Прекалено затегнахме колана в кризата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8903734 www.24chasa.bg

Всички спестяват, включително държавата, така икономиката се свива и всички ще обеднеем

“Бели пари за черни дни” е казал българският народ и с тези думи изключително точно е уловил логиката на макроикономическата стабилизация. Идеята е проста: в добрите времена да се спестява, за да се харчи в лошите времена. Всеки е съгласен, че наистина това е правилното поведение. На практика обаче не се случва точно така.

Ето например, ако отворим статистиката на БНБ виждаме, че депозитите на фирми и домакинства в банките са се увеличили с 1,5 млрд. лв. за периода март-юни. Парите в наличност също се увеличават с около 0,7 млрдV лв., макар че това е по-скоро сезонен ефект. Но във всеки случай, спестяванията се увеличават и то дори по-бързо отколкото в добрите времена. Какво означава това? Че по-малко се потребява, по-малко се инвестира, съответно

това води

директно до

свиване на

икономиката

Това не е само български феномен, разбира се. В цяла Европа домакинствата реагираха на кризата и повишената несигурност, като формират предпазни спестявания. Според Евростат през първото тримесечие на годината спестяванията на домакинствата в еврозоната са достигнали най-високото си ниво, откакто има данни. Изчисления на БНБ показват, че същото се е случило и в България през първото тримесечие.

Но това не е всичко. Увеличената склонност към спестяване е свързана с изплащане на кредити и избягване на вземане на нови кредити. И наистина, данните на БНБ показват, че за периода март-юни кредитирането практически го няма – общият размер на кредита към фирми и домакинства е намалял с над 100 млн. лв. За сравнение, за същия период на предходната година кредитът за фирми и домакинства се е увеличил с 1,2 милиарда лева. Следователно около 1,3 милиарда кредитен ресурс не е влязъл в икономиката, в резултат на което имаме свиване на инвестиции и потребление.

Дотук виждаме, че фирмите и домакинствата затягат колана в кризата заради повишената несигурност. Тази увеличена склонност към спестяване е рационална за всеки отделен човек или фирма, но като цяло за икономиката това води до драстично намаление на потреблението и инвестициите, съответно рязък спад на икономическата активност.

Още през април писах в “24 часа”, че

страхът води

до повече

икономически

щети,

отколкото самият коронавирус. Колкото повече спестяваме в лоши времена, толкова повече обедняваме, защото икономиката пропада. И точно това наблюдаваме в последно време. В България потреблението се възстановява с изключително бавни темпове – по 1% на месец през май и юни. Съвсем различно е в еврозоната, където потреблението на домакинствата вече се възстанови до предкризисните нива. С други думи, наблюдаваме V-образно възстановяване в Европа.

Това, разбира се, се отразява положително и на България – през юни всички икономически показатели отчетоха силно подобрение спрямо предходния месец: индустрия, строителство, износ бързо се възстановяват. Европа ни тегли към възстановяване. Но вътрешното търсене остава слабо и това в момента е проблемът на българската икономика.

В много европейски страни слабото вътрешно търсене на домакинства и фирми беше в значителна степен компенсирано от държавния бюджет. Тук засега това не се получава. Всъщност, по време на кризата

българската

държава също

спестяваше

Откакто започна кризата, бюджетът е натрупал допълнителен излишък от четвърт милиард лева! В България спестяват както фирмите, домакинствата и банките, така и държавният бюджет. Всички спестяват, всички свиват харчове и инвестиции, резултатът е растящи депозити и свиваща се икономика.

Един от проблемите е, че родната администрация се оказа неспособна бързо да се справи с антикризисните мерки. Докато в Германия мярката 60:40 действа от десетилетия и всичко е отработено до най-големи детайли, тук нещата тръгнаха от нулата и отне месеци, за да може парите реално да стигнат до бизнеса и заетите. По мерките

за малкия

бизнес

процедурата

зацикли,

тъй като държавата няма капацитет да оцени проектите на 25 хил. фирми наведнъж, а при средните фирми проектите дори още не са подадени. Кредитирането с гаранция от банката за развитие също е в начална фаза. С други думи, пари има – и родни, и европейски, но заради бюрократични трудности не можаха бързо да стигнат до засегнатите. Между другото, и възстановените от “Газпром” пари от по-евтиния природен газ

се отразиха в

сметките за

парно с 4-5 месеца

закъснение

Твърде много формализъм бави процедурите.

Много по-бързо и ефективно проработи една друга мярка – на БНБ за разсрочване на кредитите на фирми и домакинства, засегнати от кризата. До края на месец юни търговските банки разсрочиха 8,1 млрд. лв. кредити. Това е голяма помощ за бюджетите на домакинствата и фирмите, много от които бяха спасени от сигурен фалит благодарение на разсрочването, но също така това разсрочване оставя реален ресурс в икономиката. Без тази мярка потреблението щеше да се свие още по-драстично и икономиката да изпадне в пълен колапс.

За да имаме бързо възстановяване, много е важно да се ускорят антикризисните мерки и парите реално да стигнат до икономиката – още повече, че вече ще има и много повече налични ресурси от Европейския фонд за възстановяване. В този смисъл

увеличението

на пенсиите е

доста бърза и

ефективна мярка,

защото много бързо парите стигат до сравнително бедни хора, които имат нужда от тях и ще ги похарчат, вместо да ги спестят.

Оттук нататък все повече антикризисните мерки трябва да се насочват не толкова към подпомагане на затворени бизнеси, а към стимули за отваряне, инвестиции и наемане на хора.

Особено важно е да има целенасочена политика към подпомагане на нови заводи и нови инвестиции – всеки такъв проект трябва да се придвижва светкавично от институциите и да ползва пълна подкрепа, включително финансова, за да се реализира бързо. Пренареждането на световната икономика и влизането на България в ЕРМ2 ни дават шансове в следващото “раздаване” за нови заводи, които не бива да пропускаме.

  • Ценното в трите урока на папата

    Ценното в трите урока на папата

    Духовните водачи имат и привилегията, и призванието да познават отблизо какво вълнува хората днес и сега и какъв е техният дневен ред. Затова нека се опитаме да намерим ценното в трите урока, които папа Франциск е споделил с премиера Кирил Петков по време на аудиенцията във Ватикана. Има няколко ключови думи от този разговор: корупция, инфлация
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо