Прекалено затегнахме колана в кризата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8903734 www.24chasa.bg

Всички спестяват, включително държавата, така икономиката се свива и всички ще обеднеем

“Бели пари за черни дни” е казал българският народ и с тези думи изключително точно е уловил логиката на макроикономическата стабилизация. Идеята е проста: в добрите времена да се спестява, за да се харчи в лошите времена. Всеки е съгласен, че наистина това е правилното поведение. На практика обаче не се случва точно така.

Ето например, ако отворим статистиката на БНБ виждаме, че депозитите на фирми и домакинства в банките са се увеличили с 1,5 млрд. лв. за периода март-юни. Парите в наличност също се увеличават с около 0,7 млрдV лв., макар че това е по-скоро сезонен ефект. Но във всеки случай, спестяванията се увеличават и то дори по-бързо отколкото в добрите времена. Какво означава това? Че по-малко се потребява, по-малко се инвестира, съответно

това води

директно до

свиване на

икономиката

Това не е само български феномен, разбира се. В цяла Европа домакинствата реагираха на кризата и повишената несигурност, като формират предпазни спестявания. Според Евростат през първото тримесечие на годината спестяванията на домакинствата в еврозоната са достигнали най-високото си ниво, откакто има данни. Изчисления на БНБ показват, че същото се е случило и в България през първото тримесечие.

Но това не е всичко. Увеличената склонност към спестяване е свързана с изплащане на кредити и избягване на вземане на нови кредити. И наистина, данните на БНБ показват, че за периода март-юни кредитирането практически го няма – общият размер на кредита към фирми и домакинства е намалял с над 100 млн. лв. За сравнение, за същия период на предходната година кредитът за фирми и домакинства се е увеличил с 1,2 милиарда лева. Следователно около 1,3 милиарда кредитен ресурс не е влязъл в икономиката, в резултат на което имаме свиване на инвестиции и потребление.

Дотук виждаме, че фирмите и домакинствата затягат колана в кризата заради повишената несигурност. Тази увеличена склонност към спестяване е рационална за всеки отделен човек или фирма, но като цяло за икономиката това води до драстично намаление на потреблението и инвестициите, съответно рязък спад на икономическата активност.

Още през април писах в “24 часа”, че

страхът води

до повече

икономически

щети,

отколкото самият коронавирус. Колкото повече спестяваме в лоши времена, толкова повече обедняваме, защото икономиката пропада. И точно това наблюдаваме в последно време. В България потреблението се възстановява с изключително бавни темпове – по 1% на месец през май и юни. Съвсем различно е в еврозоната, където потреблението на домакинствата вече се възстанови до предкризисните нива. С други думи, наблюдаваме V-образно възстановяване в Европа.

Това, разбира се, се отразява положително и на България – през юни всички икономически показатели отчетоха силно подобрение спрямо предходния месец: индустрия, строителство, износ бързо се възстановяват. Европа ни тегли към възстановяване. Но вътрешното търсене остава слабо и това в момента е проблемът на българската икономика.

В много европейски страни слабото вътрешно търсене на домакинства и фирми беше в значителна степен компенсирано от държавния бюджет. Тук засега това не се получава. Всъщност, по време на кризата

българската

държава също

спестяваше

Откакто започна кризата, бюджетът е натрупал допълнителен излишък от четвърт милиард лева! В България спестяват както фирмите, домакинствата и банките, така и държавният бюджет. Всички спестяват, всички свиват харчове и инвестиции, резултатът е растящи депозити и свиваща се икономика.

Един от проблемите е, че родната администрация се оказа неспособна бързо да се справи с антикризисните мерки. Докато в Германия мярката 60:40 действа от десетилетия и всичко е отработено до най-големи детайли, тук нещата тръгнаха от нулата и отне месеци, за да може парите реално да стигнат до бизнеса и заетите. По мерките

за малкия

бизнес

процедурата

зацикли,

тъй като държавата няма капацитет да оцени проектите на 25 хил. фирми наведнъж, а при средните фирми проектите дори още не са подадени. Кредитирането с гаранция от банката за развитие също е в начална фаза. С други думи, пари има – и родни, и европейски, но заради бюрократични трудности не можаха бързо да стигнат до засегнатите. Между другото, и възстановените от “Газпром” пари от по-евтиния природен газ

се отразиха в

сметките за

парно с 4-5 месеца

закъснение

Твърде много формализъм бави процедурите.

Много по-бързо и ефективно проработи една друга мярка – на БНБ за разсрочване на кредитите на фирми и домакинства, засегнати от кризата. До края на месец юни търговските банки разсрочиха 8,1 млрд. лв. кредити. Това е голяма помощ за бюджетите на домакинствата и фирмите, много от които бяха спасени от сигурен фалит благодарение на разсрочването, но също така това разсрочване оставя реален ресурс в икономиката. Без тази мярка потреблението щеше да се свие още по-драстично и икономиката да изпадне в пълен колапс.

За да имаме бързо възстановяване, много е важно да се ускорят антикризисните мерки и парите реално да стигнат до икономиката – още повече, че вече ще има и много повече налични ресурси от Европейския фонд за възстановяване. В този смисъл

увеличението

на пенсиите е

доста бърза и

ефективна мярка,

защото много бързо парите стигат до сравнително бедни хора, които имат нужда от тях и ще ги похарчат, вместо да ги спестят.

Оттук нататък все повече антикризисните мерки трябва да се насочват не толкова към подпомагане на затворени бизнеси, а към стимули за отваряне, инвестиции и наемане на хора.

Особено важно е да има целенасочена политика към подпомагане на нови заводи и нови инвестиции – всеки такъв проект трябва да се придвижва светкавично от институциите и да ползва пълна подкрепа, включително финансова, за да се реализира бързо. Пренареждането на световната икономика и влизането на България в ЕРМ2 ни дават шансове в следващото “раздаване” за нови заводи, които не бива да пропускаме.

  • Епопея от страдания за сгрешените винетки. А как ли ще е на вота с машините

    Епопея от страдания за сгрешените винетки. А как ли ще е на вота с машините

    От всичките 4 милиона и 250 хиляди винетки, купени в “електронната ера” за последната година и половина, двайсет хиляди са били с грешно подадени данни. И поради тази причина следва епопея от глоби и страдания за онези шофьори, които не са внимавали. На пръв поглед процентът на грешките е пренебрежимо нисък
  • Барни Ръбъл в тола, а не в правосъдното министерство

    Барни Ръбъл в тола, а не в правосъдното министерство

    Английският е задължителен, все пак сме в ЕС Барни Ръбъл се оказа в тола, а не в провосъдното министерство. Почти в третото десетолетие на ХХI век в една държава от ЕС е необходимо да мине половин час, за да ти активират винетката. Нещо невиждано и нечувано. След половин час спокойно могат да те хванат точно 10 пъти в нарушение