Марияна Николова: В диалог търсим най-добрите решения за хората и за бизнеса

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8914730 www.24chasa.bg

Нови 552 млн. лв. за антикризисни мерки ще помогнат на предприятията, казва вицепремиерът по икономическа политика и министър на туризма 

Още акценти:

Не трябва да допуснем младите да останат разочаровани, защото
това означава да предадем ценностите, в които ги възпитаваме

Ако премиерът и министрите не предприемаха изпреварващи
ходове, сега щяхме да сме в много по-различна и по-трудна ситуация

С влизането ни в еврозоната ще сме част от взимането на важните решения в Европа, в сърцевината на страктурите , а не да сме в периферията. Ще станем член на т.нар. клуб на богатите.

Предложението на премиера за Велико народно събрание ще вдигне мъглата, зад която в протестите се крият провалени политици и стари лица

Като управляваща коалиция, а и аз като юрист, винаги сме поставяли върховенството на закона като водещ принцип. В противен случай животът ще се превърне поредица от компромиси и изключения
Основателни са притесненията, че ни чакат тежка есен и зима. Вече работим по изместването на политиката от етапа на извънредното положение към възстановяването на икономиката


- Как се чувствате на стола си през това горещо лято, г-жо Николова? А останалите ви колеги министри?

- Горещо е не само защото е лято и всяка седмица съм на обиколки из морските ни курорти. Горещо е и политическото време сега. Предполагам, подобно е усещането и сред колегите. И няма как да е другояче. Премиерът Бойко Борисов за пореден път подходи държавнически и предложи промяна. Може би по-радикална и такава, която искат хората. Всъщност той ясно показа, че чува младите хора, които са бъдещето ни. Те са нашият компас, който връща властта към верния път.
Не трябва да допуснем младите да останат разочаровани, защото това означава да предадем ценностите, в които ги възпитаваме.
Може и трябва да им дадем пример за уважение, чуваемост и морал. Промяната е искана и търсена. Когато казвам, че е радикална, имам предвид това, че самият Борисов я определя като рестарт. Така че ни предстои много интересно политическо време през близките месеци.
- Дали това радикално предложение ще успокои страстите, или обратното - ще ги изостри?
- Вярвам, че с предложението на премиера за ВНС ще се вдигне мъглата, зад която в протестите се крият провалени политици и стари лица в политиката. Реакцията към тези идеи ще очертае политическите субекти, които ще водят страната напред през следващите години. Тези, които отхвърлят предложения дебат за радикални промени, рискуват да се маргинализират, като осветят единствено стремежа си за власт на всяка цена. Власт на всяка цена, а не желание да управляват и да чуват исканията на хората. Или както пише в Светото писание: “По делата им ще ги познаете”. В този смисъл предложението като че ли идва точно навреме.
- Но протестиращите имат други искания и ги отстояват.
- Трябва да е ясно - промените, за които се настоява в протестните скандирания и плакати, могат да станат единствено и само по законен път. Ние като управляваща коалиция, а и аз като юрист, винаги сме поставяли върховенството на закона като водещ принцип в работата ни. В противен случай животът ни ще се превърне в поредица от компромиси и изключения, а това означава завъртане на спиралата надолу. За всяка една от властите процедурите трябва да се спазват - не само на национално и местно ниво, но и на равнище европейски институции и норми.
- Сложността на икономическата и политическата ситуация дали не изисква повишаване на експертния потенциал на кабинета?
- Балансът между икономика и политика винаги е ужасно труден. За себе си мога да кажа, че съм диалогичен човек, тръгнал преди 20 г. от най-ниското експертно ниво, преминавайки последователно през всички ръководни длъжности в държавната администрация. Затова винаги съм се определяла като експерт. Като парламентарна република избирателите определят каква икономическа политика да се следва. В случая програмата на управляващата коалиция е изпълнена в преобладаващата си част през изминалите 3,5 г. Пандемията от COVID-19 обърка плановете на всички държави по света. И нашето правителство спешно и адекватно реагира на кризата. Ако то не беше стабилно, ако премиерът и министрите не предприемаха изпреварващи ходове, сега щяхме да сме в много по-различна и по-трудна ситуация. Но явно очакванията на обществото са по-високи и трябва да отговорим на тях.
- Виждате ли и обективни основания за протестите - в състоянието на икономиката, на финансите, на съдебната система, в начина, по който се управлява държавата?
- Преди кризата България бе с едни от най-добрите макроикономически показатели в ЕС - рекордно нисък външен дълг, и беше давана за пример като икономически растеж и финансова стабилност. В малка и отворена икономика като нашата обаче бурята COVID-19 причини огромни поражения и размествания. През второто тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт намаля с 8,2% спрямо същия период на миналата година. Дори и при този спад икономиката ни продължава да работи. Правителството зае правилната позиция и моментално предприе стъпки за противодействие, за да не се разруши постигнатото напълно – запазваме работни места и подкрепяме бизнеса.
Протестите започнаха не само по политически причини. Моментът, в който икономиката пострада заради независещи от нас обстоятелства, беше използван и от обвиняеми олигарси, които искат да разрешат проблемите си с българското правосъдие. Направен беше опит за маскирането им сред чистите искания на новото поколение, което ни казва какъв да е неговият път. Не се получи. С радикализацията на протеста и обръщането му срещу конституционните права на българските граждани, маските паднаха.
В същото време е факт, че много хора загубиха работата си, някои сектори пострадаха много сериозно. Липсата на предсказуемост за пандемията също допринесе за отпушване на недоволството. Хиляди наши сънародници се прибраха от чужбина. И при всички тези кризи, които нито едно правителство преди нас в последните 100 г. не е имало, успяхме да мобилизираме и пренасочим огромен финансов ресурс за социални и икономически мерки за подкрепа.
Работим и по изместването на политиката от етапа на извънредното положение към този на възстановяването. Следим какво правят и другите страни по света. Например, след като някои отсрочиха плащането на преките данъци, сега предприемат структурни промени в данъчните политики. Австрия планира да насочи 45 млрд. евро за създаване на компании в иновативни сектори. Италия също планира да отдели 45 млрд. евро за рекапитализация на големи компании с оборот над 50 млн. евро. Франция насочва 6,3 млрд. лв. към професионалното обучение и стажуването на младежите.
Българското правителство също разширява и адаптира мерките. Само преди дни взехме решение да подкрепим с по 610 лв., колкото е минималната работна заплата, семействата с деца до 14 г., при определени условия. Целевата месечна помощ ще се предоставя по време на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Министерството на икономиката обяви конкретни антикризисни мерки за над половин милиард лева – 552 млн. лв. в подкрепа на бизнеса, за да премине през трудната ситуация.
Със свободни средства по ОП “Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 в размер на 162 млн. лв. е планирано да стартират две мерки. С 80 млн. лв. от тях ще се подкрепят малки предприятия с годишен оборот над 500 000 лв. Насочена е към почти всички икономически сектори и по нея ще се предоставя 100% безвъзмездно финансиране. Максималният размер за индивидуален проект е 50 000 лв. С другите 82 млн. лв. ще се подпомогне дейността на малките и средните предприятия в контекста на COVID-19, включително и с инвестиционна подкрепа за реорганизация на работните места и бизнес процесите, възможности за дистанционна работа и пр. Безвъзмездната помощ варира от минимум 3000 лв. до 75 хил. лв. в зависимост от големината на компанията. От отпуснатите 552 млн. лв. оставащите 391 млн. лв. са разпределени също в две мерки: за дигитализация, възстановяване и растеж с бюджет 291 млн. лв., и за цифрови и зелени иновации- 100 млн. лв. Преди това, знаете вече, в края на миналия месец правителството подходи комплексно и огласи пакет от социално-икономически мерки за близо 1,2 млрд. лв. От тях за социални мерки са предвидени 731,5 млн. лв., а за икономически – 431,4 млн. лв.
- Епидемията май без да си отива плавно прелива в нова вълна. Как се прави работещият баланс между здравните мерки и икономическите? Или този баланс непрекъснато се търси?
- Като министър на туризма всекидневно следя ситуацията с пандемията. Туризмът пострада най-много от цялата икономика. Поради затварянето на границите и ограниченията за пътуване само за първото полугодие на тази година загубите в световен мащаб са 320 млрд. долара, а туристите с 300 млн. души по-малко. В усилията си да помогна на сектора, непрекъснато съм в контакт с мои колеги хомолози от държавите, традиционни наши пазари – Германия, Израел, Русия, Турция, Украйна и пр. Уверявам ги, че засега нямаме нито един заболял турист в курортите ни. Обикалям непрекъснато и следя дали се спазват санитарните мерки. Един случай на компромис да има, ще сложи петно върху всички в бранша. Усилията ни дават резултати - очакваме първите туристи от Украйна и Израел да пристигнат скоро. Работим върху осигуряване на т.нар. “зелени коридори” – автобуси поемат туристите от самолета, настаняват ги в хотелите и ограничават съпътстващите екскурзии. Надявам се на позитивни решения, но всяка страна следи ситуацията си с пандемията и преценява дали да отвори границите си.
По мое настояване беше разработена схема за 10 млн. лв. в подкрепа на туристическия сектор, правителството осигури 55 млн.лв. за подкрепа на чартърните полети. За всяка седалка субсидията е 35 евро и туроператорите и турагентите вече кандидатстват за нея. По мое настояване мярката 60:40 за туризма беше увеличена на 80:20 и удължена до пролетта на 2021 г. В момента с Българската банка за развитие работим по нова възможност за подкрепа на предприятията от туризма. Преди всичко обаче трябва да благодарим на българите, които откликнаха на призивите ни да почиват в България. В Царево например отбелязват ръст от 20% на туристите тази година.
- Много критики отнесе помощта по 50 лв. за пенсионерите, заслужени ли са, те ли са най-засегнатите от кризата?
- Безспорно пенсионерите са сред най-уязвимите социални групи и сред най-рисковите по отношение на COVID-19 общности. Освен предвидените средства за индексация всяка година се отпускат допълнителни суми за големите празници, за да поемат част от нуждите си. По новите социални мерки правителството отпусна като добавка към пенсиите от 50 лв. за всички пенсионери за три месеца, за което са нужни 318,3 млн. лв. Такава добавка ще получат близо 2 121 000 души. Това са нашите майки, бащи, дядовци, баби, участвали активно в икономиката на страната. Вероятно не е достатъчно, но съгласете че не е коректно да правим и класации кой заслужава повече. Търсим постоянно резерви – и социални, и финансови, в подкрепа на хората от третата възраст. Грижата за тях е сред водещите акценти в управленската ни политика и при нови възможности ще използваме допълнителни стимули.
- Кои мерки на кабинета очаквате да заработят и кои ще останат без голям интерес? Имате ли готовност за допълването им?
- Разбира се, животът тече по своите закони и ситуацията, особено при световна пандемия, се променя непрекъснато. Ние следваме логиката на тези промени и адаптираме предприетите стъпки. Мерките за преодоляване на кризата, която според МВФ ще е много по-тежка от световния икономически срив през 2008/2009 г., не може да са закостенели. Епидемичната обстановка и размерът на пораженията й се менят изключително динамично. В този смисъл и предприетите стъпки за противодействие търпят развитие. Намален бе ДДС за ресторантьорската дейност, кетъринг услугите, за някои бебешки стоки, за книгоиздателите, за нискоалкохолни напитки в заведенията, каквато практика има в редица европейски страни и те я доразвиха през кризата.
- Кабинетът вече отпуска милиони левове, което създава впечатление за хаотичност, за пилеене на пари. Така ли е, или има приоритети, по които това се случва, и какви са те?
- Тези решения в никакъв случай не са случайни или хаотични, а в отговор на потребностите на секторите и хората, така както ги анализират и оценяват институциите, браншовите, работодателските организации, социалните партньори. Като председател на тристранния съвет ви уверявам, че изслушвам всички страни и заедно търсим решенията. В постоянен диалог съм с работодателите и синдикатите и с тях обсъждаме мерките, за да имаме работещи решения и максимално бързо да адаптираме мерките към потребностите на пазара и на бизнеса. Съвсем основателни са притесненията, че ни чакат тежка есен и зима. В немалко страни се говори за втора вълна на короновируса и за ново втърдяване на мерките. Приоритети са безспорно грижата за живота и здравето, повишаване на заетостта и намаляване на безработицата, преодоляване на икономическия спад, финансовата стабилност на страната, възстановяване ликвидността на компаниите и пр.
- В този контекст налага ли се пренаписване и на дългосрочните икономически и финансови планове на държавата?
- Кризата ни принуди да започнем такива корекции и като начало те са свързани със сферите на туризма, здравеопазването, заетостта и преквалификацията на кадрите, демографската политика, образованието, мобилността, дистанционните дейности. Разбира се, заради нея не трябва да загърбваме важни теми като промените в съдебната система, Зелената сделка, мобилност и транспорт, енергийната ефективност и независимост, IT сектора, цифровите технологии и пр. Промените не могат да се извършат веднага като с вълшебна пръчица, а с малки или по-големи стъпки напред. След края на пандемията много сектори няма да са такива, каквито ги познаваме и само гъвкавите и адаптивните ще успеят да оцелеят в новите реалности.
- Можем ли да разчитаме на помощта на ЕС и доколко?
- Разбира се и това не подлежи на съмнение. За да се гарантира ефективен отговор от страна на ЕС на кризата с коронавируса, Европейската комисия мобилизира редица инструменти. Бългapия щe paзпoлaгa c oбщa cyмa oт 1,36 млpд. eвpo финaнcoвa пoмoщ oт Eвpoпeйcкия cъюз зa бopбa c кopoнaвиpyca. Всичко останало е спекулация.
- Страната ни изпълнява ли поетите ангажименти за еврозоната, след като вече е в чакалнята?
- Приемането на България във валутно-обменния механизъм ERM -2 и Банковия съюз е исторически успех за правителството, за държавата, и то благодарение на съвместните усилия на кабинета и БНБ. Това ще ни даде възможност да сме част от взимането на важните решения в Европа, в сърцевината на страктурите , а не да сме в периферията. Така ще станем член на т.нар. клуб на богатите.
През следващите поне 2 години, когато трябва да направим последните крачки към еврото, би било безразсъдство да се отпуснем. Напротив, стриктно се придържаме към процедурата. Убедена съм, че промяната ще е в полза на финансовата ни стабилност и авторитета на страната ни. Европейската централна банка посочи, че България трябва да продължи с мерките в няколко направления – надзор в банковия и небанковия сектори, рамка за противодействие на прането на пари и за обявяване в несъстоятелност, управление на държавните предприятия, откриване и предотвратяване на рискове и слабости във финансовата система и др. Това признание трябва да ни обединява, а не противопоставя в условия на глобална криза.
- Ще бъде ли скоро поне смекчена огромната разлика в доходите между богати и бедни у нас?
- За година или две не може да бъде преодолян проблем, създаван 50 г. преди това. За да има високи доходи, трябва да има мощна икономика. Трябва да има национален консенсус за посоката, в която върви българската икономика. Кои от секторите ни са приоритетни, за да насочим усилията си като държава там. Преди пандемията безработицата ни беше една от най-ниските в Европа, правителството увеличи доходите не само на учителите, но и в здравеопазването, изпълни обещанията си да актуализира пенсиите и пр. Особено важно е дигитализацията не само в образованието, за което през миналата седмица бяха заделени 16 млн. лв. по бюджетите на общините. Средствата са за модернизиране на на училищата и изграждане на нови учебни центрове в областта на природните науки, дигиталните технологии и математиката. Както казах преди малко отделяме средства и за дигитализация на бизнеса, защото това вече е част от новата реалност.
- Като вицепремиер имате ли своя програма минимум при кратък мандат? А програма максимум?
- Против съм да мерим нещата само количествено като минимум или максимум, нито пък да се задоволяваме с някаква “златна среда”. С моя екип опитваме да следваме пулса на очакванията и да направим така, че да не допуснем фалити в сектор туризъм. Заедно с представителите на бранша работим по преодоляване на последиците от пандемията и планираме идващия есенен и зимен сезон. Ако успеем да минимизираме щетите, това ще е успех. Обявих прогноза за 70% по-малко чужди туристи и с 30% по-малко български за настоящия сезон. Въпреки това работим усилено да намалим тези загуби и през зимния сезон 2021.

  • Вирусът - оръжие за двойна употреба

    Вирусът - оръжие за двойна употреба

    Откакто започна втората вълна на заразата, правителствата по света се опитват да запазят един много деликатен баланс - да се ограничи разпространението на вируса, без да страдат бизнесът и икономиката. Числата, които прогнозира финансовото министерство - 3% спад на икономиката и 5% увеличение на доходите
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди