Какво би означавало президентство на Байдън за отношенията Турция-САЩ?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8815929 www.24chasa.bg
Джо Байдън СНИМКА: РОЙТЕРС

В момент когато Турция си припомня нощта на 15 юли, когато волята на народа надви пучистите гюленисти, в съзнанието ни изниква отрезвяващата реакция на САЩ непосредствено след опита за преврат. Реакцията на администрацията на Барак Обама на събитията, случили се през въпросната нощ, беше в най-добрия случай двусмислена, а тогавашният държавен секретар Джон Кери се въздържа да подкрепи демократично избраното правителство на Турция и вместо това призова за "стабилност и мир" - забележка, която определено предизвика недоумение в Анкара.

Администрацията на Обама, която се забави в проявата на солидарност с демократично избраното правителство на Турция дори и след като опитът за преврат беше осуетен, възложи на тогавашния вицепрезидент и настоящ кандидат-президент на демократите Джо Байдън да поправи връзките. На 24 август 2016 г. Джо Байдън отпътува за Анкара, повече от месец след опита за преврат, за да бъде посрещнат от турски представители, наблюдавали как американската администрация пренебрегваше предупредителните знаци от Фетхуллах Гюлен, лидера на терористичната гюленистка група ФЕТО, и как значително се забави в осъждането на пуча. Байдън беше приет хладно и не направи много за успокояването на турските тревоги, наследство, което със сигурност продължава да помрачава съюза между Турция и САЩ.

Макар че изборът на Доналд Тръмп в Белия дом беше разглеждан като глътка свеж въздух за турско-американските връзки и евентуална възможност за САЩ да поправят позицията си по въпроса за Гюлен и други проблеми, които продължават да напрягат отношенията, като например подкрепата на САЩ за сирийското разклонение на ПКК - Силите за защита на народа (СЗН), ерата на Тръмп в най-добрия случай донесе смесени резултати. Има и друго, изпълнителните капацитети на администрацията Тръмп в голяма степен са отслабени от Конгреса, а установените американски интереси пречат на пълно помирение с Турция, независимо от близките работни отношения, формирани от президентите Ердоган и Тръмп.

Сега Турция трябва да обмисли реалността на една администрация на Байдън - перспектива, която малцина биха сметнали за възможна преди няколко месеца. Лошото управление на кризата с Ковид-19 на Тръмп и движението Животът на черните има значение /Black Lives Matter/ в САЩ действително може да проправят път на Байдън към Белия дом. И ако хладният прием на бившия вицепрезидент през август 2016 г. в Анкара е някакъв показател, с Байдън начело турско-американските отношения може да направят завой към влошаване.

Помраченото досие на Байдън

В много отношения една администрация на Байдън може би ще наподобява такава на Обама по отношение на външната политика и със сигурност подобна перспектива е мрачна що се касае до връзките на Турция със САЩ. Тласъкът, който турско-американските отношения получиха с изкачването на Тръмп на власт може спокойно да бъде заменен с по-статичен подход от страна на Вашингтон, ако Байдън влезе в Овалния кабинет.

Макар че все още не сме чули най-новите позиции на Байдън за Турция, тъй като не е имало нови дебати заради пандемията, съдейки по предишни негови забележки, има още много какво да се желае. През октомври, когато турската армия проведе операция "Извор на мира" в Северна Сирия срещу терористичната групировка ПКК/СЗН, Байдън се включи към хора на кандидатите демократи, осъждащи Турция, и нарече Турция "същинският проблем" по време на дебат с други претенденти на Демократическата партия.

Като човек, служил два пъти като вицепрезидент, Байдън със сигурност е придобил нужната зрялост да прецени ситуацията, както човек би очаквал от опитен държавник. Коментарите му обаче са неосведомени, неверни и вредни за турско-американските отношения. Заедно с другите кандидати на дебата той се включи в медийното безумие срещу турската операция, подхранвано от разбиране на постистината за състоянието на нещата в Сирия и фалшиви новини за характера на операцията.

Желанието на Байдън да набере евтини дивиденти на вътрешнополитическия фронт с цената на отношенията на САЩ със съюзник от НАТО - Турция - не предвещава нищо добро. Американските политици от много отдавна приемат за даденост ролята на Турция на голям съюзник на САЩ в един проблемен регион. Но е факт, че САЩ не могат да се надяват на подобрение на отношенията с Турция без да вземат предвид безпокойствата на Анкара за сигурността в Близкия изток и без да се отнасят към Анкара като към равностоен партньор и съюзник. Публичните критики по отношение на турските операции за сигурност, като тези, които Байдън направи, посяват единствено недоверие сред турските представители.

По-добър вариант ли е Тръмп?

Макар че импулсивният дипломатически стил на Тръмп действително породи смесен климат в отношенията на Турция със САЩ, лидерите на двете страни продължиха да показват общо разбиране и желание за комуникация. Тръмп и Ердоган често се определяха един друг като приятели, а политиката на Тръмп за прекратяване на авантюризма на САЩ в Близкия изток беше добре дошло решение за Анкара.

Тръмп устоя и на усилията на Конгреса да наложи санкции на Турция заради придобиването на системи С-400, положение, което може да бъде променено при Байдън. Демократическата партия вече се слави с някой от най-отявлените антитурски гласове в Конгреса, като например председателя на комисията по външни работи Елиът Енгъл от Ню Йорк, който редовно се явява на снимки с гюлениста беглец от правосъдието и играч на Ен Би Ей Енес Кантер и оглавява антитурския блок в законодателния орган на САЩ.

Предвид размера на контрола, който демократите упражняват в Камарата на представителите след най-скорошната им победа през ноември 2018 г., едно президентство на Байдън би имало смисъла на укрепване на антитурските настроения сред всички разклонения на управлението, ако Конгресът и Белият дом попаднат в ръцете на Демократическата партия този ноември.

Байдън представлява американската върхушка в състезанието за Белия дом, в голяма степен подобно и на неуспелия си предшественик Хилари Клинтън. За наблюдателя е ясно, че мирогледът на върхушката е непримирим с този на Турция, което е подкрепено от редица примери през последното десетилетие, като например отношенията в сигурността, които САЩ развиха със СЗН/ПКК и упорството, с което САЩ позволяват на Гюлен и последователите му да извършват незаконните си дейности на американска земя.

Тръмп, колкото и да е импулсивен, все пак предлага по-добра алтернатива за бъдещето на турско-американските отношения. Постоянно предизвикателното му отношение към логиката на върхушката във Вашингтон и желанието му да се занимае с някои безпокойства на Турция го открояват като по-подходящия кандидат. Турция и регионът се безпокоят от такива американски политици като Байдън, чиито анахронистични възгледи вече не кореспондират с международните политически реалии. Истината е, че породата американски политици като Байдън е на път да изчезне и ако той наистина успее да се настани в Белия дом, това ще е само временно.

(От БТА)

  • Мажоритарен вот! Така се сменя системата

    Мажоритарен вот! Така се сменя системата

    Докато юристи и политици коментират може ли да се свика Велико народно събрание, кой има право да е инициатор на такъв важен политически акт, темата за мажоритарния вот отново е на ръба и може да бъде засенчена. Всъщност на референдума през 2016 г., иницииран от Слави Трифонов, над 2,5 милиона граждани гласуваха “за” мажоритарни избори
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи