Коментар на седмицата №2: Алчност и мутренски туризъм “ден година храни” убиха Юлия до Созопол

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8871661 www.24chasa.bg

По всичко изглежда, че туристическият сезон по Българското Черноморие не само няма да е по-лош, но и ще бъде по-добър от миналогодишния, като изключим големите хотели и all inclusive комплекси, които разчитат основно на чужденци.

Добрата новина не идва заради безсилното усилие на Ангелкова, а заради твърде усложненото пропускане на туристи в Гърция, Италия, Испания. Всички те и особено тези, които си бяха правили планове да почиват в южната ни съседка, обърнаха колите към родния Изток. И понеже в Гърция вече стават абсолютно безсмислени и уикенд и еднодневните екскурзии, неочакваният трафик към нашето море е много сериозен и собствениците на малки хотелчета и заведения успяха дори в края на юли (при традиционно най-силен месец август) да бият рекордите си за най-добри обороти от миналата година.

Така че може да не е заради успешни мерки и усилия от страна на правителството, а заради странични обстоятелства, но все пак българите ще почиват много повече на Черно море в COVID кризата. Те бяха многократно призовавани за това с обещания за по-добро обслужване и по-ниски цени - “Подкрепете ни в труден момент и няма да съжалявате!”

Какво обаче заварват българите на родното море и случва ли се наистина там промяна към добро? Като изключим намалените сметки за чадър и шезлонг – категорично “не”! Почивката на Черноморието ни продължава да бъде тревожно преживяване с много въпросителни и изненади. И ако погледнем новините от последните 24 часа, направо можем да кажем, че забавленията на родното море могат да бъдат опасни и дори смъртоносни.

Говоря за 34-годишната софиянка Юлия, която остави 9-годишното си момиченце полусираче, след като бе премазана от кола на пътя Созопол - Приморско. Ще кажете – това е пътен инцидент, макар и криминален заради беглеца шофьор! Къде е тук отношението към туристите?!

Причината за инцидента обаче е еманация на всичко, което отблъсква българите от нашето море, и на все още царящия тук принцип за правене на туризъм от 90-те години, формулиран накратко и точно в поговорката “Ден година храни!” Юлия е слязла по принуда от таксито, което взела от Созопол за Арапя, защото само до района на комплекса “Св. Тома” апаратът вече навъртял 20 лева, а таксиджията й заявил, че крайната й сметка ще бъде 100 лева.

В тази ситуация жената слиза от таксито, тръгва пеш по пътя, но скоро е пометена от автомобил, който я убива на място, затваряйки в ковчег почивката й. Какви са изводите от тази тъжна история? Моите са следните: на родното море все още има твърде много индивиди (не мога да ги нарека хора) в сферата на услугите, които не обичат, а мразят туристите. Вместо да ги печелят с добро обслужване, те мислят само как да ги прецакат, за да спечелят. На родното море също така все още няма никакви правила и ограничения на алчността и простотията – като тръгнем от таксиджията, минем през простака с разритата заради гледка дюна и стигнем до разрешителните за мегакомплекси от типа “подпорни стени”.

Дори и многото хотели и заведения, които работят модерно с качествено обслужване, се превръщат в жертви на враждебната околна среда заради липсата на правила и морал.

Така че, колкото и да звучи невероятно, COVID 19 се притече неочаквано на помощ на българския туризъм.

Но, когато догодина патентоват ваксината, какво ще правим? Отново ли ден година ще храни?

  • Горелият мост на “Струма” и чувството, че няма справедливост

    Горелият мост на “Струма” и чувството, че няма справедливост

    Точно преди година пожар нанесе сериозни щети на мост от магистрала “Струма” до Дупница. Собственикът на фирмата, складирала там тонове отпадъци, отказа да почисти терена след пожара. После държавата плати близо два милиона лева, за да укрепи съоръжението, а хиляди пътуващи обикаляха месеци по друг път заради повредената магистрала
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи