, на естетическите си и идейни опоненти, изтърпя страданията, обидите, "болежките от немилостивите бодове на честолюбието и вярата". Не захвърли перото и продължи да пишеш, да окръгляш националната цялост от "Пряпорец и гулса" и "Тъгите на България" до "Люлека ми замириса" и "Не ще загине", "подчинен на неутолимата си жажда да служиш на истината и красотата и да пееш за България", защото я обичаш.

Да пишеш все с тази любов до несвяст, защото българският Космос очаква да бъде заселен с твоите думи, с твоите песни, дето все ще се четат, с твоите сопотски и днешни чичовци дори.
Народни поете, с всепреданна детска душа и несломим дух, остани винаги с нас, в ума и в сърцата ни, и ни закриляй. Бди над нас и ни закриляй!

Тежък кръст е да бъдеш писател в България. Във всяко време - на свобода или робство, на капитализъм или комунизъм, на криза или подем.

Но до непосилие тежък е кръстът да си национален класик, и приживе, и посмъртно, и във всички български времена досега и в бъдеще. Тази прекрасна и незавидна участ се пада на Иван Вазов, народният поет и патриархът на националната ни литература.
Привикнали сме с високите думи, които превръщат уникалния сопотчанин, роден пред 1850 г., в паметник и непостижимост, отчуждаваме го от същността на живота си с псевдонаука, криворазбран патриотизъм или оправдания, че българският език, който той откри и записа за нас, извади от руините и калта, и превърна в стихия, мощ и родина, е остарял и непонятен сега. Същевременно всеки ден, осъзнато или неосъзнато, ние служим с Вазов и творбите му, защото са навсякъде, честваме го непрекъснато, тъй като е единственият необят, който винаги ни е под ръка, винаги е в ума и сърцето ни, автор на всичко българско и родно.

Продължаваме да четем и препрочитаме Вазов, да го забравяме в паметници и да го помним в слово. Защото неговото слово е началото и несвършването на българския език, с величествените му енергии, природа и абсурд.
Самият живот на Иван Вазов е величествена енергия, природа и абсурд, несекваща борба за осъществяване на писателската му мисия и любовен дълг към България.

Б.Р. Мирела Иванова е известна поетеса, дългогодишен директор на къщата музей "Иван Вазов", сега драматург на Народния театър, носител на много престижни международни литературни награди за творчеството си, съпруга на писателя Владимир Зарев. Тя е сред организаторите на Вазовите чествания.

Виж още за шествието в памет на поета и снимки.

  • Деница Сачева заслужава похвала, че изръмжа на т.нар. майки

    Деница Сачева заслужава похвала, че изръмжа на т.нар. майки

    Министър Деница Сачева заслужава похвала, че честно каза това, което си мислят хиляди, че т.нар. майки на деца с увреждания превърнаха в професия демонстрирането на уврежданията им и присламчването към всякакви демонстрации. Разбира се, че е ужасно да имаш дете, на което се налага да се движи с количка
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи