Как протестът облече роклята на баба ми

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8875430 www.24chasa.bg

Не купувайте абстрактни картофи в мрежичка!

Сред снимките от протеста забелязах една непозната девойка, облечена в роклята на баба ми. В първия момент леко се възмутих – крадла! Я върни дрехата! После обаче махнах с ръка – халал да ѝ е. По-добре да я доизноси, вместо да я ръфат мишките в мазето.

Естествено, че това е метафора. Няма никаква рокля, няма и мишки. Девойчето е закачило на шията си една позната до болка абстракция: “Капитализмът движи антисоциална система, изградена върху олигархия, експлоатация на хора и природни ресурси. Какво бъдеще може да донесе една покварена система? Долу капитализма!”

Когато баба ми е облякла тази рокля,

марксизмът още

е бил в разцвета

на пубертета

и тя, естествено, се е вдъхновила. Но по мое време това вече бе досадна ангария на ума. За да завършиш университет, трябваше да избуташ тежки изпити по история на БКП, политикономия, научен комунизъм и диалектически материализъм – четирите кита на марксизма. Налагаше се да изядеш с кориците поне 4 дебели учебника, а отличниците поглъщаха и страничната литература за десерт.

Заради тази принуда в доброто общество не бе прието да се говори за комунизъм, капитализъм и всякакви други “изми”. Прави лошо впечатление, досажда и силно намалява репродуктивните възможности. Но ето че 100 години по-късно това пак е младежка мода!

Как да не ме напуши смях, като гледам този надпис от протеста? Бих могъл веднага да предложа и няколко финтифлюшки за украса. Например – “Цялата власт – на съветите! Диктатура на прекариата! Бойко, върни ми принадената стойност!”

И така нататък. Но лошият елит изобщо не би се стреснал от тези абстрактни лафове. Напротив, те са чудесен инструмент за насочване на протеста в безопасно русло. Защото, ако не се направлява, един протест може да поумнее и най-сетне да поиска нещо конкретно.

Какво конкретно? Например – върнете необлагаемия минимум! Намалете ДДС-то върху хляба! Вместо да внасяте работници от чужбина, вдигнете заплатите! И така нататък, и така нататък – това са конкретни искания, които са крайно необходими за народа, но развалят настроението на елита.

Вместо да

притежаваш 10

ферарита и

ламборгинита,

може да се наложи да ги сведеш до 8. Вместо 5 къщи в чужбина – едва 4. Ужас!

Не, по-добре младежта да иска направо премахване на капитализма. Или какъвто и да било друг “изъм”, нека гонят Михаля. Но да протестират за прогресивно данъчно облагане – това вече е опасно и недопустимо, защото е конкретно и при това е напълно възможно, дори желателно.

Разбира се, истинската цел на протеста не е абстрактна, а напълно конкретна – оставки и извънредни избори. За широкия избирател това е безсмислено, защото след само 6 месеца са редовните избори. Но част от олигархията иска служебно правителство, за да получи по-голям дял от властта. Освен това, след като Бойко Борисов вече 2 пъти разпуска правителство и парламент по свое желание, защо не и трети път?

Но когато олигарсите се борят за парчета от властта, защо на обикновения човек изобщо трябва да му пука? За да удари едно рамо, той е окъпан в дъжд от светли абстракции. Ако попитате някого от паветата за какво се бори, има 70 на сто вероятност да каже – искам смяна на системата! Добре, а с какво ще я смениш? То ще се реши после! Кога после? Ами първо ще се свика Велико народно събрание (ВНС), за да приеме нова конституция. И какво ще е новото в конституцията? Ама стига с тези въпроси, да дават оставките, пък после ще видим!

Ползата от абстракцията е, че блокират конкретиката.

Понеже тръгнахме с Маркс, ще използвам пример от едно известно негово съчинение. Имаме ябълки, имаме и круши. Обобщаваме ги с едно абстрактно понятие – “плодове”. Но ако тръгнем от понятието “плодове”, посочва Маркс, как да разберем дали става дума за ябълки, круши или нещо друго? Никак. Пътят обратно към конкретиката се оказва невъзможен!

Ако се върнем към чудесния надпис на гърдите на прекрасната девойка, виждаме как абстракциите ни вкарват в зеления хайвер.

Първото внушение в този лозунг е, че освен капитализма има и някакъв друг “изъм”, където можем да емигрираме. Но 150-те години след Маркс показват, че сега засега друго няма. Е, имаше и по-лошо, но според марксистите то не е било нито комунизъм, нито социализъм, а пак капитализъм, само че държавен.

Втората лъжа в този лозунг на гърдите на девойчето – щом е капитализъм, няма смисъл да го подобряваме. Само че
между
капитализъм и
капитализъм
има разлика,
поне колкото един социализъм.

Има такива форми на капитализма, при които неравенството е умерено, народът има реална власт над политиците и живее далеч, далеч по-добре. Къде бягат българите? Бягат в по-добрия капитализъм – Германия, Холандия, Франция, Великобритания, Швеция. Но там всичко хубаво е постигнато с конкретни искания, едно по едно и без “изми”. Хората са се борили и за осемчасов работен ден, и за прогресивни данъци, за здравеопазване и за пенсии.

Но преди това са се преборили за власт. В Англия първо бароните са поискали и получили от краля участие във властта, после буржоазията го е измъкнала от зъбите на херцозите, после са го постигнали и работниците, а най-накрая - и жените. Парче по парче и от век на век. В края на живота си Маркс е споделил, че ако днес започваше да пише “Капиталът”, първите глави щяха да са за властта, а не за стоките и парите.

И така стигаме до най-светлия лозунг на протеста – “Вън мутрите от политиката!”. Изцяло съм “за”! Само че как ще отбираме мутрите? С фейс контрол?
Ако под “мутри”
разбираме нежеланите
от народа политици,
то те се шмугват във властта по същия начин, по който самоковците край пътя ти продават мрежа с картофи – отвън са здравите и красивите, а вътре са гнилите. Точно така се пробутват и гнилите компири вътре в партийните листи, а за красота се добавя я известен артист, я световен шампион по борба, я любим изпълнител на арфа.

При картофите решението е просто – нищо не купувай в готови мрежички. Подбирай ги в насипно състояние, един по един. При политиците трябва да е същото – пращаш ги в парламента един по един, всеки от отделен едномандатен избирателен район. Така и да е мутра, той е твоята мутра, а ти си му кръстникът.

Това е единствената конкретика, от която един протест може да получи нещо истинско . И за това е табу, избягва се като прокажено тяло. И накрая – да не помислите, че се опитвам да принизя Карл Маркс! Напротив, той е велик мислител и аз често го препрочитам. Според мен той едва ли би одобрил повечето “изми”, които са украсявани с неговото име. Както той самият веднъж пише на своя зет Пол Лафарг: “Едно е сигурно, аз не съм марксист!”

  • Да ценим преподавателите - инак няма как да сме успешна нация

    Да ценим преподавателите - инак няма как да сме успешна нация

    Някой може да агитира, че дадените допълнително 50 млн. лв. за по-високи заплати на преподавателите във висшите училища са едва ли не в графата “предизборни”. Такава агитация би била глупава и късогледа. Първо, защото тези 50 милиона не се дават даром - причината е, че българските университети в последните години наблегнаха на реформите
  • Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Уважаемият вицепремиер Томислав Дончев вчера от трибуната на парламента сподели, че енергията, обхванала една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Какво трябва да се промени според него - законодателната рамка, дори и конституцията, за да може държавата да изпълни една от основните си