Проф. Анастас Герджиков: Ще има 30-40% ръст на заплатите на преподавателите във ВУЗ

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9046561 www.24chasa.bg
Проф. Анастас Герджиков

За първи път път от 30 г. се отпускат толкова много пари за висше образование

Почти всички факултети са решили, че първи курс трябва да се учи присъствено, казва ректорът на Софийския университет

- Проф. Герджиков, разкажете за успеха, който постигнахте като председател на Съвета на ректорите за парите на преподавателите в университетите.

- Представители на Съвета на ректорите проведоха поредица от срещи с министъра на образованието и науката, с министъра на финансите, а сега и с министър-председателя Бойко Борисов. На срещата бяхме аз като председател на Съвета на ректорите, заместник-председателят проф. Христо Белоев, ректор на Русенския университет, и главният секретар проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство. Обсъдихме последствията от промяната в Закона за висшето образование през февруари. Тогава беше решено, че Министерският съвет ще определя минимална основна заплата за длъжносттта асистент. Идеята е тя да бъде достатъчно висока, за

да настигне

учителските

заплати,

които през последните 3-4 години бяха увеличени значително. Стана ясно, че така асистентската заплата ще надмине заплатите на доцент и професор, поради което ще се наложи увеличение и на тези заплати.

В тази поредица от срещи ние разговаряхме за това дали правителството може да предложи в държавния бюджет за 2021 г. достатъчна сума за увеличение на бюджета за висше образование, с която да се осигури този ръст на заплатите. Събрахме данни от ректорите и изчислихме, че необходимата сума е 50-60 милиона. При изчисленията ни помогнаха синдикалистите от ВОН-КНСБ, които са много активни и в преговорите за осигуряването на средствата в бюджета.

Министър-председателят Бойко Борисов се ангажира да предложи увеличение с 50 милиона на бюджета за висше образование, за да се осигури този ръст на възнагражденията. Обърнахме внимание на това, че са необходими още поне 10 милиона за продължаването на реформата, която от 4-5 години министър Красимир Вълчев провежда много успешно и за която също са необходими средства. Този въпрос остана за обсъждане, но постигнахме споразумение за 50-те милиона за възнагражденията. Това е много голям успех, защото ще осигури в повечето университети ръст на заплатите с 30-40%. Като цяло това е най-голямото еднократно увеличение на бюджета за висше образование от 30 години и в същото време най-голямото увеличение на заплатите от 30 години насам във висшето образование.

- Кога университетите като цяло у нас ще предложат поне средноевропейско равнище на образованието?

- Няма европейска държава, в която всички университети да са на необходимото равнище. И при нас е така, както във всяка друга държава.

Първите 10 университета са на много високо равнище, защото публикациите им са достатъчно на брой и с достатъчно високо качество. Оттам нататък започва качеството на научните изследвания и оттам на преподаването да намалява, но така е във всяка страна.

- Готова ли е Националната карта на висшето образование?

- Не. Това е ангажимент на Министерството на образованието, а Министерският съвет ще я приеме. Доста сложна тема е, обсъждаме я. Трябва да се вземат доста решения, а има и много работа. Освен че е сложна политически, е и трудоемка.

- Защо според вас Комисията за защита на конкуренцията оспорва Националната карта на висшето образование?

 - Видях аргументите на комисията. С някои от тях съм съгласен, с други – не. От комисията смятат, че трябва да се осигури конкуренция и че когато университетът в един град има някакво професионално направление и забраниш разкриването на същото направление от друго висше училище, това означава, че лишаваш от конкуренция първото висше училище, което е единственото с това направление. Това разсъждение е вярно, но то на практика е против текст, който вече е приет в Закона за висшето образование, а именно че не трябва да се разкриват нови специалности в професионални направления, които досега университетът не е имал. Няма как университет да разкрие ново направление и нов филиал в града, където вече има нещо подобно. На всичкото отгоре част от този текст е стар – отпреди 20 години. През тези 20 години никой не е протестирал срещу това. В този смисъл смятам, че няма да има никакви последствия от решенията на Комисията за защита на конкуренцията, защото този текст може да бъде отменен само от Конституционния съд, а не мисля, че текстът е противоконституционен. Следователно дали ни харесва, или не няма никакво значение.

- Кои са най-големите предизвикателства пред университетите в условията на пандемия?

- Последният семестър беше труден. Донякъде това се дължеше на факта, че пандемията ни изненада и се наложи буквално от днес за утре да минем към онлайн обучение. Но и сега, когато вече не сме изненадани и сме се опитали да се подготвим,

пак няма да

ни е лесно

На първо място, през последните 3-4 месеца се наложи да закупим нова техника, защото ни трябват повече сървъри, за да може да осигурим безпроблемно онлайн обучение особено по отношение на синхронно обучение с виртуална класна стая. Същото важи за съхранение на данните, в случай че тези лекции се записват, а това са огромен обем материали.

Същото важи за мрежовата свързаност. Ние трябваше да осигурим по-широка интернет връзка, за да може да гарантираме безпроблемното протичане на занятията. Мащабът е огромен. Софийският университет например има 120 специалности. С 4 курса от 1-и до 4-и стават близо 500 курса. Някои от тях са големи, така че

не могат да се

обучават заедно

и се разделят

на групи

Това означава поне 1000 групи. Резултатът е 1000 групи, които се обучават всеки ден и няма как да не се обучават едновременно. Когато едновременно стотици групи влязат в системата и започнат синхронно обучение, това е огромно натоварване, изисква огромни ресурси и невинаги успяваме да ги осигурим.

Техническото обезпечаване е единият проблем. Вторият е с обучението на преподавателите. Една част нямаха достатъчно опит, въпреки че имаме хора с много опит. Третият проблем е чисто финансов, защото, ако провеждаме присъствено обучение или смесено обучение, при което има присъствена част, това означава, че трябва да вземем необходимите мерки. Наред с разходи за дезинфектанти, маски, ръкавици и т.н. те изискват да разредим студентите в аудиториите. Ако ги разредим през един, това вече означава 2 пъти по-малък капацитет на аудиториите, от което следва, че ще ни трябват 2 пъти повече аудитории и ще имаме 2 пъти повече часове. Няма как да се осигурят средства за 2 пъти повече часове. Това означава двойно по-висок фонд “Работна заплата”, което е абсолютно непосилно за никой български университет.

- Какво решихте засега - присъствено или онлайн ще е обучението?

- Факултетите ще решат сами. Почти всички са решили, че първи курс трябва да се учи присъствено. От втори до четвърти повечето факултети са избрали смесено обучение – онлайн и присъствено, като присъственото преобладава при природните факултети, математика и информатика, а онлайн – при останалите. Факултетът по медицина ще обучава изцяло присъствено.

- Какво се случва с ценностите и приоритетите ни в пандемията?

- Обикновено едва когато отмине едно бедствие, независимо дали е природно, или някакъв обществен катаклизъм, тогава осъзнаваме какво точно ни се случва и как са се променили нашите ценности и приоритети. Отсега обаче можем да кажем, че много сериозното спиране на пътуванията и мобилността ще има ефект върху работата ни, особено в областта на образованието и науката. Ще трябва да намерим нови форми специално за събиранията и семинарите. Проведохме толкова много конферентни срещи, че очевидно това ще остане и занапред. Според мен ще се намалят пътуванията дори да няма епидемия, защото вече свикнахме, че може да общуваме и с конферентна връзка. Още по-важно е това, че

дигитализацията

се ускори

Сигурен съм, че след епидемията ще се върнем изцяло към присъствено обучение, но дори и най-големите привърженици на присъственото обучение ще запазят афинитета, който развихме към дигиталните ресурси. Няма пречка да си присъствено в час и да посочваш на студентите дигитални ресурси, които могат да ползват и в час, и след това, за да се обучават по един по-модерен начин. Дали това променя и ценностите ни, е трудно да се каже. Според мен си дадохме сметка, че някои неща в живота са преходни, въпреки че сме ги взимали за даденост, и може би трябва да се съсредоточим върху тези вечни неща, които не се влияят от бедствия и катаклизми.

 

CV

Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.

През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин

От 2008 г. е професор

Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.

Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология” на СУ

Първият преводач на Аристотеловата “Политика”

Заместник-ректор от 2010 г.

На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет, на 20 ноември м.г. е преизбран за втори мандат

На 7 юли 2020 г. бе избран за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България

  • Това не е спор за карикатури, а за лидерството на християнския и ислямския свят

    Това не е спор за карикатури, а за лидерството на християнския и ислямския свят

    Конфронтацията между френския президент Еманюел Макрон и турския държавен глава Реджеп Таип Ердоган (виж 10-а стр.) не е просто спор “за” и “против” карикатурите на пророка Мохамед, нито дискусия за това кой как разбира свободата на словото. Това, което се случва между тях, е фундаментален сблъсък, от който явно и двете страни вярват
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди