Гняв и злоба

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9020176 www.24chasa.bg

Вихрят се зловещи коментари,

отричане на различното мнение

- за протестите, коронавируса -

и това е по-заразително от COVID

“Гневете се, но не грешете; слънце да ви не залязва гневни.” Това ни съветва свети апостол Павел.

Гневът е мощно чувство, то трудно може да бъде подменено, освен ако актьорите са бездарни.

В това чувство има размах и плам, в Библията често се говори за гняв и почти винаги се казва, че гневът пламва. Когато пламне, в него няма нито смирение, нито търпение и като че концентрира в себе си всичкия грях. Затова изглежда парадоксален съветът на апостола “Гневете се, но не грешете”.

В гнева лицето и умът се обръщат нагоре – към небето, към съдбата и божественото провидение. Гневният човек не се страхува да иска сметка дори от Бога.

Многострадалният Йов е единственият праведник, който когато загубва всичко – воловете, овцете, камилите, слугите и накрая чедата си, не пита защо е наказан така, защо точно на него му е отнето всичко, защо плътта му е цяла възпалена в гнойни рани. По друг начин се обръща към Бога пророк Авакум: “Докога, Господи, ще викам, и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш?”

Недоволството на гневния човек струи из устата му като пълноводна река, излива се, защото иначе той би бил удавен в нея.

За гневния човек изразяването на гнева е въпрос на живот и смърт. Кой от нас в дните на личните си апокалипсиси не е изкрещявал с пълно гърло – несправедлив си, Господи, кажи ми защо, защо! В такива моменти трябва да си спомняме думите “Гневете се, но не грешете”, но най-често гневът замъглява разума ни и точно в такива моменти не си ги спомняме.

Гневният човек

раздава присъди,

осъжда, иска

обяснения,

настоява на своето, тропа, удря с юмруци, говори често като последна инстанция, но гневът е автентичен, цялостен, искрен, затова и предизвиква респект, макар и в някои случаи този респект да е парадоксално снизходителен.

Когато пламне гневът ни, ние считаме, че това е справедлива реакция спрямо някаква несправедливост. И наистина гневът може да е справедлив, някога го наричаме дори праведен, някога говорим даже за свещен гняв.

Гневът може да бъде лют, яростен, пламенен, опустошителен, че и гибелен като гнева на богоравния Ахил Пелеев, възпят от музата на Омир в безсмъртната “Илиада”:

Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,

който донесе безбройни беди на войските ахейски,

прати в подземното царство душите на много герои.

Друго нещо е злобата. Тя не е възпявана, а само презирана. В злобата

има стаена

подлост,

тя по принцип винаги е стаена. Гневът избухва, пламва, докато злобата се таи и дебне. Гневът е кралско чувство, злобата е робска. Така е усетил тези чувства и Гео Милев – уж говори за едно и също, но в действителност ги противопоставя:

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв –

величав.

Безчет са примерите по нашата земя и в нашето време за това метастазиращо злокачествено образувание, което се ражда из мъртва утроба. Но особено ме е поразявал епизодът, описан от Илия Бешков в неговата “Черна тетрадка”. Сестра му – младо момиче – е изоставена от своя годеник и в отчаянието си всяка нощ излизала на двора до един прогнил и обрасъл с миризлив бурен плет и започвала да го клати със злокобни заклинания: “Както клатя плета, така да се разклати земята под него, да се провали в нея…”.

След няколко години бившият ѝ годеник се споминал и тя изразила пред брат си своето задоволство, че така му се падало, тя била предизвикала смъртта му, но с право, било му въздадено, задето я бил напуснал.

Поводът да се сещам днес, особено често днес, за тази случка, е безконтролно

развихрилата

се днес с

мрежите и

в медиите злобна

нетърпимост

към различния,

злобното отричане на различното мнение, на различната позиция – относно протестите, относно политиците, относно полицаите, относно метрото, относно църквата, относно коронавируса…

Всеки има право и основание да протестира. Но

всеки има

основание и

право да не

протестира

Но не, трябва да убедиш другия, че неговите основания са неоснователни.

Тази пандемия нараства лавинообразно. По-заразителна е и от коронавируса, и от чумата. Поразява наред – и бедни, и богати, и грозни, и красиви, и глупави, и интелигентни. Никакви ваксини и предпазни шлемове няма за нея. Уж си в пълно защитно облекло, ужким си с ръкавици, маски, очила, а ето изведнъж, без да се усетиш, само за миг и от устата ти са изпълзели хиляди змии и гущери, не! направо триглави лами, не! направо е излетял някой многозъб птерозавър, оцелял от юрската ера и адаптиран към нашия свят.Появи се информация, че на площада ще се проведе народен съд.

Информацията беше опровергана и веднага беше свалена от страницата на БНТ. В динамиката на събитията не е необичайно да се изпадне в подобна ситуация.

Шокиращото са
коментарите на
читателите
под съобщението, което описва случилото се. Четох ги с потрес. Не вярвах на очите си – жалко, жалко, че нямало да има народен съд. Ооооо, ще има съд, ще има!!! И килии ще има!!!!!! Да, трябвало да има.

Повечето коментари бяха в този стил. На другия ден повечето бяха изтрити, защото цапат светлата картинка и компрометират изданието.

Признавам, че докато пишех последния си роман, в мен така и не успя да се изтрие докрай недоумението

как е било
възможно онази
идеология да се
разпространи
така
светкавично,
да порази само за няколко месеца толкова хора, да ги приобщи така плътно и активно към себе си.

И докато четях тези злобни и зловещи читателски коментари, докато ми ставаше все по-лошо и по-лошо чисто физически, както и психически, разбрах: както при много лични и световни събития, двигателният механизъм е обидно прост – злобата. Онази примитивна злоба, която Илия Бешков описва с такава болка, защото е завладяла душата на собствената му сестра, която той като брат няма как да не е обичал, но и не е могъл да остане сляп за злото.

Гневът е яростен, жесток, пламенен, огнен, преливащ, изтребващ. Злобата е нечовешка, зверска, отмъстителна, коварна. “Слънце да ви не залязва гневни”, а злобата най-добре да не докосва сърцето ни.

---------------

Текстът е от

kultura.bg

 

  • Висок акциз за добавките, от които се правят ментета

    Висок акциз за добавките, от които се правят ментета

    Новата наредба, която приравнява оводненото сирене с имитиращите продукти и то вече няма да може да бъде наричано сирене, е стъпка в правилната посока. Правилна, но не достатъчна. Срещу алчността на т.нар. бизнес трябва здрава ръка. Нека цената бъде свободна, но да бъдат наказани производителите на имитиращи продукти
  • Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Уважаемият вицепремиер Томислав Дончев вчера от трибуната на парламента сподели, че енергията, обхванала една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Какво трябва да се промени според него - законодателната рамка, дори и конституцията, за да може държавата да изпълни една от основните си