Доц. Буланов: В кризата планираме самостоятелно звено за лечение на пациенти с COVID

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8896713 www.24chasa.bg

Хирургията учи на дисциплина и труд, вземане на решения в критични ситуации и работа в екип - тренинг, който има значение и в управлението, казва в интервю за в. "24 часа" новият директор на Александровска болница доц. д-р Димитър Буланов. 

- Доц. Буланов, досегашната ви мениджърска позиция в областта на лечебната дейност по естествен начин ви правеше “нашия човек” – на пациентите, в управлението на УМБАЛ “Александровска”. Удобно ли се чувствате в новата роля на директор на търговско дружество?

- Моето лично разбиране за устройството и работата на болница от типа на “Александровска” и въобще на едно лечебно заведение, трудно се съвместява с понятието “търговско дружество”. И то не защото всеки материален детайл – инфраструктура, апаратура, лекарствени средства, както и цялата диагностично-лечебна, логистична и прочее човешка дейност нямат стойност и финансови измерения.

Проблемът е, че при създаването на този модел на управление на системата на здравеопазването беше пропусната възможността за коректно остойностяване най-вече на дейностите в болничната и извънболничната помощ. След това продължиха да бъдат систематично недофинансирани, което доведе до значително разминаване между действително направените разходи и приходите от финансиращата страна – здравната каса. Особено видно е в големите многопрофилни болници, каквато е и “Александровска”. Тези, а и много други натрупани в годините проблеми не ми позволяват да кажа уверено, че се чувствам удобно в ролята на директор на болница - търговско дружество.

И все пак основното задължение на една болница е ясно дефинирано – да гарантира качествена диагностика и лечение на пациентите, от една страна, и от друга – да осигурява съвременни условия за работа на работещите в системата, възможности за кариерно развитие и, разбира се - достойно възнаграждение за положения труд.

Стремежът да бъдат постигнати тези цели за Александровска болница, както и да продължи устойчивото ѝ развитие на лидер в предоставянето на модерни медицински услуги и на център на медицинското образование у нас ме стимулираха да приема предизвикателството.

- COVID ли ще ангажира най-много усилия в първите ви месеци на ръководната позиция?

- Пандемията завари здравните системи и икономиките на всички държави неподготвени за подобно изпитание. България не прави изключение, въпреки че е впрегнат целият финансов и експертен ресурс за преодоляване на ситуацията. Предизвикателствата пред “Александровска” също са изключително сериозни. Независимо от липсата на подходяща инфраструктура болницата бе сред първите, които реагираха адекватно на създалата се в началото на март епидемична ситуация. Въпреки неимоверните организационни трудности за няколко дни реорганизирахме дейността си и създадохме отделение за изолиране и лечение на пациенти със симптоматична и усложнена COVID инфекция.

Буквално целият медицински екип обедини професионализма и опита си за намиране на оптимални диагностични и терапевтични алгоритми, когато липсваше категоричност в световните протоколи. Може да се каже, че в началото такива протоколи се създаваха единия ден и се отменяха на другия, а болните чакаха лечението си на фона на апокалиптични картини и прогнози от новините. На този фон лекарите от “Александровска” успяха да приложат терапевтична стратегия, която показа устойчив успех, обективизиран с отлични лечебни резултати.

Сега, 6 месеца по-късно, болницата поема най-тежко болните - които имат нужда от интензивно лечение.

Денонощно на 7-дневен сменен режим са реаниматорите, реанимационните сестри и санитарите от интензивните структури. Те живеят и работят при болните с риск за себе си, изолирани от всички и при тежки условия. Поддържането и мотивацията при тези условия, както се очертава - за неопределен период от време, е много трудна задача. Но и целият медицински екип – лекари, сестри, лаборанти, санитари, както и администрацията, технически лица полагат неимоверни усилия и старание да поддържат добре смазаната болнична машина, така че дейността, свързана с лечението на пациентите без коронавирусна инфекция, да се случва. Не бива нито за миг да остават на по-заден план в съзнанието ни “останалите” болни - те също се нуждаят от навременна медицинска помощ.

Водени от осъзнаването, че епидемията няма да отмине скоро, преди 2 месеца изложихме пред МЗ проект за създаване на структура по инфекциозни болести на територията на болницата, която ефективно ще подпомогне столичното здравеопазване по най-адекватния начин, като същевременно ще позволи на болницата да изпълнява всички останали свои функции на национален диагностично-лечебен и образователен център.

- Хирург сте, а бяхте сред първите, поели работа в COVID сектора. Преживяното там какво добави към представата ви за инфекциите?

- Да ви призная, не съм изгарял от желание да вляза в COVID структурата. Моите професионални интереси и умения са в друга специалност. Нуждата, която се появи и ескалира невиждано и буквално за часове, ни подейства като “заповед за мобилизация”. Но сега, като анализирам дните, прекарани там, не съжалявам. Помогнахме на много болни хора, проверихме себе си… И процесът продължава.

В професионален план работата с тази патология ме обогати. Припомних си забравени медицински умения и научих нови. Това се дължи преди всичко на екипа от професионалисти, с които работих – инфекциониста, пулмолозите, реаниматорите, спешните медици, рентгенолозите, всички колеги от терапевтичните специалности, които повече от мен бяха в свои води.

При непозната болест с непредвидими усложнения, неясна прогноза и несигурно лечение, четяхме всичко, което се публикуваше в специализираната литература и обсъждахме всеки пациент в най-дребните детайли всеки ден. Така се формира моята гледна точка за заболяването.

Убеден съм, че ако започне лечение при проява на първите симптоми и когато организмът на човека не е увреден значително от други заболявания, успешното лечение е напълно постижимо. Това, което според мен отличава съществено този вирус от останалите, е неговата устойчивост във времето - персистирането на висок контагиозен потенциал през всички сезони.

- Ценен сте от пациентите и колегите ви като хирург, част сте от лигата “Лекарите, на които вярваме” на в. “24 часа” – ще ви остане ли време да оперирате с 26 клиники и десетина референтни лаборатории и национални центрове “на главата”?

- Много се лаская от мнението, че съм ценен като хирург за пациентите и за колегите си. Имам голямо желание и твърдо намерение да съчетая отговорностите ми на администратор с професионалните ми лекарски умения и ще се постарая те да не влизат в тежък „конфликт“. В последните седем години, изпълнявайки задълженията като заместник на директора по лечебната дейност успявах да съчетавам двете функции. Както и досега, тези „волности“ и „удоволствия“ на лекарите на административни длъжности – да имат време да се занимават персонално с пациенти, са възможни благодарение на отличния екип от професионалисти в администрацията на болницата. От друга страна, колективите на диагностичните и лечебните структури на Александровска болница са еталон за колегиални взаимоотношения, координираност и академизъм от дълги години. Така че – с отговорни и всеотдайни професионалисти се работи лесно.

- Специфичният тренинг от хирургията дава ли предимство при ръководството на лечебно заведение, че толкова много болници имат за началник лекуващи със скалпел?

- Хирургията приучава към дисциплина и труд, спазване на йерархичната субординираност, търпение и уважение към колегите, лоялност, способност за определяне на приоритети и способност за вземане на решения в критични ситуации. И над всичко е работата в екип. Ако тези елементи на професионалната ценностна система имат значение при управлението, а те безспорно имат, това значи, че тренингът от хирургията помага.

- Тръгвате в медицината от неврохирургията, после правите завой, защо?

- Този начален период в професионалната ми кариера е свързан с много хубави спомени и придобиване на умения в интересна и високо професионална среда. Онези години бяха особени, държавата беше в преход от една система на управление в друга. Беше криза във всичко. Започнах работа в Клиниката по спешна неврохирургия във ВМА, създадена след реформите в Пирогов и ВМА, и работих там малко над 3 г. Впоследствие структурата бе закрита. От този период ми останаха много знания, опит, добри приятелства, които продължават и днес.

- Александровска болница е във втората половина на акредитационния си период – какво ви се иска да добави в оставащите 2 г. в „портфолиото“, с което ще кандидатства за подновяване на акредитацията?

- На първо място намеренията на екипа ни са да поддържа на всяка цена постигнатото високо ниво на професионална дейност в направленията, в които и сега имаме лидерска позиция. Условията, в които работим сега и вероятно ще се запазят, и занапред, са епидемична обстановка с висок риск от извеждане на цели структури и екипи в карантинни периоди и буквално спиране на работа. Това е стресова ситуация като имам предвид не само медицинска дейност, но и стрес в чисто финансов план. Затова и прогнозите за развитие и просперитет са по-малко сигурни, отколкото в предходни периоди.
В настоящия момент усилията на болничното ръководство са фокусирани в реализация на предложения проект за създаване на специализирана структура за лечение на пациенти с различна по тежест COVID инфекция, включително и интензивно лечение. Това е реална възможност за по-пълноценно участие на болницата в тази кризисна обстановка и единствената възможност болницата да съхрани и развива останалите професионални направления.

Усилията, които положихме в последните години, са реализирани във всички аспекти на дейностите, за които болницата има акредитация - терапевтичните специалности, ендоваскуларната диагностика и лечение на сърдечните и периферносъдовите заболявания, хирургичните дисциплини, ранната диагностика на онкологичните заболявания, трансплантациите, хибридните диагностични и образни изследвания, редките болести и пр. Намеренията ни са амбициозни.

Eдно от големите ни постижения от последните месеци е стартирането на позитронно-емисионна томография/компютърна томография (PET/CT) с два нови радиофармацевтика – галий 68 Ga PSMA при пациенти с карцином на простатата, и 68 GA DOTATOC при пациенти с диференцирани невроендокринни тумори. За диагностика на простатния карцином това е сред най-бързо развиващите се образни технологии, която позволява стадиране, рестадиране, оценка на активността на заболяването, мониториране на провежданата терапия и най-вече ранно диагностициране на туморен рецидив след операция.
Специфичното е, че при нас, в Александровска болница не само се извършват тези изследвания, но това се реализира в затворен цикъл - от изработването на изотопите на място в болничната аптека до пълната диагностика, а доста често - и лечение на пациента. Така освен другите уникални за страната дейности, ние сме лидери и в една крайно неспецифична за настоящето функция на болничните аптеки – производство на лекарствени продукти за нуждите на пациентите. Благодарение на изключителния професионализъм и отличната екипна работа на двете структури - Клиниката по нуклеарна медицина, където се осъществява диагностиката, и болничната ни аптека, която произвежда изотопите, стана възможно болницата да даде адекватен отговор на потребностите от подобен тип диагностика. И това е само началото на пътя ни в тази посока.

Александровска болница има също огромен и важен ангажимент към обучението на студентите в Медицински университет – София. Като най-голямата клинична база на университета имаме отговорността и задължението да актуализираме непрекъснато нивото на медицинските дейности към съвременните стандарти. Това е постоянен процес и той не бива да зависи по никакъв начин дори от затрудненията, породени от COVID.

- „Александровска“ е елитна основно с добрите си специалисти, но това ги прави и много ухажвани от други болници, имате ли рецепта как да ги задържите?

- Според мен рецептата е сложен микс от споделени елементи на ценностната система на медиците – традиция в професионализма, съчетана с амбиция да бъдеш по-добър лекар, взаимно уважение, колегиалност, лоялност, екипност, иновации, развитие на фундаментални и клинично-ориентирани научни изследвания, възможност за академично развитие, достойно възнаграждение. И най-важното – чувството за съпричастност към общността, която носи гордото име Александровска болница. Съпричастност, изискваща всеотдайност и отговорност.

- Може да звучи „неприлично“ за въпрос в първо интервю като директор, но кога за последно страдахте заедно с пациент?

- Въпросът е по-скоро личен. Въпреки че не съм склонен да споделям личните си емоции, ще ви отговоря. В професията на лекаря има много тежки моменти. Сблъскваме се с извънмерно човешко страдание, често пъти с безизходица и усещането, че смъртта побеждава. Това разбира се, са по-редките ситуации. Но те винаги действат потискащо и емоциите са, меко казано отрицателни. Ние обаче, сме така обучени, че ги потискаме и преодоляваме, защото инак няма да оцелеем психически. Защото животът трябва да продължи и нашата задача е да дадем шанс на болния човек, да „добавим“ още живот за него.

Трудно мога да отговоря на въпроса конкретно, но всеки път, когато ми се обади или срещна пациент с тежка хирургическа болест, който съм лекувал или близък на такъв пациент, независимо колко отдавна е било това – образът на пациента, операцията и лечението му, успехът или неуспехът, преминават през съзнанието ми като филмова лента.

CV

Роден e на 8 май 1965г. в София.

Завършил е Медицински университет – София, през 1991 г. През 2001 г. придобива специалност „Хирургия”, същата година завършва курс по здравен мениджмънт. Специализирал е хирургия в хирургичната клинични база на университета в Осака, Япония.

Кариерата му започва в Клиниката по спешна неврохирургия на ВМА – София. От 1997 г. е хирург в Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия на Александровска болница и преподавател в Първа хирургия на МУ - София.

Дисертационният му труд е на тема „Проучвания върху обема на лимфната дисекция като компонент от оперативното лечение на стомашния карцином в стадии 0-ІІІВ”.
Заместник-директор по лечебната дейност на УМБАЛ „Александровска” от 2013 г.

От 2016 г. заместник-декан по учебната дейност на Медицинския факултет на МУ – София. Води лекции и практически упражнения по хирургия на студенти ІІІ курс медицина и обучение на специализанти по хирургия.

Участвал е в над 70 научни форума по хирургия в България и чужбина. Автор и съавтор в над 115 публикации в медицински списания, съавтор в 3 учебника и 2 ръководства за студенти.

Зам.-председател два мандата на Българското хирургическо дружество, член на Управителния съвет на Съюза на българските медицински специалисти и на Експертния съвет по медицинската специалност „Хирургия“ към министъра на здравеопазването.

Носител на грамоти и награди за принос в развитието на хирургията у нас и на активна образователната, научноизследователската и експертна дейности в МУ – София.

  • За пенсиите чуйте синдикатите - идеята е 
разумна

    За пенсиите чуйте синдикатите - идеята е разумна

    Всички знаем, че пенсиите у нас са ужасно ниски. През последните години управляващите вдигат с много повече от законовото швейцарско правило само най-ниските. Това е добре, но така се руши пенсионната система, а и не е справедливо. Да, немислимо е човек да преживява с 250 лв. на месец, но той може да се подкрепи чрез социалното подпомагане
  • Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Уважаемият вицепремиер Томислав Дончев вчера от трибуната на парламента сподели, че енергията, обхванала една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Какво трябва да се промени според него - законодателната рамка, дори и конституцията, за да може държавата да изпълни една от основните си