Сергей Цветарски: България все още е шампион по ниска смъртност от COVID-19

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8950949 www.24chasa.bg
Сергей Цветарски

Испанският грип е причинил по-силно увеличаване на смъртните случаи, казва председателят на НСИ

- Господин Цветарски, преди две седмици Worldometers разпространи данни, от които излезе, че България е на първо място по смъртност в света с 15,433 промила. В същото време от данните, които НСИ разпространява всяка седмица от началото на пандемията, излиза, че смъртността изобщо не е най-лошата в сравнение с тази за последните 5 години. Откъде идва разминаването?

- Трябва да уточним първо, че не става въпрос за разминаване, а за некоректно използване и поднасяне на данните. Тези данни не се правят от Worldometers, а са на Световната здравна организация, която всъщност ги взема от нас. И се отнасят не за 2020 г., а за 2019 г.

И най-важното – те са годишни данни, докато данните, които вие цитирате, са седмични.

- Каква е разликата?

- Доста съществена е. Хората умират, но информацията за това идва при нас с известно закъснение, защото преди това е трябвало да бъде обработена и кодирана в Районните здравни инспекции. Така например в настоящата седмица ние получаваме данни и за умрелите през предишните няколко седмици. Докато не свърши годината, тези данни все ще са предварителни. Затова не е редно да се сравняват с директно с числата за минали години.

- Това е лошо, защото до края на годината те ще се увеличат и сигурно ще достигнат миналогодишния рекорд.

- В класацията на десетте държави има една особеност – 9 от тях се намират в Източна Европа, изключвам Лесото, която също е в десетката. Общото между тях е само едно – емиграцията.

И друг път съм казвал, че показателят “обща смъртност” е изключително некачествен при международни сравнения и обикновено не се използва в сериозни демографски анализи. Той не отразява различните възрастови структури на различните държави.

Например ако сравняваме смъртността в две съседни села, но в едното средната възраст е 70 години, а в другото – 50, в кое от тях мислите, че смъртността ще е по-висока? Естествено, че в това, в което живее по-възрастното население.

Така е и с държавите. Емиграцията от източноевропейските държави освен хора изнася и здраве. Емигрират млади хора в активна възраст и в добро здраве, сред които няма как да има висока смъртност. А тук остават да живеят възрастните хора, при които вероятността от смърт по естествени причини е много по-висока.

- Да, но ние ли сме най-застарялата нация в света, та смъртността да е най-висока?

- Не сме, средиземноморските държави имат по-застаряващо население от нас. Испания, Гърция, Италия и Португалия имат население с по-висока средна възраст.

- Но тях ги няма в десетката с най-висока смъртност.

- Но те нямат голяма емиграция, а имат и имиграция на по-младо население от нашите и африканските страни. В тях голямото изнасяне на хора към САЩ, Канада или Австралия е било в началото на миналия век.

Феноменът на емиграцията в момента е характерен най-вече за източноевропейските държави.

Именно той прави така, че средната възраст в тези държави рязко се увеличава и по съвсем естествен начин смъртността, измерена в промили, т.е. умиранията на хиляда души от населението, се вдига.

Но този показател, пак повтарям, не е сериозен. Когато се сравняват държави, се използват стандартизирани коефициенти на смъртност, при тях възрастовата структура на населението се изравнява и тогава нещата изглеждат по съвсем друг начин.

Или се сравняват повъзрастовите вероятности за умиране и от тях се изчислява средната продължителност на живота.

- Тоест вие ме съветвате изобщо да не гледам смъртността, а средната продължителност на живота?

- Да, особено ако ще сравнявате държави и особено ако тези държави се намират на различни континенти. С това се спекулира, когато искаме да хвърлим нещо бомбастично в пространството.

Не можеш да сравняваш населението в Африка с населението в Европа, та в Африка има държави, в които средната възраст на населението е 25 години, там хората рядко доживяват над 50 години. У нас средната продължителност на живота е 75 години.

Така че вярно е, че равнището на смъртността в България е високо, но сравнено с останалите европейски държави.

- Коронавирусът променя ли с нещо тази висока смъртност?

- НСИ започна да публикува данните за смъртността на седмична база, защото процесът е много динамичен, всички се вълнуват от това и проблемът е общественозначим.

Но от тях излиза, че сме шампиони по ниска заразяемост и съответно ниска смъртност от коронавирус. В България към вчерашна дата има 594 починали от коронавирус при 6000 в Швеция и 10 000 в Белгия.

- Швеция е по-голяма държава от България.

- Да, но не в пъти, тя има население около 10 милиона. При това съотношение ние би трябвало да имаме много над 3000 смъртни случая от коронавирус до този момент, а те още нямат 600.

Движението на смъртните случаи в течение на пандемията обаче дава храна за размисъл. Статистиката по принцип е наука, която се занимава с масовите случаи, такива, които засягат много хора, много единици. Така че смъртността от коронавируса засега не е интересна за статистиката. В България годишно умират между 100 и 110 хиляди човека, а от коронавирус още няма 600.

В началото на пандемията смъртността от коронавирус бе почти незабележима, едва през юни започна да се увеличава. Не изключвам в близко бъдеще да стане още по-голяма, още повече че минава известно време между заразяването, болестта и леталния изход от нея.

В смъртността у нас има една сезонност – във времето между декември и януари тя е по-висока заради сезонните грипни епидемии. Едва тази година нямаше такъв ясно изразен пик на смъртността през зимата – същите показатели се постигат едва когато пандемията вече се разви.

- А може ли след като НСИ съществува от 140 години, да се сравни смъртността от испанския грип в България през 1918-1919 г. и сегашната от COVID-19?

- За можене, може, но се боя, че няма да е коректно сравнението, тъй като не сме съвсем сигурни в причините за смъртта на хората преди толкова време. Днес се обхващат 100% от смъртните случаи и детайлните причини за тях.

Наистина през 1918 г. у нас смъртността е била по-висока, отколкото през съседните години, но това може да се дължи и на Първата световна война, която завършва именно през 1918 г.

Все пак косвено можем да анализираме. Например изключваме смъртността сред мъжете, която може би се дължи на войната, и гледаме само жените. Има много значимо увеличение на смъртността сред жените, за които е по-вероятно смъртта да се дължи на испанския грип - с над 50% в сравнение с 1910 г.

- Защо в почти 90% от случаите смъртта у нас сега се дължи на сърдечносъдови заболявания? Аз си мисля, че защото за издаване на смъртен акт е нужно сърцето да е спряло, а каква е първопричината, се пропуска.

- Не е така. Делът на умрелите от сърдечносъдови заболявания е около две трети. В смъртните актове се описва основната причина за смъртта, но и две вторични, съпътсващи, стига да не става въпрос за смърт при инцидент. Тези смъртни актове се обработват от местните РЗИ и при нас пристигат във вид на кодове на причините за смъртта, като тези кодове са хиляди.

- Коронавирусът се отрази и на икономиката, на потреблението. Харчовете на българина се свиха, БНБ съобщи, че депозитите се увеличават. В същото време последните ви изследвания показват, че песимизмът на българина се засилва. Свързани ли са тези явления?

- При всички случаи са свързани, друг е въпросът как може да бъдат обяснени. Като се разгледат подробностите за харчовете, се вижда, че падат разходите за култура, за свободно време, за ресторанти.

Нищо изненадващо – стояхме си вкъщи и повече готвехме. Дори делът на разходите за храна се вдигна леко. Естествено, че резервът, който се получава, се слага на влог и данните ни показват нарастване на парите, които се слагат на влог, с около 40% повече по време на извънредното положение.

Що се отнася до песимизма, нека го обяснят социолозите и други специалисти. И други изследвания показват, че българинът е песимистично настроен и не се чувства щастлив. Има много дискусии как изобщо може да се измерят щастието и удовлетвореността от живота, но това е цяла отделна тема. От тези изследвания, които се правят от други организации, например вечно излиза, че в бедна страна като Бангладеш хората се чувстват най-щастливи.

- Какво прави най-силно впечатление при разходите, които българинът прави по време на коронавируса?

- Неща, които не са неочаквани. Вдигат се разходите за храна, което най-вероятно се дължи на по-дългото оставане у дома. Вдигат се също разходите за алкохол и цигари, основната причина за което е същата. Но в същото време като цяло разходите се понижиха най-вече за сметка на тези за свободното време, културата, спорта и развлеченията.

- Мнозина очакваха в началото на пандемията предстоящата тогава икономическа криза да вдигне инфлацията, но това не се случи. Защо според вас?

- Инфлацията винаги е свързана с потреблението. Когато потреблението се свива като цяло, това потиска инфлацията. Зависи, разбира се, за какви стоки става въпрос.

- Защо например през юли цените в ресторантите и хотелите са се повишили?

- И аз като гражданин виждам, че в ресторантите има едно необосновано повишение на цените на неща, които съм консумирал преди и сега. НСИ отчете съвсем слабо нарастване на тези цени, но на фона на понижението на цените на храните. А и това се случи в месеца, в който ДДС за тях се понижи. Прилича на спекулативно увеличение на цени с цел избиване на загубите от предишни месеци, когато заведенията бяха затворени.

- Когато магазините не работеха, как събирахте данните за инфлацията?

- Ние бяхме принудени рязко да променим начина, по който събираме данните за инфлацията. Това се прави по принцип най-вече с ходене по магазините. Използвахме всички възможности, които използват и колегите ни в останалите европейски държави. Най-вече чрез онлайн сайтове, от брошури, които се издават от съответните магазини, и тези данни допълвахме с данни от пазаруване на стоки от магазините, които работеха.

- При сегашната ситуация ще има ли догодина преброяване на населението, както беше планирано?

- Ние проведохме дори пробното преброяване по време на извънредното положение, като не можахме само да осъществим онази част, която е свързана с ходене по домовете.

Преброяването трябва да се проведе в целия ЕС през 2021 г. и никоя държава няма да го отложи. Само Протугалия и още една държава са повдигнали въпроса за отлагане, но засега в рамките на европейската статистическа система не се дискутира такова решение. Не мислим за отлагане на преброяването, стига, разбира се, да не се случи нещо извънредно в световен мащаб. 

  • Вирусът - оръжие за двойна употреба

    Вирусът - оръжие за двойна употреба

    Откакто започна втората вълна на заразата, правителствата по света се опитват да запазят един много деликатен баланс - да се ограничи разпространението на вируса, без да страдат бизнесът и икономиката. Числата, които прогнозира финансовото министерство - 3% спад на икономиката и 5% увеличение на доходите
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди