Преустройването на "Света София", символ на Истанбул и чудо на византийското изкуство, в джамия е исторически момент. Спорният ход, задействан с указ на президента Реджеп Тайип Ердоган, основателно може да бъде сметнат за "Турска реконкиста".
Истанбул е Константинопол през 1453 г., когато е завладян от османските турци мюсюлмани под управлението на Мехмед Втори и Източната римска империя (Византия) престава да съществува. Около 40 години по-късно католическите монарси Исабела Първа Кастилска и Фернандо Втори превземат Гранада, слагайки край на единственото мюсюлманско царство в (Западна) Европа в процес, станал известен под името Реконкиста.
Първото нещо, което Мехмед Втори прави след влизането в Истанбул, е да посети "Света София", християнската православна катедрала. Османският султан бързо я прави джамия. Построена през 537 година от римския император Юстиниан, "Света София" в продължение на близо хиляда години е най-голямата катедрала в света. За набожните турци мюсюлмани тя откроява славата на Османската империя, място за богослужения, превърнато в джамия от Мехмед, когото те почитат почти като светец.
Превземането на Константинопол, превръщането на Османската държава в империя, носи огромно значение за турските националисти и консерватори.
Независимо от това обаче, след падането на османците, основателят на светската република Мустафа Кемал Ататюрк я превръща в музей през 1935 г. Оттогава "Света София" е дълбока рана за политическите ислямисти в Турция, символ на тяхното потискане от светските елити. През 50-те и 60-те години на 20 век плановете за преустройване на сградата в джамия са могъщ политически коз за политическите ислямисти и мюсюлманските националисти.
"Света София" остава в националното подсъзнание на турския народ като източник на национална гордост. Превръщането й в музей обаче е свързвано по-скоро с триумфа на секуларистите над османското минало в съзнанието на политическите ислямисти.
Решението на Ердоган да анулира указа на правителството на Ататюрк следователно е осъществяване на десетилетна мечта сред неговите поддръжници. На 24 юли, след 85 години, "Света София" отново ще отвори вратите си за мюсюлмански богослужения.
В множеството статии от Турция и чужбина мнозина коментатори определяха стъпката като продиктувана от електорални мотиви. За тях Ердоган, чиято изборна подкрепа трайно намалява според проучванията, е предприел драматичната стъпка да трансформира "Света София" в джамия, за да укрепи своята свиваща се подкрепа сред консервативните избиратели. Някои спекулираха, че на фона на опустошителната икономическа криза, той планира предсрочни избори. Редовният вот следва да бъде през 2023 г., на стогодишнината на републиката. В техните очи въпросът за "Света София" не е нищо повече от тактически политически ход на един все по-отчаян президент.
Стъпката е смятана също така за последния пирон в ковчега на секуларистите кемалисти от славния ислямист Ердоган, символ на тревожна промяна на режима в Турция. Някои секуларисти обаче се подхлъзнаха от поставяния от Ердоган акцент върху националния суверенитет на Турция. Заигравката с антизападните настроения сред светските кръгове в Турция помогна на Ердоган да смекчи силната опозиция срещу решението му.
Датата на отварянето на "Света София" като джамия също е символична - годишнината от Лозанския мирен договор (1923 г.), който осигурява правната база за създаването на Република Турция на мястото на Османската империя. Ердоган разглежда Лозанския договор по-скоро като ограничаващ потенциала на Турция, отколкото като дипломатически триумф, увенчал националната борба, водена от Ататюрк.
Макар че и двете твърдения вероятно съдържат зрънце истина, нито едно от тях не е истинската причина за Турската реконкиста на Ердоган. Преди всичко, както пише "Аарец", "указът на Ердоган за "Света София" е мощен ход, както символично, така и геополитически. В голям смисъл той е върховата точка на 18-те му години на власт, който става възможен в резултат на презаредената му международна позиция". Естествено, той има за цел да съживи и положението му в страната, но международните последствия от неговия хода са по-показателни.
Вечерта на 10 юли, датата, на която подписа указа, Ердоган се обърна към мюсюлманския свят с необичайна страст и амбиция. В изявление с добре подбрани думи, звучащо като победно слово, той обяви: "Днес "Света София" изживява едно от възражданията, на които е ставала свидетел от построяването си. Възраждането на "Света София" е вестител на освобождаването на Купола на скалата. Възраждането на "Света София" е звукът от стъпките на мюсюлманите по целия свят, които излизат от безвластието. Възраждането на "Света София" е огън на надеждата не само за мюсюлманите, но и за всички потиснати, тормозени, експлоатирани и измъчвани по света. Възраждането на "Света София" е нашето изявление, че ние, турският народ, мюсюлманите и човечеството, имаме нови послания за света".
Ердоган характеризира "възраждането на "Света София" и като "поздрав за всички онези градове символи на цивилизацията - от Бухара до Андалусия".
Посланието и действията му оформят неговата силна заявка за световно лидерство на мюсюлманите, в момент когато агресивната външна политика на Турция засилва военното й присъствие от планините на Иракски Кюрдистан до Сирия и с известен успех до Либия, където той се конфронтира с традиционни властови центрове на мюсюлманите сунити като Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ. Той предизвиква дръзко Франция и Гърция, а по този начин индиректно и ЕС, в средиземноморската геополитика. Търси начин да проектира своето и турското влияние върху Йемен, а така също и в Сахел и Субсахарска Африка. С военни бази в Катар, Персийския залив и Сомалия и стремежи да построи такива в Либия, Турция вече е замесена в най-размирните геостратегически арени по света. Нейният лидер трябва да има световно обаяние. Това е задължително за оцеляването му.
Именно това е главният двигател зад хода със "Света София" на Ердоган, който предизвика тревога в западния свят, особено в християнския. Папа Франциск недвусмислено заяви, че решението за "Света София" му причинява болка, а руското външно министерство се ограничи до изразяване на съжаление. Държавният секретар на САЩ Майк Помпейо излезе с предупреждение преди издаването на указа. ЮНЕСКО, която е регистрирала "Света София" като обект на световното културно наследство, сега разисква статута й.
Възможно е Ердоган да не е пресметнал всички засечки, до които указът му може да доведе. Само преди година по време на предаване на живо Ердоган отговори на въпрос, заявявайки, че макар превръщането на "Света София" в джамия да е младежката му мечта, да вземе едно такова решение би било провокативен капан, в който не би желал да падне.
Година по-късно той изглежда доста по-самоуверен да заеме място в историята като победителят от Турската реконкиста, внушавайки на мюсюлманите по света, че ислямът печели последната си битка със Запада срещу "новите кръстоносци" под неговото ръководство.
(От БТА)