Димитър Ганев: Дори след избори може да останем в политическа криза

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8917569 www.24chasa.bg

- Борисов смени дебата и постави БСП, ДБ и Трифонов в неизгодна позиция, казва политологът

- Тази конституция умишлено бе направена така, че да е трудна за замяна

- Автор сте на книгата “Пътят към конституцията”, посветена на българския основен закон от 1991 г. На път ли сме към нова конституция?

- Създателите на последната българска конституция съвсем целенасочено правят новия основен закон доста труден за замяна. През 1991 г. сянката на социализма все още стои. От днешна гледна точка може и да ни се струва нелепо, но в началото на промените страхът от завръщането на социализма е съвсем реален. В този ред на мисли може би е редно да припомня, че към момента на приемането на последната ни конституция Съветският съюз и Варшавският договор все още съществуват.

С цел демократичните промени да станат необратими, създателите на българската конституция въвеждат или по-скоро връщат един изключително

тежък

механизъм

за приемането на нов основен закон, какъвто е Великото народно събрание. България е една от много малкото държави, в които нова конституция не може да се приеме от обикновеното народно събрание. Не смятам, че това е непременно лошо, но със сигурност прави начинанието доста тежко и трудно.

- Като политолог как оценявате предложената от Борисов инициатива за нова конституция?

- След вече 40 дни на протести, Борисов е в много трудна ситуация. Той е в отбранителна позиция, която никога не му е била комфортна. Обществената подкрепа към основната управляваща партия ерозира, а средносрочният хоризонт не изглежда добър – задава се изключително тежка икономическа криза, с която ще се сблъскаме челно в зимните месеци. С предложението си за нова конституция Борисов за първи път от 40 дни си връща инициативата и задава дневния ред. До голяма степен излиза от отбранителната си позиция и влиза в офанзива. Предложенията са комбинация от идеи, чувани от политически играчи, които са категорична опозиция на управлението. Или по друг начин казано –

Борисов

превзема

теми

и полета,

използвани като

оръжия срещу

самия него

Така например предложенията за промени в главата за съдебната власт идват да отговорят на идеите за съдебна реформа на “Демократична България”. Намаляването на народните представители от 240 на 120 е удовлетворяване на идеите на Слави Трифонов, които бяха гласувани на референдума, иницииран от него. На протеста пък често се чуват идеи, свързани с Велико народно събрание, нова конституция, радикална промяна и смяна на политическата система.

- Дали обаче всичко ще се реализира?

- Като стъпки процедурата изглежда по следния начин. Предложението за нова конституция трябва да бъде подкрепено от половината народни представители. Това ми изглежда по-скоро реалистично. Въпреки че ГЕРБ и “Обединени патриоти” нямат към момента 120 народни представители, вероятно ще получат подкрепата на “Воля” или на някои независими от “Атака” например. Така в началото на септември ще имаме нов конституционен проект и процедурата ще започне. От този момент започват да текат конституционните срокове. Проектът трябва да бъде разгледан след не по-малко от два месеца и не повече от 5 месеца, или с други думи – между 2 ноември и 2 февруари трябва да има решение за свикване на Велико народно събрание. За да се стигне до това обаче, е необходимо да гласуват 160 народни представители. Ето тук вече ми се струва, че инициативата ще удари на камък. БСП разполага със 78 депутати и ако тя е против, то трябва почти всички останали да са “за”, а това ми изглежда задача с повишена трудност.

- Ако не се стигне до свикване на Велико народно събрание, какви ще са политическите ефекти и последици от инициативата на Борисов?

- Основните ефекта са най-общо три. На първо място, Борисов поставя и БСП, и извънпарламентарната опозиция като “Демократична България” и Трифонов в

доста неизгодна

позиция

Сега те трябва да обясняват, че са против собствените си идеи, само защото са предложени от Борисов. БСП пък се намира в неизгодната позиция в парламента, защото, ако гласува “против” новия конституционен проект, ще се нареди сред тези, които не искат радикална промяна, съдебна реформа, намаляване на броя на депутатите и прочее. Все непрестижни роли.

На второ място, дебатът се смени – вече не се говори за оставката на Борисов. Дадено е ясно условие за нея - свикването на Велико народно събрание, а то зависи и от опозицията в лицето на БСП.

На трето място, разговорът за промяната се институционализира, което е изгодно за управляващите. Досега улицата говореше, а властта не чуваше. Сега

властта

предлага

нещо конкретно

и започва неговото обсъждане, но не на улицата, а в Народното събрание.

- Ако до 2 февруари не се стигне до решение за свикване на ВНС, какво да очакваме?

- Имайте предвид, че в този момент вече ще сме съвсем близо и до провеждането на редовните парламентарни избори, които трябва да се състоят през март 2021 г. Дебатът за промяната в политическата система няма как да не е един от основните сюжети в рамките на предизборната кампания. А целта на Борисов е това да изглежда по следния начин.

ГЕРБ са предложили най-радикалния проект за политическа промяна, а той не е бил подкрепен от неговите основни опоненти като БСП, “Демократична България” и “Има такъв народ” на Трифонов, при положение че именно техните предложения за промени и реформи са били част от този нов конституционен проект.

- Днес “Тренд” публикува данни от своето проучване от началото на август по поръчка на “24 часа” за обществените нагласи на българите. Какво видяхте вие в тези данни?

- Протестите недвусмислено са дали своя резултат. Регистрираме ерозия при ГЕРБ и ръст в подкрепата на “Има такъв народ” и “Демократична България”. Въпреки това структурата на подредбата изглежда непроменена.

ГЕРБ остават

първи

макар и с минимална преднина пред БСП.

Партията на Трифонов стои твърдо на трето място със сериозна дистанция както от втория, така и от четвъртия в подредбата.

За “Демократична България” парламентарното представителство вече не е под въпрос. Те ще бъдат участник в следващото Народно събрание.

ДПС, разбира се, запазва своите стабилни позиции, въпреки че има възможност да е дори пета политическа сила след едни евентуални избори.

На ръба

на влизането в следващото Народно събрание стоят новата партия на Мая Манолова и “Обединени патриоти”. Тяхното участие или неучастие би създало съвсем различни парламентарни конфигурации. Но засега това са партиите, които имат реални шансове да бъдат част от следващото Народно събрание.

- Каква би могла да е следващата управленска конфигурация, ако съдим по тези резултати?

- Не се наемам да правя подобни прогнози, особено в неясна ситуация като сегашната и предвид факта, че изборите могат и да са след 7 месеца. Единственото, което ще си позволя като коментар, е, че гледайки разпределението на силите към момента и отношенията помежду им, не трябва да изключваме ситуация, която не се е случвала в най-новата ни история. А именно - след следващите парламентарни избори да не се формира правителство.

Извънредно заседание на парламента бе свикано по време на лятната ваканция на депутатите заради внесения от БСП вот на недоверие срещу правителството. При гласуването обаче не бяха събрани гласове, за да падне кабинетът на Бойко Борисов.

---------------

Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна. Бакалавър и магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология. Преподавател в СУ. Главен асистент в катедра “Политология”.

Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход. Съосновател е на изследователския център “Тренд”. Автор на книгата “Пътят към конституцията”.

  • Данъци се плащат от всички, за да има за всички

    Данъци се плащат от всички, за да има за всички

    Само за няколко седмици НАП отвори доста широк фронт срещу сивия сектор и неплащането на данъци. Приходната агенция въведе тотален данъчен контрол над горивата, после мина към фирмите с големи касови наличности, последната акция е проверка на онлайн търговците. Действията на НАП са похвални, защото сивият сектор и неплащането на данъци
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо