2013-а: енергийни бунтове, оставка на “Борисов 1” и какво се случи след това

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8814580 www.24chasa.bg
Февруари 2013 г. Част от протеста на “Орлов мост”. СНИМКА: “24 ЧАСА”

20 бурни месеца, в които в България два пъти имаше предсрочни избори

Знаят, че видя ли кръв, и тръгвам. Затова бяха и червените пликове с боя на снощния протест - за данаподобяват кръв. Това каза вчера премиерът Бойко Борисов.

“Тръгването”, което има предвид, беше през 2013 г.

Как се стигна до него?

В началото на февруари 2013 г. първото правителство на Бойко Борисов беше в четвъртата година на мандата си.

В много градове хората получиха двойно по-високи сметки за ток. Високите цени на тока и енергийните монополи станаха причина на улиците - първо в Благоевград, после в София и другите големи градове, на 9 февруари да излязат многохилядни протести.

Хората се организираха в социалните мрежи. Социолози коментираха, че причината за бунтовете е

обедняването

на хората,

което особено остро се усеща през зимата. Тогава финансовата криза беше в разгара си.

Разбра се, че “енергийните бунтове” имат подкрепата на “Атака”, ВМРО, Веселин Марешки.

В първите дни на гражданското недоволство в Пловдив протестиращи запалиха две коли, във Варна чупиха и мятаха камъни, а в София замеряха със снежни топки тогавашния министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев.

Протестите ставаха все по-мащабни и гневни. Особено мощен бе протестът във Варна. По-късно в резултат оставка подаде кметът Кирил Йорданов.

На 18 февруари митингите вече бяха в 35 града, имаше блокади на пътища, протестиращите на няколко места влязоха в схватки с полицията.

Премиерът Бойко Борисов реагира, като уволни първо шефката на ДКЕВР Юлиана Иванова, а след това вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков.

Кризата стана и политическа.

БСП и ДПС

заплашиха, че

ще напуснат

парламента,

ако правителството не подаде оставка.

Постепенно сред протестите се откроиха лидери - Ангел Славчев, Янко Петров, Дончо Дудев, Кристиан Коев.

Сред разбунтувалите се хора се появиха многобройни и най-различни идеи за промяна. Като Велико народно събрание и нова конституция. Намаляване броя на депутатите. Мажоритарни избори. Механизъм за отзоваване на народните представители. Пряк избор на съдии, прокурори и полицейски началници. Падане имунитета на депутатите. Национализация. Граждански формирования да могат да участват заедно с партиите на парламентарни избори.

Скок на доходите.

Разследване

на прехода

Протестите в София ескалираха по време на честванията на Васил Левски на 19 февруари. Хиляди се събраха на Орлов мост, имаше скандирания “Бойко в затвора! Бойко емигрант!”. Протестиращи хвърляха бомбички, а някои - и камъни по полицията. Появиха се агитки от ултраси. Телевизиите показаха протестиращи с окървавени глави, пострадали в размириците.

Тогавашният началник на Охранителна полиция в СДВР комисар Младен Маринов увери: Полицаи не са били хората, тях ги удряха с павета.

На следващия ден - 20 февруари, Бойко Борисов отиде в парламента, каза, че ще депозира оставката на кабинета, защото:

всяка капка кръв

е петно за нас!

На 21 февруари парламентът приема оставката на кабинета с 209 гласа “за”, 5 “против” и 1 “въздържал се”.

Протестите обаче продължиха - срещу действащата политическа система и политическия елит изобщо. На национален протест на 24 февруари излязоха около 100 000 души.

На 13 март президентът Росен Плевнелиев назначава служебно правителство с премиер Марин Райков.

Предсрочни парламентарни избори за 42-ото народно събрание са на 12 май.

Месецът преди изборите обаче е белязан от поредица скандали:
- Сигнал за незаконно подслушване, депозиран от Сергей Станишев пред главния прокурор Сотир Цацаров.

- Появиха се незнайно как звукозаписи от подслушан разговор между Бойко Борисов, бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и бившия градски прокурор на София Николай Кокинов.

- “Костинбродската
афера” гръмна
в съботата преди неделята на вота. Мая Манолова, тогава водач на листата на БСП в Кюстендил, подаде сигнал в прокуратурата, че 350 000 отпечатани и готови за експедиция изборни бюлетини извън договорените количества има в печатница в Костинброд. По-късно стана ясно, че “афера” и нарушение няма, а единственият обвиняем - тогавашният главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, бе напълно оправдан през 2015 г.
Всичко това обаче оказа резултат на изборите.

В Народното събрание влязоха четири партии:
ГЕРБ - с 30,54%
БСП - 26,61%
ДПС - 11,3%
“Атака” - 7,3%

Под бариерата от 4% останаха ВМРО, НФСБ, ДСБ, Движение “България на гражданите”.
ГЕРБ не успя да състави правителство, защото другите 3 партии отказаха да го подкрепят. Така на власт на 29 май 2013 г. дойде кабинетът на Пламен Орешарски с мандат на БСП, подкрепа от ДПС и “златния пръст” на “Атака”.

Протестите срещу това правителство започнаха през юни 2013 г. Кабинетът “Орешарски” управлява малко повече от година.

На предсрочните избори на 5 октомври 2014 г. ГЕРБ взе 32,67%, БСП - 15,4%, ДПС - 14,8%, Реформаторският блок - 8,9%, Патриотичният фронт - НФСБ и ВМРО - 7,3%, “България без цензура” на Бареков - 5,7%, “Атака” - 4,5%, АБВ - 4,15%.
След това ГЕРБ излъчи второто правителство на Бойко Борисов.

 

 

  • Ваксината ли ще определи кой печели надпреварата за света

    Ваксината ли ще определи кой печели надпреварата за света

    Във Вашингтон в музея на космонавтиката има макети на първите космически кораби с хора - на руския и на американския. И да, руският е много по-малък, с много по-неудобна пилотска кабина от тази на американския. Но историята ще запомни, че Гагарин е бил първият човек в Космоса, каквото и да направиха американците след него
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи