Филип Димитров: В интерес на външни сили се води яростна кампания, че у нас не се прилага върховенството на правото

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9043053 www.24chasa.bg
Филип Димитров

Да се твърди, че последните 10 г. са изгубени, е не просто лъжа - обидно е, казва бившият премиер, сега конституционен
съдия и зам.-председател на Венецианската комисия

Препечатваме интервюто с Филип Димитров от сайта на проекта “Истории от прехода”.

- Къде бяхте на 10 ноември 1989 г.?

- В този следобед седях на машината и пишех нещо. Бях адвокат и тъкмо се бяхме опитали да организираме адвокатски съюз, който трябваше да бъде свободна неправителствена организация, в която главната ни цел беше да има издание, за да може там да изразяваме мисли и позиции. Обади ми се един приятел и каза: "чу ли по радиото какво казаха -  Тодор Живков падна".

Жена ми тъкмо се беше прибрала от работа, имаше някакъв тежък работен ден и беше полегнала малко. Аз отидох до нея, разтърсих я и й казах: "Елено, Тодор Живков е паднал!У"И тя отвърна: "Аман, това го слушам от 30 години!". Обаче се оказа, че е вярно.

- Как влязохте в политиката? Как решихте да станете член и заместник-председател на "Зелената партия" и по-късно член и лидер на СДС ?

- То стана случайно донякъде, да участвам в тези неща за мен беше въпрос на чест. Както Ви казах имахме намерение да правим адвокатски съюз, даже след това бях негов секретар. В този момент (когато започваха събитията) много хора се обръщаха към мен да пиша устави, програми (най-вече устави) като юрист.

Един ден Соломон Паси ме видя. Той беше научил, че с един колега бяхме окачили още първия ден една прокламация на вратата на адвокатурата, в която се описваха спешните правни мерки, които трябва да бъдат взети, за да започне някаква промяна. И той каза: Дела тук, трябва да влезеш в някаква партия. Той беше един от хората, които тогава започнаха да правят зелената партия. Каза ми: "вземи да ни напишеш устав".

Аз нямах намерение да влизам в партии, но в крайна сметка на мен се падна честта да напиша политическата декларация, която беше приета с големи овации. Докато разбера какво става ме избраха за заместник-председател. Оттам нататък си тръгнаха нещата - кръгла маса и т.н. По време на първите избори аз нямах идея да ставам депутат - даже заявих, че искам да отида на местата, които са най-безнадеждни. Бях кандидат от Търговище и Толбухин.

Разбира се не бях избран и когато на 13 юли направих един тур, за да кажа довиждане на хората, с които бях работил от учтивост и добри чувства, докато бях в Търново и се обаждах на един от съратниците изведнъж съобщиха по радиото, че съм избран за заместник-председател на СДС.

- Да ви върна във времето на вашия мандат като министър председател - каква България заварихте вие тогава? Искахте "смяна на системата" каквито са и исканията на протестиращите сега 30 години по-късно?

- Моля Ви се, по никакъв начин не правете паралели между едното и другото. Когато тръгнахме да сменяме комунистическата система България беше на дъното, хората бяха задръстени и в икономическо и социално отношение - от гледна точка на възможност за пътуване, обмен и ако щете комуникация със света. България в своята история никога (може би след 1938 г. когато е имало някакъв бум, свързан с предстоящата война) икономическото положение в страната не е било толкова добро, колкото е в момента.

Може да има много проблеми, може да има хора, които едва свързват двата края - имало ги е и тогава. Но общото ниво на българските граждани и икономика в тяхната целокупност никога не са били толкова добре, колкото са сега. Да се твърди, че последните 10 години били изгубени е не просто лъжа - то е обидно. България се развива, сигурно би могла да се развива и по-добре.

Тук някой иска България да настигне останалите европейски страни - вероятно ние бихме могли успешно да се опитаме и в бъдеще да видим дали можем да стигнем до едно по-добро ниво от Словакия и Румъния. Идеята, че ще надминем Германия, Франция или Холандия скоро ми се вижда малко съмнителна и това е базирано върху исторически процеси, които трябва да бъдат взимани предвид.

Мисля, че всеки 15- годишен момък иска да има физика на Шварценегер, но повечето я нямат.

- Търпяхте критики основно за политиката, която вашият кабинет води към реституцията и селското стопанство. Как ще отговорите на тези критики?

- Няма какво да им отговарям, тя историята им отговаря. Реституцията беше много важен елемент, който в крайна сметка се възприе във всички страни, които минаха по този път. Моята идея беше за една по-широка реституция, специално в сферата на продуктивните единици. Така или иначе това беше, което България беше готова да приеме и то стана. Резултатът от всяка гледна точка е добър.

Много хора казват, че това не е било достатъчно - сигурно е така, но това беше абсолютно необходимо. Що се отнася до селското стопанство - идеята, че то е било съсипано, провалено и загинало очевидно не е вярна. България и в момента е износител на селскостопанска продукция.

В много отношения селското стопанство си намери пътя - вярно е, че имаше трусове, но това да внася лук и картофи не ни се налага в България повече.

- По време на вашето правителство започва идеята за приватизация на държавните предприятия и тяхното оздравяване. Защо се случи така, че в крайна сметка невсички бяха оздравени, а някои фалираха?

- Това е нормално и естествено - погледнете света наоколо. Комунистическата икономика е болестно състояние - тя не е нещо нормално. Естествено е в нея да има обекти, които са обречени на загиване. Друг е въпросът, че някои са били спасени против логиката, а други са загинали също така против логиката. Когато човешката ръка се намеси винаги има отклонения.

Със сигурност имаше случаи, когато се правеха опити и то много интензивно да се разграбват обекти - бих ви дал само един елементарен пример с фабриката "Славянка" в Созопол. Тя подлежеше на реституция, защото реституцията също е един от способите за приватизация. Върнаха на собствениците стените, изнесоха машините, за да ръждясат, въртяха процедури и обжалваха докато можаха и най-накрая това нещо беше съсипано, превръщайки се в един обект, който не може да се ползва за нищо друго освен като дойдат гости да се настаняват там да спят - това е начин за разсипване.

Да не говорим за големи обекти, но в този случай картината е свързана с нещо малко и е по-разбираема. Такива случаи имаше много. Саботаж от страна на старите комунистически ръководства, персони със значение и влияние имаше. Имаше и хитрини - опити да се намали стойността на определени обекти, за да не могат в бъдеще да бъдат изкупени по-лесно. Но това е процес, който го имаше при всяка една приватизация в източноевропейските страни - имаше такива феномени.

Чехите например бяха сполетени от т.нар. равен старт и ваучерната приватизация, но на другите места и до ден днешен има оплаквания, че такива случаи е имало и това се е случвало и там. Приватизацията беше нещо, което трябваше да стане - тя беше яростно забавена. Фактически големи приватизационни мерки извън реституцията и връщането на земята по време на моето управление не можаха да бъдат предприети, защото бяха атакувани непрекъснато.

Това стана значително по-късно, разбира се по отношение на всяка приватизация има много възражения. Тя не оставя доволни хора, но е абсолютно задължителен способ да бъде отървана държавата от необходимостта да извършва нещо, което първо не й е работа, и второ винаги поради естествения характер на държавната бюрокрация, собственост и стопанисване, винаги по някакъв начин не прави добре.

- Имало ли е случай на корупционни практики или нарочно фалиране на предприятия?

- Това, което ви описвам, какво е? Не обичам думата корупция напоследък, защото тя се използва за всичко. Звучи ми отвратително. Когато се говори за корупция имам ясни спомени как разни герои посочваха на тъща ми даден хотел (без да знаят, че тя ми е тъща) и казваха : Дето това е хотелът на Филип Димитров или: тази фабрика е на Филип Димитров. Така че по отношение на термина корупция се старая да бъда много внимателен. Но тези практики бяха отвратителни, това е без съмнение.

- Защо не се случи лустрацията в България? И беше ли по-добре да бъде направена в самото начало?

- Лустрацията поначало е нещо, което има смисъл да се направи в самото начало.

- Чуват се гласове да се направи сега, 30 години по-късно?

- Много хора продължават да живеят с мисли за това, което са пропуснали да направят. Има хора, които не са могли да изправят чело срещу комунистическата милиция в съответното време и смятат, че сега им е дошъл реда да покажат този характер в някаква друга ситуация. Има такива хора винаги - има и такива, които говорят така, като че ли за 30 години не са се развили нито на йота. В момента да се говори за лустрация е трудно.

Друг въпрос е, че изваждането на бял свят на досиетата (това, което направи първото правителство на Бойко Борисов и министър Младенов като министър на външните работи) и отстраняването на хора, които са работили против това, което представлява нашата принадлежност днес и са резил пред нашите съюзници - това не е въпрос на време, то трябва да бъде така и добре, че беше направено.

- Валутният борд беше въведен години след вашето управление. Беше ли правилно и той да се въведе в самото начало?

- Бях един от най-яростните поддръжници на валутния борд - моят отговор е категорично да! Когато се проявяваше колебание и някои колеги, чиито имена се свързват с това събитие, се обиждаха и дразнеха от това, че валутният борд се третира като способ да се поставят както казваше Стив Хайнке: "бокаи на ръцете на правителството" - на мен и през ум не ми хрумваше да се обиждам.

Напротив - бях убеден, че това е решаващата стъпка за България в един момент, в който беше станало ясно, че нашата финансова система е тотално издънена от "добронамерените" действия на едно правителство, чийто министър на икономиката и до ден днешен дава съвети от екрана на телевизията и което беше докарало страната до това 1 долар да се сменя за 3000 лв.!

Аз съм виждал човек, който подава на приятеля си 2 долара и казва: "моля ти се като ще купуваш нещо за мен купи, това, това и това и го остави на жена ми" - ужасни неща.

- В най-новата история на България вие оставате като един от малкото поискали "Вот на доверие" и това в крайна сметка костваше вашия мандат на министър-председател. Отчитате ли това като грешка и защо ДПС не ви подкрепи?

- Вот на доверие доколкото знам е искал и Бойко Борисов.

- Но той е успешен...

- Това е процедура, която трябва да бъде използвана в политиката когато парламентарното мнозинство се разклаща и когато човек има основание или да върне това парламентарно мнозинство (тоест да сплаши своите нелоялни съюзници), или да използва това като средство за ускоряване на бъдещите избори - какъвто и до голяма степен беше моят случай. Противно на разпространеното становище, че мен ме е свалило от власт ДПС държа да подчертая, че това беше направено от тези хора от СДС, които отстъпиха от позициите си.

Това, че ДПС не пожела да бъде заложник на Филип Димитров е негово право - аз не мога да ги съдя за това. Вярно е, че имаше известни репчения, остри изказвания и т.н., но в политиката тези неща стават. Моето правителство беше свалено от СДС и хората в него, които решиха, че очертаващите се промени не им отърват.

Същите тези хора направиха невъзможно отиването на избори - аз много исках да отида на избори - имах 42% рейтинг в този момент, което на избори се мери в абсолютно мнозинство в парламента. Това беше направено да е невъзможно, тъй като в СДС имаше достатъчно хора, които заеха тази позиция.

- Защо СДС, синята идея и като цяло дясното в България претърпяха пълен крах в последните 20 години от управлението на Иван Костов насам?

- Българите имат невероятното умение да мислят за себе си, като че ли са на някоя далечна планета. Погледнете какво става в света - какво стана със "Солидарност"? Какво стана с гражданския форум в Чехия? Този вид говорене на ангро винаги ме е притеснявал.

СДС във вида, в който беше по мое време, изпълни огромна историческа задача. Изпълни я в крайна сметка успешно, правейки процеса необратим и оттам насетне в него възникнаха тези процеси, които възникнаха и в други подобни обединения. Започна да се рои, разпадна се и резултатът е, че вместо СДС останаха различни други фракции.

Ако говорите за "синята идея" обаче, тъй като хората много обичат да смесват двете неща, тя има две измерения. Едното измерение е еуфоричната фантазия за това как ние ще направим света прекрасен и от утре нататък всички ще получават само шестици и ще печелят от тотото (нещо, което не е вярно), или разумната синя идея, която е поддържане на едни разумни, десноцентристки и християндемократически идеи, които в момента в България не са изчезнали.

Някакви хора, които казват, че са били СДС, след това станаха християндемократи, сега били либерали, а утре ще бъдат кой знае какви - вероятно част от една коалиция с бившата комунистическата партия - това е друг въпрос. Идеята за това, че някакви правила, свързани с християндемократическото мислене, продължават да бъдат отстоявани в България е съвсем достоверна и да се твърди, че "дясното" било изчезнало не е честно.

- Каква е вашата оценка за членството на България в ЕС и НАТО 13 години след влизането ни в ЕС и почти 20 години от членството в НАТО?

- Положителна, както виждате само преди месец и половина България получи поредното доказателство за това, че тя се справя със своето участие в ЕС добре и може да бъде в общата схема на Европа. Много хора повдигат въпроса дали България не трябва да изглежда по начина, по който изглеждат някои централноевропейски страни. България е избрала път, който съответства на нейното положение и като размери на държавата, икономиката и обвързаност на европейските стандарти, но също така и като потребността да бъде много по-тясно свързана поради възможността от заплахи отвън.

Това, което не важи за Чехия и Унгария (по причини, че те не са пряко изложени на въздействието на външни за ЕС и НАТО геополитически фактори) и което не важи в известен смисъл и за Полша поради нейната особена стойност, размери и геополитическа значимост, за България едва ли би могло да бъде голяма ценност.

Напротив - България по-скоро печели от това да бъде една от всичките, отколкото да бъде твърде специфична като тези 3 държави, защото Вишеградската четворка включва и Словакия, която не е докрай на същата позиция. Имам голямо уважение към подхода на тези страни, но мисля, че нещата трябва да бъдат разглеждани от гледна точка на историческите дадености.

България беше страната, която единствена се опитваше да се прилепи към Вишеградската четворка и в известен смисъл някак философски беше прикачена към нея. Слава Богу - "скритата перла" на Балканите през 1992 г. беше дадена тази оценка на страната - тогава нямаше Словения и Балтика.

От друга страна винаги позицията на България е била по-различна от тези държави и затова няма нищо удивително в това, че ние търсим вътре в ЕС една по-плътна обвързаност с общите европейски стандарти.

- Към България има и критики обаче - няма как да не споменем, че евродепутати зададоха 29 въпроса към различни представители на държавата. Как гледате на критиките за върховенството на закона в България, макар че подобни критики има и към други държави?

- Този въпрос има две измерения. Едното е реалното измерение и то е, че в България естествено има много какво да се желае по отношение на прилагането на най-добрите практики на върховенството на закона. По този повод е имало много коментари, предприемани са действия и подлежат да бъдат предприемани в бъдеще, има какво да се развива, но това е едната страна на нещата.

В този смисъл и за България, както и вече за всички европейски държави (досега бяха само някои) ще бъдат под мониторинг, защото този въпрос добива особена значимост в целия ЕС.

Другата страна на нещата е яростната кампания, която се води отвътре, но далеч не без помощ и отвън и която е насочена към това България да бъде представена в някаква много особена позиция по отношение на върховенството на правото. Едва ли не, че то не се прилага - нещо, което според мен по-скоро е свързано с интересите на външни сили спрямо ЕС и НАТО, отколкото с нещата в самата България.

България, която се опитва да играе една стабилизираща роля на Балканите е трън в очите на онези, които искат да видят Балканите разклатени. Какво по-хубаво от това да твърдиш, че в България нямало свободна преса? Всичката преса плюе правителството Ц от името на кого това е друг въпрос. Ние можем да говорим, че тя е подвластна на определени олигархически интереси, можем да говорим, че в определени отношения тя проявява груба пристрастност в една или друга посока.

Можем да твърдим, че степента на компетентност на българските медии е по-ниска, но да се твърди, че тя не е свободна, а че изпълнителната власт може да й налага нещо - това е смешно. Въпреки това обаче тази тема непрестанно бива раздухвана.

Има критики по отношение на дейността на правоприложението. От друга страна твърдението, че това е свързано с някакъв контрол от страна на изпълнителната власт изглежда доста съмнително. Преди 10 години в един свой текст бях написал, че трябва да внимаваме да не объркаме проблемите на днешната ситуация с проблемите отпреди 1 век. Когато проблемът на зависимостта на съда от изпълнителната власт е стоял на дневен ред.

Аз не съм сигурен, че изпълнителната власт в момента е способна да влияе на българския съд. За съжаление допускам ситуации, в които на някой конкретен български съдебен състав може да влияе някой друг и това е проблем, разбира се.

- Кой може да влияе на съдебен състав?

Фактори, които за съжаление са безотговорни. Това са фактори, които не са свързани с изпълнителната власт.

- Олигарси?

- Да.

- Как може да бъде пресечено това? Като погледнем разследването на "Антикорупционния фонд" - в него се показа, че представители на съдебната власт, макар и някои от тях да са бивши следователи, си позволяват да използват точно това, за което говорим - да изземват бизнеси. Затова част от протестиращите са на улицата. Как може да бъде пресечено това? Дали чрез съдебна реформа?

- Видно е, че в България в съдебната сфера бяха постигнати много резултати. Грехота е да се твърди, че българският съд бил корумпиран или ненадежден.

Естествено "гнили ябълки" има навсякъде. Действията, свързани с това нещо, са въпрос на синхронизиране. Виждате в цяла Европа има колебание доколко избраните структури са най-подходящите. Същите неща, които се говорят за българския съд, ги прочетох неотдавна на една конференция в Оксфорд, представени от представители на други източноевропейски държави.

Очевидно такива проблеми има и те са общоевропейски и ние имаме да ги решаваме. В България сигурно някои неща може да бъдат поставени по-категорично, затова и България се обръща няколко пъти към Венецианската комисия и прави консултации с добрите практики на ЕС. Дали те са ефикасни е друг въпрос, но старание в тази насока очевидно има.

Дали те са достатъчно резултатни? За да има колебание сигурно не са. И затова Ви казвам - в първия, реалния аспект на върховенството на закона има много какво да се направи. Що се отнася до другия аспект, който е насочен към дестабилизация на държавата - не трябва да се забравя, че има и такъв, защото в противен случай рискуваме да станем маша в ръцете на някой друг.

- Парламентът реши, че може да се правят референдуми по въпроси, които са от компетенцията на ВНС. Какъв е вашият коментар по темата?

- Скептичен съм към ползването на референдуми по повечето въпроси, които са свързани с представителната демокрация. В нашата Конституция е записано, че властта се упражнява директно и представително. В много европейски страни съществува ентусиазъм по отношение на референдумите и ако чуете мои колеги, включително и във Венецианската комисия, на тях им се иска, ако може всичко да минава през референдуми.

Смятам, че това е погрешно. Референдумът е способ, с който може да бъдат изразени много отчетливи алтернативи и то когато емоциите и желанията няма как да префасонират отговора твърде много- става дума за употребата на референдуми в национален мащаб, тогава трябва да се борави доста внимателно. Нещата стоят по съвсем различен начин за референдумите за това какво да правим с дадена улица.

Бях удовлетворен от факта, че Венецианската комисия излезе с балансирано становище по отношение на използването на референдуми.

- Трябва ли да се свика ВНС, за да се променя Конституцията, тъй като и ОНС може да прави промени в нея?

- В последните 20 години куцо и сакато се упражнява над това как ще сменя Конституцията. Моята оценка е, че голяма част от хората, които изменят Конституцията в своите речи, не са я чели. От тази гледна точка мисля, че е хубаво да бъде поставен въпроса, за да се избистри когато някой каже било в ролята на опозиционен лидер или президент на държавата, че иска да променя Конституцията или да прави нова Конституция да се изясни какво точно се има предвид.

Стана ясно, че за 20 години този диалог не може да бъде поставен по нормалния начин. Може би една остра провокация би могла да го направи възможен. Очевидно тази провокация идва в момент, когато много от чувствата са разбунени. Не знам каква е вероятността да има ВНС. От друга страна при нормални условия никой парламент не е готов да обсъжда тази идея.

Така че кога, ако не сега. Друг е въпросът, че ако говорим за съдържателната страна на нещата аз не мисля, че се нуждаем от нова Конституция. Но тъй като толкова много хора се изказаха, че мислят така - хайде да погледнем какво имаме на масата, за да чуем има ли някой, който да се съгласи.

Второ - дали ще има ВНС като институт на българската Конституция или не за мен даже не е толкова важно. Аз мисля, а смятам и много мои колеги ще са на това становище, че една Конституция не трябва да може да се сменя час по час. Затова трябва да има тежка процедура - да има това, което се нарича на правен език "ригидна Конституция". ВНС е един такъв способ за ригидност на Конституцията.

В САЩ няма ВНС, но там Конституцията също е ригидна, защото има такава процедура, че е много трудно да се правят изменения. Всички тези, които казват сега, че не трябва да се сменя Конституцията, съм ги чул да казват, че това е неотложна задача. Ако на някой толкова му е трън в очите ВНС сигурно има начин да бъде обсъдено как да бъде направено, но за мен важното в момента е да се проведе разумен дебат или, ако не може да се проведе в тези условия разумен дебат, то поне тези ентусиасти, които променят Конституцията, след като свърши тази процедура да престанат да говорят на тази тема.

- Допитаха ли се представители на управляващите до Венецианската комисия за техния проект, който вече е внесен в парламента и трябва да се обсъди?

- Доколкото ми е известно е изпратено писмо до Венецианската комисия с т.нар. urgent procedure и вероятно ще има отговор.

- Какво мислите за радикални промени в Конституцията по отношение на съдебната система и идеята да се извади прокуратурата от съдебната власт и да се намали мандатът на главния прокурор?

- Където и да сложите прокуратурата трябва да се има предвид следното. Аз затова и толкова се дразня на хора, които четат, но не дочитат правната литература и приказват каква е половината от американската система, без да знаят каква е другата половина.

Каквото и да направите с прокуратурата - тя винаги ще бъде в особено положение спрямо администрацията и няма да бъде част от нея. От друга страна съдебната власт се упражнява от съда, а прокуратурата прави неща, свързани със съдебната власт и очевидно не може да бъде равностойна.

Дали ще бъде по-дълъг или къс мандатът на главния прокурор е въпрос на суверенно решение. Искам да подчертая, че все пак главният прокурор има някакви функции. Идеята да бъдат кастрирани неговите правомощия напълно също не е добра идея. Има решение на Конституционния съд, има внесен законопроект, който е с определени ограничения и по-скоро възможности да може в изключителни случаи да се търси отговорност на главния прокурор.

Идеята, че всяка втора седмица главният прокурор ще бъде подсъдим е малоумна и не трябва да бъде произведен законодателен акт, който да изхожда от тази презумпция. Друг въпрос е, че е редно да има начин да се търси отговорност и на главния прокурор, ако той "сгази лука" (и в този ред на мисли има съвети от страна на Венецианската комисия). Oтделянето на съвета, който отговаря за прокуратурата, от Висшия съдебен съвет е продължение на тази идея за двете камари, които бяха създадени с последното изменение на Конституцията.

Но пак казвам прокурорът никога няма да бъде носителят на третия клон на властта- съдебната власт, но той не може да бъде напълно откъснат от нея. Ако проследите вариантите в другите държави ще видите, че единият вариант е на вратата на съда да седи някой (както е във френското законодателство).

По отношение на него има особена позиция от страна на прокуратурата, но винаги има някой който пази някъде. Или прокурорът, както е при нас, е свързан със съдебната система - той е магистрат и разбира се не е съдия и не може и не трябва да бъде такъв. Той е на банката наравно с подсъдимия, но има специални функции, които ангажират съдебната власт по един начин, който е несравним с възможностите на който и да е било друг.

Ентусиазираните приказки на хора, които от днес за утре решават проблеми на материя, която не познават, не биха могли да бъдат основата за критика или анализ на тези предложения.

- Друго предложение за промяна в Конституцията е намаляването на депутатите от 240 на 120. Какво е вашето мнение?

- Това, ако не се лъжа беше основната идея на проекта за референдум, който беше внесен от г-н Слави Трифонов?

- Да, точно така.

- Би трябвало да се зарадва от това. Аз съм противник на тази теза, но смятам, че след като толкова приказки се изприказвахa Дълбоко порочната българска нагласа, която твърди, че депутатите "ходели на работа" в парламента, което е възмутително. Те са представители на нацията и не ходят на работа в парламента, за да изкарат там надница, а вършат много неща между които и това да дебатират в парламента.

Работата им не е да топлят седалките, а да подготвят материали. Когато имат да кажат нещо да са в залата и когато трябва да се гласува пак да бъдат в залата. Твърдението, че народът им бил "работодател" не е вярно. Той е възложител - те са негови представители. Свеждането до този Ленински начин на мислене, че държавата е като една фабрика, която ние трябва да управляваме - това е много вредно.

Имайки предвид всички тези дълги години повтаряни погрешни конструкции може би е крайно време да се постави на масата този въпрос. Надявам се да не се реши в полза на 120 депутати, но така или иначе да се обсъди, за да се види нелепостта на тези искания, които срещат толкова голяма подкрепа сред голяма част от българската нация. Правят се някакви сметки колко на колко души били представители в други страни.

Основното нещо, което трябва да има в парламента, е разнообразие на мненията. Ако направиш един парламент голям колкото Държавния съвет тогава не чакай в него да има дебат, да има различни становища и да има онова, което представляват функциите на парламентаризма. Ако някой реши, че 240 са му толкова много и иска да ги направи на 200 сигурно ще го преживея, но не е там въпросът.

Въпросът не е да се гледа на представителите на нацията като на врагове, изедници и мракобесни фигури, които пречат на народа да живее. Моят съвет към тези юнаци, които искаха толкова дълго това и станаха повод в този проект за нова Конституция да се постави така ребром въпросът, да си помислят как да намалят унищожаващите приказки по отношение на свои представители и да ходят на избори.

А не след като се проведат избори да заявяват, че те са били честни само когато на тях им отърва. Сега като има избори и избраният е някой те са ок, обаче другите избори винаги били опорочени - как става това?

- Не беше прието предложението половината от депутатите от ВНС да се избират мажоритарно?

- Аз винаги съм бил привърженик на мажоритарния вот. Въпросът за двата варианта (бел.ред. - мажоритарен/пропорционален) е въпрос на традиция. Предишното ВНС беше избрано по този начин. Вярно е, че в Конституцията пише, че ВНС се избира по общия ред (което означава редът, предвиден в закона).

Така че право на законодателя или иначе казано на НС е да реши в единия или другия план ще бъдат изборите. Тук не биха могли да бъдат дадени конституционно-правни аргументи в полза на едно или друго решение. Така е решил парламентът, така ще бъде.

- Какво искате да кажете на младите хора, независимо дали подкрепят или не протестите. Какво е вашето мнение за младежта?

- Всеки човек, който е в млада възраст, има нуждата да се изяви и да изрази мислите, чувствата, очакванията и надеждите си. Хубаво би било хората, които виждаме на протестите, вместо да повтарят 3-4 мантри да имаха някакво по-широко разбиране за нещата. Чух някакви хора да говорят (сред тях имаше и млади) "сега ние ще махнем тези и след тях ще дойдат добри и честни хора и политици".

Не знам от чужбина ли ще ги внасяме, от някаква съседна галактика ли ще дойдат? Не видях да ми ги посочват. Когато човек казва такова нещо трябва да има някого предвид. Идеята, че ние сега ще махнем това и другото ще падне от небето дори и за млади хора не е препоръчителна.

Тези, които искат да променят държавата и да я правят по-добра, може би трябва да хвърлят усилията си в това не само да бъдат на площада, което е лесно, а и в своята подготовка за това, което може да предложат. Защото не е вярна тезата, че в България хората, които имат какво да кажат, няма да бъдат чути. Не е вярна тезата, че хората, които имат знания и умения, няма да могат да ги приложат.

В известен смисъл в България има глад за знания и умения. И не е вярно, че всеки бърза да пренебрегне читавите само и само, за да пусне калпавите - това са градски митове. Имам суетата да вярвам, че в тези години хората, които показаха високи качества - успяха. Много често тези, които не са успели приписват своя неуспех на държавата, на системата, на лошите хора и т.н.

Моят съвет към младите хора е преди всичко да си подготвят нещата и да бъдат в състояние да поемат отговорностите, които ги чакат, а дали ще бъдат на площада или не е въпрос на тяхно разбиране, на политическо мислене и на това кой им харесва.

CV

- Роден на 31 март 1955 г.

- Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”

- Работи като адвокат до 1990 г.

- От декември 1990 г. до края на 1994 г. е председател на СДС

- След изборите през октомври 1991 г. става първият демократично избран министър-председател на Република България. Правителството пада от власт през октомври 1992 г.

- Посланик на България в ООН от 1997 до 1998 г. и в САЩ от 1998 до 2002 г.

- На 6 октомври 2015 г. е назначен за съдия в Конституционния съд

- През декември 2019 г. е избран за зам.-председател на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа, по-известна като Венецианската комисия

  • Отличниците на България

    Отчаянието е грях, младите и умните ще ни спасят (Видео)

    Поуката от тазгодишната церемония по отличаване на “Отличниците на България” е, че умните хора са нашата надежда за избавление. “Отличниците на България” е кампания на “24 часа”, която правим за четвърти път и този път бе онлайн, в която награждаваме млади българи с изключителни постижения, не просто деца, които са получили шестици
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди