Васко Кръпката: Навсякъде може да чуеш, че днешна България е кочина. Е, не е така!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8983942 www.24chasa.bg
Васко Кръпката

Комунизмът си отиде, но предпоставките за неговото завръщане са налице!

На хората им омръзна тази повсеместна мутризация и искат една по-културна България

Когато заемеш позиция, хората не те слушат, а си мислят колко ли пари са ти платили
В големите градове се произвежда, а в малките се гледат градинки, телевизия и се вари масово ракия

- Какво ви прави впечатление, когато обикаляте и се срещате с различни хора, особено с тези в провинцията?

- Първото, което впечатлява, е, че изчезнаха онези масови реклами на чалга/мега/пайнер/посттекезесарски/силикон/халтур концерти, турнета, пълни стадиони и прочее мутренска вакханалия, наречена с нежното име поп-фолк... или балканска музика...

Вчера бях в едно прекрасно село Свежен в Балкана, по-точно в Средна гора, и няма

нито помен

от онова

отвратително

нашествие на

анадолските

трели и

извивки, дето

получавам

уртикарии

само като чуя малко от това отвратно виене. В местната кръчма, която се казва “Замъкът на безгрижието”, звучеше тиха приятна ретро музика, а кръчмарката на достолепна възраст ми прочете на таблета си есе за село Свежен. Раздумах се с бабите и дядовците в кръчмата за живота, за музиката. Разказаха ми весели истории. Например преди комунизма в това село имало 26 кръчми. Отсреща в смесения магазин спря токът и магазинерът пусна един архивен грамофон с пружина от началото на миналия век и слушахме някаква стара градска песен.

Изобщо мисля, че на хората им омръзна тази повсеместна мутризация и искат една по-културна България. Дори и в малките села. Другото хубаво нещо, което ми прави впечатление из селцата, е, че хората са попрестанали да чакат от държавата и са започнали някак да се оправят сами. Виждам ферми, мандри и доста обработена земя. Е, не всичко е цъфнало, та вързало, проблеми има колкото щеш, но има и напредък и вече не виждам ония москвичи от миналото, а все по-хубави коли и селскостопанска техника.

- Какъв паралел бихте направили между малките и големите населени места?

- В градовете е по-възможно да си намериш някаква работа. Хората търсят спокойствието и красивите гледки на село. Все повече хора от градовете си реставрират стари къщи по малки населени места. Най-много в Балкана е пълно с реставрирани и оправени къщи, които или се ползват за уикендите, или са къщи за гости, и селският туризъм се събужда. В големите градове започва да става натоварено с коли и камиони. Има задръствания, но пък е пълно с какви ли не магазини, кръчми и доста културни събития. Театри, концерти, детски школи по какво ли не. Просто виждам наред с бедните изоставени градчета и села и доста пооправени. Някак бавно започва да се събужда някакъв живот и да се организират хората за някаква работа и доста производства.

Не се шегувам и

нямам розови

очила!

Където и да влезе човек в някоя нова сграда и да се огледа, ще види, че повечето неща са произведени у нас. Настилки, дограми, обзавеждане за баня... неща от нашия съвременен бит. Да, в големите градове се произвежда, а в малките се гледат градинки, телевизия и се вари масово ракия.

- Какво разказват за вируса, за сегашната обстановка изобщо?

- Почти никой не вярва вече, че има страшен вирус. Понеже бая са лъгани хората и вече не вярват много. Това не е добре. Когато ти е убито настроението, и ти ставаш негативен и недоверчив към всичко и всички.

Но най-тъжното и доста неефективно според мен е чувството на българина, че е прецакан! Все някой ни крои шапка, все някой иска да ни зароби и да ни експлоатира. Все някой ни е виновен и ни спира за нещо. И някак българинът се е превърнал в спец по всичко. В кръчмите най-често се чуват версии от първа ръка и как всичко е таен заговор или на великите сили от Запад, или на Русия.

Хората са настръхнали едни срещу други и се карат за глупости, вместо да се вслушат в световните тенденции и малко да си намират допирни точки, а не да се джанкат. Така обаче никога няма да сме щастливи, защото не вярваме. А в голямата книга пише “Блажени са вярващите”... ама кой ти чете...

- Музикалният бизнес пострада много през последните месеци, има ли вече някакво раздвижване?

- Да, леко се събуждат нещата, но ще трябва да мине доста време. Например

фестивалът

в Миндя се

проведе по

интернет, което

никак не е

същото

Фестивалът “Цвете за Гошо” предстои и се чудим как ще организираме пропускателния ред, за да няма струпвания на хора. Клубовете работят на половин оборот, не стигат приходите да си плащат наемите и е възможно някои да фалират. За турнета, концерти и т.н. все още не може да се говори. Не знам как ще я караме... само знам, че винаги сме се справяли и вярвам в доброто и в майката природа. Вярвам, че ще отмине проклетата пандемия и ще има събуждане.

- Сега се пее на открити сцени, как виждате нещата през зимните месеци и мислите ли, че положението ще се влоши отново през есента, каквито прогнози има за вируса?

- Не ми се мисли, ако се влошат нещата. Някак си вярвам, че това е природно явление, събудено от пренаситения, пренаселения, префърцунения, пренатоварен живот. Природата напомня за себе си и вярвам, че ако сме добри с нея, и тя ще е добра с нас. Вярвам, че нещата ще отминат, важно е да сме силни и да издържим.

- Как се превърнахте в символ на свободата, децата ви също казват, че ви приемат така?

- О, хич не ги мисля тия работи, символ, легенда, аз съм просто музикант от улицата, не съм стъпвал в музикално училище, самоук, автомонтьорствам, шофьорствам, дърводелствам, плочки слагам, изолации, мазилки, реставрирам коли, мотори, стари барабани и изобщо музикални инструменти. От многото проекти и идеи нямам време да мисля за себе си. Но най обичам да свиря и да пея и да виждам онзи блясък в очите на хората, блясъка на свободния индивид, който иска да си преживее интересно живота и с чест и достойнство.

- Пеехте “Комунизмът си отива”, какво остана от комунизма днес?

- Комунизмът си отиде, но предпоставките за неговото завръщане в различни форми са налице!

- Коя песен е подходяща за сегашната ситуация?

- “Злите сили”, “Няма връщане назад”. Имам и нова песен, която още не е записана, с 15 куплета и 4 припева, която се казва “Нова история БГ 2”. И понеже радиата не пускат много нашите песни, могат да се чуят в интернет.

- Защо музикантите навремето имаха толкова силна позиция на протестите, а сега по-скоро се дистанцират? И защо хората ви приемаха толкова добре на барикадите, защо ви повярваха?

- През 90-те нещата бяха някак по-обикновени. Свободните хора срещу комунизма. Сега се спрягат пачки, откраднати милиони и когато заемеш позиция, хората не те слушат, а си мислят колко ли пари са ти платили. Песните тогава извираха и помогнаха за мирното и цивилизовано преобръщане на нещата. Никой не пострада! В Румъния се избиха. Днес хората са малко пренаситени и трудно си отварят сърцата за посланията на свободата. Още през 2013-а, протестите срещу правителството на БСП – Орешарски, излязохме на добра воля, сложихме голяма апаратура пред Партийния дом и засвирихме с Милена и др. Хората не ни посрещнаха с онази еуфория, някак си ченгесарските медии успяха да втълпят в част от народа пораженческо мислене, че преходът е “неуспешен”, че видите ли за какво беше всичко, нищо не стана, и хората се поотчаяха. Част от нашата публика хукна да си търси късмета по широкия свят. След това в музиката навлязоха освен мутрите с чалгата и някакви “лейбъли”, продуценти, мениджъри, които фабрикуват елементарни песнички и ги правят модерни, плащайки на радиата да ги въртят, и някак се загубиха посланията и мисионерската функция на музиката. То, разбира се, така е и по целия свят. Сладникавата поп музика е на върха. Онази еуфория от фестивала в Уудсток и децата на цветята не може да се повтори.

Днешните протести са многоцветни. Всички срещу мутрите. Това е добре, ама

президентът

Радев е

представен

от БСП, която

създаде

мутрите,

госпожа “Предлагамделянпеевски” също протестира с нейната партия. Най-голямата мутра в шоубизнеса - и той с партия на предизборна кампания на протест. Все крадци викат “дръжте крадеца”. Единствен Христо Иванов, който започна протестите с акцията в Росенец, заслужава моето внимание, но те не се разграничиха от компрометираните мутро-политици и кандидат-политици на протеста и не организираха митинг-концерт. Ако организират концерт, съм там! Аз от 31 години пея и говоря против мутрите и съм направил и ще правя много повече против мафията! Нека не забравяме обаче Кой я създаде тая мафия!

- Какво липсва от онова време сега?

- Нищо не липсва. Всяко време си има своите настроения и герои. Вярвам, че в днешно време има много талантливи и прогресивни хора у нас и който има идеи и трупа знания, ще успее в живота. Вярвам, че в България има място за нови занимания, изобретения, творчество. Вярвам, че културата ни е по-устойчива от временните еднодневки, които ни заливат отвсякъде. Вярвам, че онези времена ни научиха “къде зимуват раците” и ставаме по-силни от препятствията и понеже “ручахме жабетата”, знаем вкуса на разочарованието и се очароваме с малко повече внимание, без да загърбваме романтиката.

- Защо с времето намалява емоцията по площадите, умориха ли се хората, загубиха вяра в протестите, или вече много повече са доволните от живота си?

- Тази енергия от бутането на комунизма винаги ще живее и от време на време ще излиза на улицата. Аз мисля, че

много повече

хора сега са

против мутрите,

отколкото

са на протеста

Еуфорията на част от хората я уби президентът с неговото тотално негативно отношение към държавата, която всъщност и той ръководи. Освен това много хора си дават сметка, че така се консолидират избирателите на ГЕРБ и те ще си защитят завоеванията по време на това управление и ще гласуват пак за тях. Да не забравяме и пандемията и че много хора се стремят да спазват мерките. Абе голяма каша стана. Но аз продължавам да вярвам, че мътилката ще попие и земята ни ще роди плодове.

- Ще има ли промяна на следващите избори и как може да дойде тя?

- Нещата за мен са прости. Ако хората излязат и гласуват за някого, който няма общо със злите сили, който не е бил доносник, сътрудник, тогава ще има промяна за хубаво. Ще има повече честност и култура в политиката. Омръзна ми да им гледам тъпите физиономии и просташкото излъчване на повечето в парламента. Аре малко да се стегне господин избирателят и да гласува за по-достойни български кандидати. Винаги има избор!

- Българинът има навика да плюе и все да е недоволен. Вие сте един от малцината, които признават хубавите неща, които са се случили през годините. Защо сме все негативни и защо не виждаме хубавото?

- Отвсякъде с години българинът е заливан с пропагандата на прехода, че всичко е купено, че сделката е уредена без нас. Алеко Константинов е осмял тази черта на българина, измисляйки образа на Бай Ганьо, който казва “всички са маскари”, и авторът плати с живота си. Еуфорията от падането на стената плаши онези, които осребриха прехода, и те плащат, за да я убиват постоянно. Навсякъде може да чуеш, че днешна България е кочина, дори се чуват определения като геноцид. Е, не е така, да му се не види! Днес живеем с много повече възможности от когато и да било. Можеш на цената на един обяд в кръчма да летиш до Рим. Можеш да измисляш и да оползотворяваш идеите си. Можеш много неща, стига да си петимен, да бачкаш яко и да се бориш с препятствията, които никак не са малко, но и никой не ти е обещавал безпрепятствен живот. Такъв не съществува! Просто трябва да нямаме толкова очаквания от държавата, а от собствените си сили. Хубавите неща съществуват винаги, във всяко време само ако имаш сетива да ги усещаш. Музиката и изобщо изкуството помагат на сетивата за добро.

CV

Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката, е роден на 6 юни 1959 г. в София

Завършва техникум по автотранспорт и е шофьор и автомеханик по професия

Започва музикалната си кариера като барабанист в група “Паралел 42” и “Старт” на Мими Иванова и Развигор Попов

През септември 1989 г. създава “Подуене блус бенд”, която е една от първите блусформации у нас

Две от песните му - “100 години рокендрол” и “Нека бъде светлина”, се изучават в учебници по музика

На 24 май 2018 г. пет от текстовете на негови песни - “Комунизмът си отива”, “Кучето на крайния квартал”, “Нека бъде светлина”, “Ден след ден” и “Емигранти”, влизат в библиотеката на Конгреса на САЩ в алманаха “Любослов”, годишник на българските писатели в САЩ и по света

  • Това не е спор за карикатури, а за лидерството на християнския и ислямския свят

    Това не е спор за карикатури, а за лидерството на християнския и ислямския свят

    Конфронтацията между френския президент Еманюел Макрон и турския държавен глава Реджеп Таип Ердоган не е просто спор “за” и “против” карикатурите на пророка Мохамед, нито дискусия за това кой как разбира свободата на словото. Това, което се случва между тях, е фундаментален сблъсък, от който явно и двете страни вярват
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди