Как да се спасим от икономическото цунами

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8860431 www.24chasa.bg
Владимир Сиркаров СНИМКА: Румяна Тонeва

Новият пакет от мерки балансира интересите на бизнеса и гражданите с финансовите възможности на хазната

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението на домакинствата и бизнес активността. Настоящата година ще е много тежка, а прогнозите за следващата са обгърнати от притеснения ще има ли втора вълна на пандемията.

В очакване на намиране на доказано лечение и ваксина държавите правят опит за облекчаване на икономическите последици. Във вторник българското правителство анонсира нов пакет от социално-икономически мерки. Основният акцент пада върху стабилизирането, защитата и устойчивото функциониране на здравните и социалните системи. Пакетът е на обща стойност 1,162.9 млрд. лв. с времева рамка до края на тази година. В социалната сфера мерките ще са подплатени със 731,5 млн. лв., а в икономическата сумата е 431,4 млн.

В тежки икономически времена най-удачните антикризисни мерки са свързани с

намаляване

на данъчната

тежест

и инициирането на административни облекчения както за физическите лица, така и за бизнеса. В този ред на мисли въвеждането на временно намаляване на ДДС за някои сектори и услуги е положителна мярка. В понеделник стана ясно, че до края на седмицата парламентът ще гласува намаляването на ДДС на 9% за туроператорите и туристическите агенции. Същите изменения се отнасят и за виното и бирата, сервирани в заведенията.

Стабилното развитие на пазара на труда е един от ключовите фактори за устойчивото функциониране на една икономика. Именно поради тази причина всяко правителство трябва да обърне специално внимание на трудовия пазар. Положителна новина е, че в последния месец забелязваме задържане на нивото на безработица. Към момента безработните са 261 хиляди души, като в последните седмици повече хора намират работа в сравнение с тези, които остават безработни.

Положителни ефекти забелязваме при функционирането на мярката 60/40. Към момента са изплатени 171 млн. лева по нея, с което са запазени 170 хиляди работни места. Най-вероятно

мярката ще се

запази до края

на годината,

като има предпоставки и за нейната модификация при влошаване на икономическата обстановка. Подобен тип мерки имат за цел облекчаване на текущото положение на фирмите и временно запазване на работни места.

За устойчивото стабилизиране на пазара на труда са необходими повишаване на оборотите в икономиката и достигане нивата на потребление и търговия отпреди пандемията.

В новия пакет виждаме увеличение на минималния размер на обезщетението за безработица от 9 на 12 лв. и увеличение на неговото изплащане с 3 месеца, считано от 1.10.2020 г. Към днешна дата хората в тази категория са около 26 хиляди, но до края на годината ще са доста повече. Тук става дума за хора, които са на минимално обезщетение, а мярката ще работи само в периода на тежка икономическа криза.

В случая не е коректно да говорим, че мярката води до стимул човек да не си търси усилено работа, защото тя има изцяло социална функция към хората в най-уязвимо положение. Социалните мерки, свързани с отделянето на средства за допълнителни възнаграждения на заетите в медицинската и денталната помощ, за увеличаване на заплатите в институциите с пряко отношение в битката срещу пандемията, за медицинските специалисти на първа линия, са напълно оправдани и наложителни.

Работата при форсмажорни обстоятелства е изключително тежка както по отношение на повечето работни часове, така и в пъти по-стресовата среда.

Най-голямото индивидуално перо от новите социални мерки е добавката към пенсиите от 50 лв. на месечна база за всички пенсионери. Мярката е за три месеца в размер от 318,3 млн. лв. Това е изненадващо решение, защото не може да се нарече антикризисна мярка. Подобна пенсионна добавка излиза от рамките на системния антикризисен подход, макар че най-вероятно ще има частичен ефект за покачване на потреблението.

По-голямата част от разходите в обсега на новите икономически мерки се насочва към бюджета на регионалното министерство за финансиране на пътната инфраструктура. За плащания по изграждане на проекти като магистралите “Струма”, “Хемус”, “Европа”, участъка Мездра - Ботевград се заделят 355 млн. лв. Тези проекти вече са започнати и е добре да не се забавя или спира тяхното доизграждане.

Подобряването на пътната инфраструктура е ключов елемент за създаване на повече бизнес възможности, защото пътищата са кръвоносната система на една икономика. Подобни проекти имат и функцията на стабилизатор на пазара на труда, запазвайки сериозен брой хора в работен режим.

Държавната субсидия за туроператорите, които извършват чартърни полети към България, ще е по 35 евро за всяка седалка от максималния капацитет на самолета. С оглед на здравната ситуация у нас и по света подобна мярка едва ли ще има голямо приложение. Добре е това бързо да се отчете и голяма част от заделените 55 млн. лв. да се разпределят в по-ефективна посока.

Финансирането на новите мерки ще се осигури в рамките на очакваното изпълнение на консолидираната фискална програма за 2020 г. планирано теглене на допълнителен дълг. Важно е да си даваме сметка, че
идва много дълбока
глобална дългова криза
и за малка и отворена икономика като нашата ще е пагубно да изпуснем юздите от внимателното и умно управление на публичните финанси.

Отлична възможност за финансово обезпечаване на бъдещите социално-икономически мерки и дори за мащабно преструктуриране на българската икономика е използването на т.нар. фонд за възстановяване на ЕС. За да стане това обаче, е необходимо изготвянето на национален план за възстановяване и програма за изпълняване на ангажиментите ни към ЕС за реформи в редица сектори за периода 2021 - 2023г. Този национален план трябва да бъде изготвен прецизно, но и възможно най-бързо, след което да се одобри от ЕК и Съвета на ЕС.

Новият пакет от социални и икономически мерки балансира интересите на бизнеса и гражданите с финансовите възможности на хазната. В голяма степен мерките таргетират най-ангажираните в битката с пандемията, най-засегнатите от икономическите удари и най-уязвимите групи в обществото.

Кризата е тежка, но ще става още по-тежка. Държава, бизнес, граждани трябва да действаме умно и отговорно, за да минимизираме щетите, но и да започнем процеси по секторни реформи и дигитализиране на нашата икономика.

  • Рисковете на живото предаване - политиците трябва да ги знаят

    Рисковете на живото предаване - политиците трябва да ги знаят

    Купища въпроси остават без отговор след лайфа, който си направи лидерът на “Да, България” от Орлов мост.  Тези въпроси вероятно ще го преследват още дълго в политическата му кариера. Впрочем студентите по журналистика още във втори курс учат за рисковете на живото предаване. Всеки професионалист трябва да е подготвен за тях и да бъде на висотата
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи