Във време на зараза Брюксел постави хляба пред морала

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9040451 www.24chasa.bg

Непослушните Полша и Унгария накараха всички в ЕС да говорят за върховенството на закона

Упреци към България засега има само на думи

Доколко се спазват принципите на демокрацията и върховенството на закона? Това беше популярен въпрос по време на европейските избори през май 2019 г. и никой от кандидатите не успя да го избегне. Политиците навсякъде призоваваха ЕС да обуздае унгарския премиер Виктор Орбан и лидера на управляващата в Полша партия Ярослав Качински.

Днес, повече от година по-късно, Орбан и Качински не са мръднали нито сантиметър в правилната посока, но санкции все още не са предвидени. Темата за върховеството на закона не успя напълно да измести първоначално заявените от новата Еврокомисия приоритети, но навлезе толкова дълбоко в дневния ред на ЕС, че неизменно присъства в почти всеки политически дебат.

И ако досега щом станеше въпрос за неспазването на принципите на ЕС, винаги говорехме за Полша и Унгария, то днес България се доближава до непослушните страни членки. Преди седмица зам.-шефката на ЕК Вера Йоурова беше изслушана от евродепутати от комисията LIBE (комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи) във връзка с европейското наблюдение на България и Румъния. На няколко пъти ЕК предлага отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка за България. Факт е обаче, че наблюдението все още е в сила, защото Съветът на ЕС отлага да даде становище.

Предстои да излезе отделно и доклад за България. Основните проблеми продължават да са корупцията по високите етажи, независимостта на съдебната власт и отчетността на главния прокурор, подчерта Вера Йоурова.

На изслушването в LIBE леви евродепутати бяха критични, че Брюксел игнорира протестите у нас. Чуха се препоръки дори за спиране на европейското финансиране. На 5 октомври

предстои нов

дебат в целия ЕП

за върховенството

на закона в България

Какво всъщност е това и може ли бъдат ли замразени европарите?

Битката за демокрацията и върховенството на закона, която бившият шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер водеше със забележителен възторг, очевидно е загубила инерция при наследницата му Урсула фон дер Лайен. Германката бе номинирана с гласове от Орбан и Качински и видимо оставя на заден план справянето с източноевропейците.

Вместо да се вглежда в няколко непослушни страни, ЕК реши да играе наедро и през юли 2019 г. обяви идеята си за “цикъл на преглед на върховенството на закона”. За всяка членка на ЕС ще бъде изготвен индивидуален доклад по конкретни показатели. Едва след това се очаква комисията “Фон дер Лайен” да представи новия механизъм, който да обвързва европейското финансиране със законността в дадена членка. 

Върховенството на закона е една от основополагащите ценности на ЕС, както е определено в член 2 от Договора за ЕС. С други думи,

спазването му

не е по желание

на членките,

а е част от ангажиментите, които са подписали. Контролът от страна на ЕК пък не е вмешателство в иначе чудната демокрация в някои страни, а чисто и просто спазване на нейните задължения по гореспоменатия договор.

По дефиницията на ЕС “върховенството на закона включва, наред с други, принципи като законност, което предполага прозрачен, отговорен, демократичен и плуралистичен процес за приемане на закони; правна сигурност; забрана на произволното упражняване на изпълнителната власт;

ефективна

съдебна защита

от независими и

безпристрастни

съдилища,

ефективен съдебен контрол, включително зачитане на основните права; разделение на властите и равенство пред закона.”

Темата с обвързването на парите със законността бе един от основните препъникамъни и на дългоочаквания Европейски съвет през юли. Той бе предшестван от поредица провалени срещи, продължи над 4 дни и завърши с мъглява дефиниция по въпроса със законността и парите. Агитирайки в подкрепа на новия механизъм, румънецът и лидер на центристката група “Обнови Европа” Дачиан Чолош заяви, че “това не е насочено срещу Унгария, нито срещу Полша или която и да е друга държава членка”. По-скоро въпросът е “да се гарантира, че европейските пари вече не финансират правителства, които ежедневно обръщат гръб на нашите основни ценности”.

Последните критики към Полша от Урсула фон дер Лайен бяха свързани с кaмпaнията на властите, зacягaщa движeниeтo нa ЛГБТ oбщнocттa (лecбийки, гeй, биceкcуaлни и трaнcджeндър хoрa). На митинг пoлcкият прeзидeнт Aнджeй Дудa каза, чe тoвa движeниe e пo-oпacнo oт кoмунизмa. Редица

полски градове

пък се обявиха

за зони,

свободни от ЛГБТ

Преди това властите във Варшава приеха редица закони, с които въведоха правителствен контрол над съдебната система и назначенията в съдилищата. 

Най-новият пример от Унгария е поглъщането от държавата на последния независим новинарски сайт, четен от милиони унгарци. Будапеща е остро критикувана и заради корупцията, липсата на академична свобода и свобода на вероизповедание. Освен това правителствата, ръководени от “Фидес” в Унгария и “Право и справедливост” в Полша, са сред най-малко склонните да проявяват солидарност, когато става въпрос за приемане на бежанци или подкрепа за европейския зелен договор.

Полша например е единствената държава в ЕС, която отказа да приеме целта за “въглеродна неутралност” до 2050 г.

Обвързването на финансовата помощ от ЕС с насърчаването на демокрацията и върховенството на закона - нещо, което Берлин иска от години - обаче вече не изглежда толкова важно за Брюксел.

Бързото приемане на новия бюджет на ЕС, който трябва да влезе в сила след 3 месеца, е най-големият приоритет за ЕС и

никой не иска да застраши

това толкова необходимо

споразумение, като рови

в джобовете на Унгария или Полша

Парламентът, без чието съгласие не може да се приеме Многогодишната финансова рамка, от своя страна твърдо настоява за принципа пари срещу законност.

Засега обаче, поне докато не бъде дадена конкретика по новия механизъм (в края на септември - б.а), мерките към България са устни критики, а срещу Полша и Унгария - с отдавна стартираните процедури по член 7 от договора на ЕС. На теория те може да доведат до отнемане на правото на глас на дадена държава в Съвета на ЕС - ход, наричан “ядрената опция”, защото би лишил страната от възможността да участва в процеса на вземане на решения в най-важния орган на ЕС.

На практика обаче е малко вероятно това някога да се случи, тъй като такива широкообхватни решения трябва да получат единодушно съгласие, а Полша и Унгария взаимно се подкрепят по въпроса. Поради тази причина процедурата по член 7 никога не е стигала по-далеч от необвързващо изслушване. Преди дни

ЕП призова

Съвета на ЕС

“най-накрая”

да действа

срещу Полша,

но дори това да се случи, проблемът с единодушното решение остава.

Плановете и надеждите са приемането на новия механизъм и мерките по него да бъдат вземани с т.нар. квалифицирано мнозинство (55% от държавите, представляващи 65% от населението на ЕС), което ще затрудни Полша или Унгария да го блокират.

Механизмът би трябвало да упражни по-голям натиск върху непослушните страни. Но нито една държава няма да се сблъска веднага с бюджетната гилотина, като се има предвид, че дебатът по тази тема в ЕП и сред страните членки в Съвета на ЕС може да отнеме години.

В йерархията на проблемите на ЕС и в условията на пандемия нарушенията на върховенството на закона изглеждат на заден план заради наблюдавания икономически спад и задаващата се климатична криза. Изборът, който трябва да направи Брюксел, е предначертан - хлябът идва преди морала. Във времена на пандемия тази закономерност е по-актуална от всякога. А това означава, че, източноевропейските държави могат да разчитат на снизходителност през следващите месеци.

  • Господа запалянковци, сами ще сте си виновни за мачове без публика

    Господа запалянковци, сами ще сте си виновни за мачове без публика

    Господа запалянковци, май предобрихте нещата. След мача на ЦСКА с румънския ЧФР (Клуж) любимият им отбор получава предупреждение от УЕФА за неспазване на противоепидемичните мерки. Нищо чудно това да не остане само предупреждение. Европейската централа обаче няма право да налага наказания заради неспазване на въпросните мерки
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди