Все по-дълбоки разделителни линии се чертаят в обществото. И да няма поводи, ще се намерят, особено когато на някого му трябват, за да всява напрежение. А то пък и поводи колкото искате.
Протестите събират много “за”, но и много “против”, особено когато се стигне до блокади на възлови кръстовища и магистрали.
Ако Софийският университет е храм на знанието и науката, връх Шипка е един от нашите храмове на патриотизма.
Някои вече очакват политически речи точно от паметникакостница на върха.
А “тоя връх висок е”, както ни е завещал Вазов, сякаш е провиждал колко изгубени във водовъртежа на времето като граждани и като нация може да се окажем 142 години по-късно.
Затова на Шипка ѝ прилича едно-единствено нещо - да се поклоним там пред паметта на онези, които паднаха за свободата на отечеството.
Това е много символно място за нас, българите. Място, което ни обединява.
Шипка е и трябва да остане нашият храм на патриотизма, така както са го знаели и разбирали възрожденците и опълченците. А Софийският университет и БАН са наши духовни върхове, с които се гордеем. Да не ги превръщаме в място за политически борби, за полесражение срещу идейни противници и инакомислещи, защото подобни битки еднодневки може да сторят само едно - да уронят престижа на тези два духовни центъра на българщината, да ги принизят, вместо да ги извисят.
Разбира се, всеки има и трябва да има право да изказва мнение, да заема гражданска позиция. Иначе какъв е смисълът на високопарните думи, ако демокрацията не ни го гарантира? Но да опазим и Шипка, и Алма матер, и БАН такива, каквито ни ги завещаха първостроителите на България.
Тези символни места са като корени, откъдето черпим сили като нация.