Проф. д-р Веселин Янчев: България сега е по-независима от всякога

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9040060 www.24chasa.bg
Проф. д-р Веселин Янчев СНИМКА: БНТ

Да си част от цивилизования свят, не е зависимост - напротив

Турция предлага сделка: независимост срещу територия

- Какво още не знаем или знаем малко за обявяването на Независимостта на България, проф. Янчев?

- Не бих казал, че има неща, които не знаем. Независимостта отдавна е обект на изследвания - и преди 1989 г., и след това. Историческата колегия положи доста усилия да издири всички документи, свързани с подготовката, осъществяването на дипломатическата защита на Независимостта на България. Бяха издадени отделни монографии и хубавото е, че тази тенденция продължава.

Разбира се, когато говорим за Независимостта, има няколко неща, които се изтъкват и върху които се акцентира. И на втори план като че ли остава наистина тази много сложна подготовка на самия акт на Независимостта и много сложните преговори, които България води и със заинтересованите Велики сили и най-вече с Османската империя относно признаването на Независимостта...

- Какво най-вече кара българските политици и военни да извършат това далеч не безопасно дело?

- Ако прочетем внимателно манифеста, написан от премиера Александър Малинов ще видим една връзка, която обикновено се изтървава или върху нея не се акцентира толкова много. Там много ясно е казано за завета на дейците и борците за свобода. Не може да има свободна държава, която да е васална.

Има една логика, една връзка, един завет на хората, които са се борили за Освобождението, които винаги са си представяли България като независима държава без всякакави ограничения. Тоест това е един дълг към тях.

По Санстефанския, а и по Берлинския договор България е васално княжество на султана.

Султанът

назначава

българския

владетел с

одобрението на

Великите сили

България няма право на дипломатически отношения с тези сили. Тя може да ги извършва само със султана.

Има екстериториално присъствие на Османската империя в границите на българската държава, що се отнася, да речем, до железниците, до запазени османски права върху собствеността им.

Да не говорим, че в България продължава да съществува т. нар. режим на капитулацията, по който чуждите граждани се ползват с извънредни правомощия по отношение на съдебната система и редица други неща, които не подхождат, не се свързват именно с този идеал за свободна и независима България. Плюс това трябва да имаме и нещо друго предвид.

- Какво е то?

- Пак ще се позова на манифеста. В него се казва, че България се стреми към просперираща държава, която

да бъде достоен

член на

семейството на

цивилизованите

народи

Ясно е, че в ситуацията, в която се е намирала до 1908 г. страната ни при този правен статут, който ни е определен, не е могла да бъде достоен член на семейството на независимите държави.

- Защо за обявяването на Независимостта на България е избран град Велико Търново, а не столицата София?

- За да има приемственост между Второто и Третото българско царство. За да може да се покаже, че не основаваме нова държава или различна от тази на нашите предци и деди, на великите царе от Първото и Второто царство.

Неслучайно е избрана църквата “Св. 40 мъченици”, където има преки доказателства за тази епоха. Велико Търново е било последната столица на България.

Не само Независимостта, но и Учредителното събрание е свикано в този град, всички велики народни събрания са провеждани там.

Изборът е един абсолютно премислен акцент, символ на тази приемственост и на надграждането в българската държава.

- Имало ли е в Княжество България и Източна Румелия противници на обявяването на Независимостта?

- Да, имало е, има и ги до ден днешен сред част от интелектуалния ни елит. Още тогава много хора не са осъзнавали смисъла на самата независимост.

Смятали са, че това е един акт, който ще укрепи позицията на монархиата и ще засили монархическия режим.

Възприемало се като желание на Фердинанд да има по-висока титла, което далеч не отговаряло на действителността и на ситуацията.

Да, тесните социалисти и земеделците са били против обявавянето на Независимостта и провъзгласяването на България за независимо царство.

Правят го

демонстративно

през 1911 г.,

когато е било свикано Петото велико народно събрание, което е трябвало формално да изчисти този васален статут на българската държава да не бъде в конституцията.

Тази тенденция продължава и е наложена за дълги години. Честването на Независимостта фактически е чак през 1998 г., когато този ден беше обявен за официален празник. Има едно съчетание от непознаване на обстоятелствата и антимонархически и прорепубликански идеи, които са в съзнанието на част от българското общество.

- Защо Турция не напада България въпреки военните й заплахи?

- Тогава има една много сложна дипломатическа игра. Османската империя отдавна е наясно, че не тя е, която определя ситуацията на Балканите и отношенията с България. В империята има младотурска революция,

властта

се раздира от

противоречия,

от конкуренция за управлението. Сблъскват се различни възгледи за бъдещето на държавата... Казано накратко - най-малкото, което желаят в този момент политическият и управляващият елит на Османската империя, е война с България.

Но ето един факт, който също се забравя - че изнудвайки българската страна, опитвайки се да извлече максимална изгода от обявената българска независимост, Османската империя иска дори територия от България.

Казва: Вие нямате достатъчно пари да платите това, което очакваме от вас, отстъпете ни територии и проблемът ще бъде решен.

Имало е заплаха, но аз не вярвам реално да се е мислело за война. Друг е проблемът и той е много важен.

- Кой е този проблем?

- Българските държавници тогава постъпват едновременно мъдро и твърдо. Обявяват, че ще водят преговори, че тяхната цел е мирното решаване на проблема, че не искат конфронтация с Османската империя.

Тяхната официална теза е, че точно обявяването на независимостта ще изчисти всякакви проблеми и отношения между двете съседни държави.

Но от първия момент държавниците ни държат втори коз - това са армията и заплахата за война. Когато на няколко пъти преговорите достигат до точката на замръзване, и премиерът на България Александър Малинов, и главният преговарящ Андрей Ляпчев залагат именно на тази карта.

Малинов казва, че свобода и независимост не се изкупват с пари, те се изкупват с кръв. Ако турците не искат да признаят българската независимост,

страната ни ще

мобилизира

армията и ще

обяви война

И демонстративно Тунджанската дивизия е вдигната на крак и е разположена по границата. Свикани са няколко набора от запасняците, за да се покаже, че наистина ще отстояваме докрай нашите искания. Това са важни неща и имат своето значение за крайния успех.

- Сега празнуваме 112 г. от тази независимост. Но в колко от тези години бяхме наистина независими?

- Обикновено се спекулира, когато стане дума за Независимостта на България. Един мой колега изчисляваше, че тези години не са много. Зависи какво разбираме или какъв смисъл влагаме в думата “независимост”.

Като я кажем, ние разбираме, че сме независими от някого и трябва всичко да правим самостоятелно. За мен това не е адекватен прочит на темата независимост.

Да, имаше

периоди, в които

бяхме абсолютно

зависими и

и тогава

независимост не

се говореше

Но съзнателното самостоятелно решение да избереш позиция, да избереш съюзници, да направиш така, че България наистина да бъде част от цивилизования свят - това не е израз на зависимост. Напротив, точно това е независимост.

- Проф. Андрей Пантев казва, че винаги когато сме вземали самостоятелни решения след 1908 г., обикновено сме грешили. Съгласен ли сте с него?

- Погледнато фактологично, има основние проф. Пантев. Но аз не мисля, че самостоятелното вземане на решения едва ли не априорно е обречено на грешки и на неуспехи и винаги е било погрешно. Вземали сме и решения, които са били полезни за България. Скоро четох за връщането на Южна Добруджа - това е самостоятелно решение.

Не можем да

кажем, че винаги

когато сме

действали

самостоятелно,

сме грешили

Очевидно се имат предвид войните, неправилният избор на съюзници... Но аз винаги съм казвал, че не можем да четем историята със задна дата. Трябва да се върнем към обстоятелствата, към времената, към разположението на силите тогава към момента.

- Днес България независима ли е?

- Мисля, че България в момента е по-независимо откогато и да е било, защото има редкия и огромен шанс наистина да бъде част от цивилизования свят, да участва във важните политически процеси и стопанските явления, които се случват в Европа и в света.

Друг е въпросът доколко ние се възползваме от своята самостоятелност и своята независимост и от мястото, което имаме.

Защото ще се позова на историческия опит, на това, че всъщност много решения през годините, включително и решението за обявяване на Независимостта, са дело на българските политици, които изпреварват обстоятелствата и събитията и целенасочено работят в определена посока.

Не може да се

чака някой друг

да решава

нашите

проблеми

не може да се чака някой друг да взема решения вместо нас. Ние трябва да намерим пътя за собственото си издигане, за собствената си цивилизованост и да работим за това.

Трябва упорито да работим... Не може по друг начин. Няма проспериращ народ или просперираща държава без труд!

  • Това не е спор за карикатури, а за лидерството на християнския и ислямския свят

    Това не е спор за карикатури, а за лидерството на християнския и ислямския свят

    Конфронтацията между френския президент Еманюел Макрон и турския държавен глава Реджеп Таип Ердоган (виж 10-а стр.) не е просто спор “за” и “против” карикатурите на пророка Мохамед, нито дискусия за това кой как разбира свободата на словото. Това, което се случва между тях, е фундаментален сблъсък, от който явно и двете страни вярват
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди