Проф. Ива Христова: Вирусът е бил в България още през януари

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8817929 www.24chasa.bg

В търсене на контролна група за сравнение случайно открихме силно положителна проба за SARS-CoV-2 на човек, когото сме изследвали за респираторни вируси в първия месец на годината, казва в интервю за "24 часа" проф. Ива Христова, дмн, зам.-директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Доктор е на медицинските науки, лекар с 30 г. стаж с 2 специалности - по микробиология и по вирусология. Главен координатор на експертния съвет по вирусология към Министерството на здравеопазването. Национален координатор е в Европейския център за превенция и контрол на болестите. Автор на над 200 публикации, 80 от които в престижни световни научни списания. Ръководител на българския екип в няколко европейски научни проекти. Научните й интереси са главно в областта на диагностиката, имунологията и епидемиологията на вирусни и бактериални инфекции.

- Проф. Христова, как се промениха за 6 месеца представите на специалистите за новия коронавирус?

- Хубавото е, че за разлика от вирусите на тежкия остър респираторен синдром SARS и на близкоизточния респираторен синдром MERS сегашният коронавирус протича по-леко и с по-ниска смъртност. Но лошото е, че се разпространява и от хора, които са заразени, но почти нямат симптоми и не знаят, че го предават на други хора. Друга особеност е, че за разлика от респираторните инфекции вирусът е сравнително устойчив. Пренася се на по-голямо разстояние с въздуха и може да заразява. Бързото разпространение в момента говори, че духът е изпуснат от бутилката. А по всичко личи, че ще живеем още дълги години с вируса.

- Вече безспорна ли е мрачната прогноза?

- Защо да е мрачна?! Живеем с толкова много вируси, ще се добави още един, който няма да унищожи населението на Земята. Напротив, ние ще го преборим, ще го опитомим – ще се създаде колективен имунитет,

ще се научим

да го понасяме

по-леко

и ще стане просто един от вирусите, който причинява остри респираторни инфекции. Подобно на онези коронавирусни инфекции през студените месеци, на които не обръщаме голямо внимание, защото протичат леко.

- Твърди се, че са много “стари” и затова немощни, колко време ще трябва да опитомяваме новия – поколения наред?

- Времето е относително, никой не може да предвиди за кой вирус колко време трябва да мине. Влияят и други фактори – в Европа в миналото е имало и холера, и чума, а сега тези болести нямат шанс на нашия континент. Хигиената е на съвсем друго ниво и продължаваме да я подобряваме. Например вече се възприема

осъдително да

кашляш и кихаш

към околните

По същия начин ще си подобрим всички хигиенните навици, които предпазват от респираторни инфекции. Хората узряват за идеята какво трябва да се направи, за да се предпазят – не да се скрият вкъщи и да чакат да стане безопасно, за да си подадат носа, а да знаят как да се пазят и да пазят другите. Надеждата е това да изтласка вируса. Ако го чакаме сам да се промени или ние да се адаптираме, това със сигурност ще отнеме много време.

- Вече се говори за мутации на вируса, за различни щамове и при боледували у нас. Колко бързо се променя – ако човек зарази друг, той – трети, ще се различават ли по нещо вирусите?

- Не, той е доста стабилен като геном. За да настъпят съществени промени, трябва да премине през страшно много хора – хиляди, милиони дори. Грипният вирус например си променя много бързо повърхностните протеини, докато SARS-CoV-2 e устойчив.

Мутации

настъпват, но

са незначителни,

не засягат структурата му. Стабилен е и като мутационна активност, и във външната среда.

- Българските учени вече изучавате еволюцията на SARS-CoV-2 и спецификата на геномите на вирусите, които разболяват хора у нас, какво се установява?

- С новите генетични методи може да се проследи пътят на вируса по света и по настъпилите мутации да се направи карта на разпространението на отделните линии. По този начин чрез мутациите, един вид скоростта на промяната, се изчисли кога

вирусът е дошъл

в Европа - около

1 ноември 2019 г.

В Китай е бил много преди това.

- Означава ли това, че и у нас е влязъл много, преди да се установят първите случаи?

- Повторно тествайки запазени проби на хора от България, за да ги ползваме като отрицателна контролна група, съвсем случайно открихме силно положителен човек от януари.

- Когато си мислехме, че върлува грип?

- Да, изследването е направено по повод респираторна инфекция. Очевидно сме имали вирус още през януари.

- Без това да е съобщавано досега, много хора си спомнят как са изкарали нещо грипоподобно и се надяват да са “минали” през вируса, възможно ли е?

- Надяват се много хора, да, но май е напразно. Изследванията показаха, че до 2% са се срещали с причинителя на новата инфекция. Но пък,

ако антителата

намаляват до

2-3 месеца,

може и да

нямаме

пълната картина

- Защо вирусът продължава да е потентен и извън жива клетка?

- Когато напуска тялото – изкашлян, изкихан, той не е “сам”, а е в клетки в секрети, в биологична среда. Остава стабилен, докато пръската не изсъхне. На тази база разчитаме разпространението леко да намалее през лятото и по-малко хора да се разболяват.

- Вирусът не се променя, но причинява различни по тежест поражения – едни не разбират, други влизат в болница, трети стигат до апаратно дишане с неясен изход от лечението, защо?

- Водеща роля има имунната система. При всички вируси е така. Защитните сили на организма са така “изчислени”, че да спират заразите. Ако не беше така, човечеството отдавна да е загинало. Всекидневно се срещаме с какви ли не микроби. Здрава, оптимално напрегната имунна система не би трябвало да допусне размножаването на вируса. Срещаме го, но не се разболяваме. При навлизането му в организма има много добра регулация кой вид имунни клетки какво трябва да свършат, за да бъде вирусът неутрализиран. Добрата имунна система ще ограничи процеса до безсимптомно носителство. Но ако поради различни причини – преумора, стрес, нездравословно хранене, липса на физическа активност и много други фактори, имунната система не е в добра форма и прави грешки. Дава дефекти и вместо да се справи с вируса, го изпуска от контрол. Една по-уязвима имунна система може би няма да спре вируса, ще се стигне до боледуване, но в крайна сметка ще се справи. Но една свръхреагираща имунна система, която

в амбицията си

да преодолее

вируса отделя

много цитокини

- химически активни вещества, в крайна сметка уврежда вътрешните органи, в някои случаи води до смърт.

- Американски медии разказаха историята на маратонец, който преди няколко месеца е участвал в състезания, а сега е интубиран. Предполага се, че е здрав човек и може да се допусне – с адекватна имунна система, какво не е наред?

- Първо, не знаем дали в момента на заразяване имунната система е била във върхова форма. Второ, маратонците и други спортисти, които се подлагат на ултраизпитания, сериозно натоварват организма и тогава реакциите не са като по учебник. Всяко прекалено нещо променя баланса. Услужливата имунна система е по-скоро резултат на умереност.

Когато насилваме твърде безцеремонно организма в каквато и да е посока, изтощаваме имунната система. Не е задължително да е физическо натоварване, може да е интензивна умствена дейност без необходимата на мозъка почивка или нещо друго. Свръхамбициозните проекти във всяка област на живота изтощават имунитета.

- Каква е природата на имунитет след среща с вируса и колко дълго трае?

- При вирусни инфекции имунитетът по принцип е основно клетъчен – има имунни клетки, които трябва да погълнат вируса и да го неутрализират.

Освен клетъчен

има и хуморален

имунитет, образувани са антитела, които също защитават от заболяване. Изследването на клетъчен имунитет се прави много по-трудно, масовите тестове разчитат на антитела с идеята, че има и такъв отговор, макар да не е основният. При респираторни вируси още повече намалява доказателствената стойност на антителата. Освен това изследванията показват, че те спадат доста бързо. Проучвания показват, че при безсимптомните и с малко симптоми случаи антителата намаляват по-бързо. В едно проучване около

33% нямат

имунитет след

среща с вируса,

не са защитени

от следваща

инфекция,

а около 79% имат частичен имунитет. При по-тежко протичане е по-вероятно да се докажат неутрализиращи антитела.

Антителата се различават. Една част от тях не успяват да помогнат за изчистването на вируса. Когато са неутрализиращи, успяват да се свържат с вируса, да го блокират и образно казано, да го поднесат на другите клетки за ликвидиране. Когато се докаже по-високо количество антитела, по-голяма част от тях са неутрализиращи, а те имат отношение към изчистването на вируса, макар че пряко не го убиват.

- Има ли първоначални данни дали хората, прекарали баналните коронавирусни настинки от миналото, са по-защитени спрямо новия вирус?

- Много се работи по този въпрос с

хипотезата,

че е вероятно

да се проявява

кръстосана

реактивност

Само че е много трудно да се докаже. Представете си как се установява достоверно какво е преболедувано преди и как протича сега среща с новия вирус, като едновременно има и контролна група неболедували преди от коронавирусни инфекции, с която да се сравнява.

Има много основание за хипотезата, но е трудно такава зависимост да се установи с доказателствена медицина. Логически погледнато, да – би трябвало да има кръстосана реактивност.

Има публикации, че от прекараните инфекции от “старите” банални коранавируси остава дремеща клетъчна информация и по-лесно ще се събудят съпротивителни сили срещу вирус от същото семейство, защото още в началото вирусът ще бъде разпознат. Така клетките на имунната памет веднага ще започнат отбранителна реакция, за да не бъде допуснато вирусът да се размножава.

- Докога ще дерибейства вирусът, какво ви подсказва интуицията?

- Вероятно ще свикнем с вируса и той с нас и ще си живеем без проблем заедно без апокалиптични епидемии. Както с времето се е случило с предишните коронавируси, които смятаме за банални. Сега, в началото е тежко, защото вирусът е прясно прескочил от животно на човек и имунната ни система не го познава и не му дава адекватен отговор. Но няма страшно, апокалипсис няма и няма да има.

- Излезе пореден доклад, че в държавите със старателна БЦЖ ваксинопрофилактика епидемията е по-лека, вие какво мислите?

- БЦЖ ваксината доказано стимулира неспецифичния имунитет, т.е. естествената защита на организма. Доказано

ефикасна е БЦЖ

ваксина за

лечение на рака

на пикочния

мехур, за

профилактика

на респираторни

инфекции

Затова логично се търси връзка и с COVID-19. Има наблюдения, че в страните с включено в имунизационния календар ранно имунизиране с БЦЖ смъртността от COVID-19 е по-ниска. В медицината обаче трябват доказателства, клинични данни, сравнение между две групи – едната с ваксина, другата без, за да се прецени дали наистина има отношение към заболяемостта и смъртността от COVID-19. Такива клинични проучвания са започнати вече. Провеждат се в Холандия и в Австралия. От тях очакваме отговора на този въпрос. А дотогава наблюденията, анализите и всякакви други умозаключения трябва да се приемат внимателно, като недоказани.