Държава в мъртво вълнение, или “Зимата идва”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8872129 www.24chasa.bg

Твърде скоро средната ни класа може да усети как живее класическият български пенсионер

Държава в мъртво вълнение, или “Зимата идва”

Преди повече от два месеца писах по повод прочутия коронавирус как историята ни учи, че не власите, а ние, българите, винаги се давим на края на Дунава. Между другото Румъния на власите е единствената държава в региона, която постоянно губи всички войни, в които участва, и въпреки това, винаги увеличава територията си. Някои историци свързват това с петролните залежи там и още по-точно с фамилиите и финансовите кръгове, които са управлявали румънския петрол. Те винаги са съумявали да защитят румънските интереси, за да не подложат на риск инвестициите си. Понеже ние си нямаме петрол, а само географско и стратегическо местоположение близо до проливите, Великите сили винаги са гледали на нас с малко по-особен поглед. Техният стремеж винаги е бил, ако може България да е по- малка по територия и сила, за да сме по-послушни и да не си въобразяваме много. Всеки наш владетел или държавник, който си е позволил да мечтае за велика, независима и голяма България от Охрид до Цариград и от Дунава до Егейско море и Галиполи, е бил жестоко наказван. Независимо дали се е казвал Стамболов, Фердинанд, или Борис Трети.

Правя този елементарен геополитически анализ, защото България смело и бодро навлиза в мъртво вълнение с геополитически оттенък, от което излизането ще е изключително трудно.

Какво се задава на хоризонта с “невиждана ярост”?

Първо, най-вероятно идва тежка икономическа криза. Ясно е, че народ, преживял зимата на Луканов и катастрофата на лева при Виденов, трудно може да бъде уплашен, но твърде скоро формиралата се нещо като средна българска класа може да усети как живее класическият български пенсионер. Не знам доколко мечтите за калмари на Керамоти или Халкидики ще могат да бъдат осъществявани и в близко бъдеще финансово без проблем така, както бяха свикнали да го правят няколкостотин хиляди българи с по-високи доходи. Световната тенденция след парализата от коронавируса не е в полза на увеличаването на благосъстоянието на средната класа, а по-скоро в тоталното разделение на обществата на малцина ултрабогати и 99 процента доста бедни. България стоеше добре икономически в началото на годината, но няма финансовия и икономическия ресурс на истинските големи сили да издържи на турбуленции с такива мащаби.

Второ, твърде вероятно може да се сблъскаме челно и с тежка медицинска криза. Без да разбирам нищо от вирусология, работата с COVID-19 у нас отива към народностния израз “положението е изуй гащи”. Дано бъркам, но другите държави и общества, които уж са ни еталон за цивилизованост, се държат по много по-различен начин от на, при бройката вирусоносители, които се откриват в татковината ни. Не знам ние ли сме прекалено умни и спокойни, а те - прекалено страхливи и глупави, но като цяло в тези работи е добре да се учим от по-подредените народи. Например германците. В Германия при очевадно колосално по-добре развита от българската здравна система и икономика политиците слушат повечко лекарите, а не обратното. При нас си настана балканско лашкане. От смразяващите послания от март ние се метнахме в другата крайност. Първо ни се обясняваше, че ще има някакви реакции при три дни с по над 100 заразени, после станаха 200, после 300, а накрая се появи нова магическа цифра - повече от 1000, но вече хоспитализирани. Искам да бъда разбран правилно, аз съм противник на прекалено строгите мерки и изолация, защото смятам, че без икономика няма да има и здравеопазване, но пълното “олабване” на мерките, хиперболизацията на значението за бизнеса на нощните клубове и чалготеките (защо ли има толкова много футболисти с COVID-19), желанието на властта да се угоди на всеки за всичко не водят до нищо добро. Между другото вярно ли е, че украинските туристи щели да идват у нас без PCR тест, защото им било много трудно да си го правят и така били поискали някои от туроператорите ни? Толкова ли е трудно да си направят по един тест при условие, че там има траен ръст на заразените?Не може ли поне на нещо да се научим от хитрите ни и талантливи в туризма гръцки съседи?

Трето, ние вече попаднахме в период на перманентна политическа криза. С протести или без предизборната борба вече се води с всички позволени и непозволени средства. Отношенията между институциите паднаха на такова ниво, че не е ясно дали между тях въобще вече може някога да се проведе какъвто и да е разговор. С предсрочни или без предсрочни избори ни очаква най-вероятно силно фрагментиран бъдещ парламент, крехки мнозинства, много “бой” по каските вътре и много улични вълнения отвън.

Четвърто, започнах с геополитика и ще завърша с нея. Нашата орисия е да сме разположени в тектоничния сблъсък между Запада и Изтока, независимо дали от Запад са идвали кръстоносци, капитализъм или евроатлантически ценности, а от Изток - араби, османци, монголци, руснаци или комунистически идеи. Ние сме в центъра на бойно поле - Балкани. Не ми се мисли какво ще се случи с някои наши възлови енергийни проекти, ако в Щатите вземат, че изберат за президент Джо Байдън, а това е доста възможно. Русия и САЩ така ще се “удрят”, че не мога и да си представя, какви искри ще прехвърчат над смълчаните софийски полета.

И така, както казваха Старк от “Игра на тронове” – “Зимата идва” и през нея могат да ни връхлетят световна икономическа и финансова криза с неясни и по-скоро изключително тежки последствия за всички българи, тежко натоварване на здравната система, перманентна политическа “война”, която ще възпроизвежда постоянно тежки политически и междуличностни битки с неизвестен край и за капак поредният геополитически сблъсък на древната ни земя. Дай боже, да бъркам тотално, но както пее поетът - “А дано, ама надали...”

“Съединението прави силата” отдавна се превърна просто в израз, лишен от реално съдържание. Политическият ни елит, независимо дали е на власт, или в опозиция, в парламента или на улицата, явно не осъзнава какво се задава, а спасението на давещите се ще е, както винаги, работа на самите давещи се.

Между другото, когато големите и силните политици или фигури почнат да си избиват зъбите, накрая най-често се озъбват хората.

  • Епопея от страдания за сгрешените винетки. А как ли ще е на вота с машините

    Епопея от страдания за сгрешените винетки. А как ли ще е на вота с машините

    От всичките 4 милиона и 250 хиляди винетки, купени в “електронната ера” за последната година и половина, двайсет хиляди са били с грешно подадени данни. И поради тази причина следва епопея от глоби и страдания за онези шофьори, които не са внимавали. На пръв поглед процентът на грешките е пренебрежимо нисък
  • Барни Ръбъл в тола, а не в правосъдното министерство

    Барни Ръбъл в тола, а не в правосъдното министерство

    Английският е задължителен, все пак сме в ЕС Барни Ръбъл се оказа в тола, а не в провосъдното министерство. Почти в третото десетолетие на ХХI век в една държава от ЕС е необходимо да мине половин час, за да ти активират винетката. Нещо невиждано и нечувано. След половин час спокойно могат да те хванат точно 10 пъти в нарушение