Като кажеш "Мутрите вън!" и дефинираш всички извън теб като лоши, ставаш много уязвим за морална критика, каза социалният антрополог
За революционния колектив миналото и бъдещето не са важни, каза в студиото на БНТ социалният антрополог Харалан Александров по повод протестите. Затова не са важни и биографиите на организаторите. Мигът е важен, този триумф на волята. Това е нагонът за власт, това е волята за власт. Бъдещето не е важно, затова въпросът "Какво идва после?" е забранен.
Харалан Александров се позова на Хегел - този който избира живота пред свободата и утвърждаване на волята си е роб, а този който е готов да жертва комфорта си, е господар. "Затова всички толкова сме втренчени в момента в Орлов мост,
за да видим новите господари."
За революционния колектив, който е в порива на своята себереализация, всеки който задава въпроса "Как ще живеем, докъде ще я докараме, няма ли да се поболеем?" е роб. Неслучайно в една от протестърските медии, които ни заливат с пропагандни текстове напоследък, някои от тях качествени, някой директно каза: Трябва да изберем свободата пред робството. Това е особено състояние на духа и ние трябва да го разберем, то е в много отношения симпатично и вдъхновяващо. Има свой говорител и език, длъжни сме да го чуем и интегрираме в обществото, смята Александров.
Той обясни: Според мен това, на което сме свидетели, е битка за власт в най-чистия й вид, при което една група граждани се самоовластява и установява различни правила върху една част от територията, суспендирайки властта на институциите, респективно на правителството. Това изглежда извън правилата и смущава голяма част от хората, но това на нивото на човешкото състояние е връщане към нормалността, защото много дълго време сме живяли в режим на суспендирана свобода, поради кризата с епидемията и наложената карантина. "Независимо от основанията, независимо от мотивите, независимо от идеологическите разкази, с които обраства това начинание, то е стремеж към най-естественото човешко състояние, което е борба за власт и престиж."
Революционният колектив - добави Харалан Александров - автоматично дефинира всички, които са плахи и не са готови да се бият като страхливи и оттук огромното морално превъзходство, което си присвоява. Големият риск пред всяко революционно начинание е
моралният нарцисизъм.
Като кажеш: "мутрите вън" и дефинираш всички извън теб като лоши - ставаш много уязвим за морална критика. Мисля, че това се случва вече. Трябва много да се внимава да не се влезе в тази сектантска нагласа, че идва пречистващия огън, ще изринем стария свят на покварените и ще възстановим вечна правда.
"Много е важно да различим въпроса какво става и какво ще стане", смята социологът Андрей Райчев. При рационалните ситуации това, което става, обикновено ще стане. У нас много дълго време е нямало граница между център и дясно. "Това беше едно размито поле където Борисов ходеше и превземаше каквото иска." Според социолога всичко, което виждаме е възстановяването на дясното. Въпросът е ново ли е дясното или е "онова, дето сме му свикнали". Райчев е на мнение, че е ново. "Новото е само в това, че те прекратиха перманентната логорея "комунета, руснаци, ченгета" и започнаха да говорят по-рационали неща като даже допускаха взаимодействие с левите".
Без Борисов няма никакъв ГЕРБ, ГЕРБ е Борисов, каза Райчев. Протестиращите са малко и по тази причина той може да танцува. Ако бяха повече, отдавна да е слязъл. Очевидно са ограничен кръг хора, но не са кои да е. Борисов има две ясни възможности - да бави или да подаде оставка. Той е в силната позиция в тактически план, смята социологът.