Владо Даверов: Не съм побеждавал рака, той ме пожали да се радвам на пъстрия свят

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9053928 www.24chasa.bg
Владо Даверов празнува 70-годишния си юбилей с част от голямото си семейство

Тайната на дълголетието е да не обръщаш внимание на болестите, казва писателят

- Кога усетихте писателя в себе си, г-н Даверов? Как стана това?

- Още не съм го усетил. Търся го упорито повече от петдесет години, но, изглежда, живее в друг. А ме нарочиха за писател още десетгодишен. Написах писмо с приключенията на групата при единственото си екскурзионно летуване, пратих го на роднини, те направили литературно четене и единодушно решили, че толкова хубаво и стилно може да пише само възрастен.

Цяла година ме разпитваха кой е този възрастен. Накрая ме обявиха за лъжец, измамник, самохвалко и прочее негодяй, което ми остана за цял живот.

Тогава реших да пописвам от време на време, за да ги убедя, че писмото е автентично. Вече няма кого да убеждавам, защото всички измряха. Продължавам по инерция.

- През 2002 г. във в. “24 часа” написах за вас текст със заглавие “Владо Даверов се върна от ада и написа романа “Животът на другите”.

Тогава ми казахте, че страдате от цироза и три пъти сте се връщали от сребристия тунел към оня свят. Какво ще напишете сега, след като победихте рака?

- Романът “Животът на другите” няма нищо общо с моите регулярни посещения в отвъдния свят, което заявявам категорично още в заглавието. А цирозата е най-малката ми грижа.

Начинът ми на живот ме обзаведе с толкова хронични болести, колкото примерно притежават жителите на малък град. Тайната на дълголетието е да не им обръщаш внимание или

както казва Чърчил,

“най-хубавото уиски,

най-хубавите пури

и нито час спорт!”

На него поне може да се вярва, измете вегетарианеца Хитлер.

А рака въобще не съм побеждавал. Просто той се смили над мен и ме пожали да се радвам на пъстрия свят за неопределен срок. С изгревите, залезите, есенния дъжд, дори Корнелия Нинова.

Оставил съм победите на комунягите. Те победиха природата, капитализма, Космоса, Вселената и черната дупка. Единствено човешкото у човека не успяха да победят, но напоследък полагат завидни усилия под знамето на пандемията.

- Излиза, че Господ не ви иска при себе си? Защо?

- Не съм говорил скоро с Господ и нямам представа какви са му намеренията, но истината е, че въобще не се натискам да се видим. Не съм си записал час в приемния му ден, който желае, да провери.

Цялото ми внимание е фокусирано върху децата и внуците, без да забравям нито миг за жена ми, която е моята най-вярна опора. Ядосва ме денонощно, обаче без нея съм загубен. Допускам също така, че Господ е цесекар и не иска да се заобикаля с левскари – това също обяснява донякъде случая.

- Между “Ягодовите полета” и най-новата ви книга “Съвършенство” мълчахте 6 години. Това не е ли прекалено дълго време за един активно пишещ автор?

- Ставам разговорлив след третата водка, а от шест години не пия. Пък и вече няма с кого да говоря – приятелите ми си заминаха. А и никога не съм бил активно пишещ автор.

Журналист - да. Като млад работех във в. “Народна младеж” и всеки ден се борех за правдата. Помагах на света да стане по-добър. Представяте ли си какъв глупак съм бил!

- Защо избрахте това “непродаваемо и нетърговско” заглавие “Съвършенство”?

- Не ми беше лесно. Дълго разсъждавах дали да сложа продаваемото заглавие “Едно ферари с цвят червен” или непродаваемото “Съвършенство”.

В един момент ме осени мисълта, че не продавам домати, а предлагам на евентуалния читател книга. Думи. И препинателни знаци, естествено.

Сетих се за Библията. Там не пише “В началото бе едно ферари с цвят червен”, а “В началото бе словото”. Ето как след дълбока душевна борба изборът падна върху непродаваемото “Съвършенство” .

- В книгата “Ягодовите полета” пишете за част от мъртвите си приятели - Христо Фотев, Христо Калчев, Виктор Пасков, Георги Богданов, Калина Ковачева, Георги Трифонов и др. Какво освен паметта ги обединява?

- Обединява ги талантът и мощното им присъствие в твърде празноглавия свят. На десетина като тях се падат стотици хиляди идиоти, патриоти, националисти, социалисти, идеалисти и подобни, вярващи сляпо в Христос, Мохамед, Буда, Ленин, Сталин, Димитров, само не в себе си.

Вечно недоволните средни граждани, готови да ти смъкнат ризата от гърба, гръбнакът на всякакви революции и въстания, лумпени, отричащи еволюцията, тъй като тя изисква мислене, инвестиции в себе си, съмнения, лутания и много, много работа.

Замествам неслучайно “демокрация” с “еволюция”, тъй като първото се превежда “народовластие” , а “народ” звучи безлично - дума, празна от съдържание, далече от персоналната отговорност на личността.

- Ще има ли “Ягодовите полета” продължение?

- Довършвам втората част, това е другата тайна на моето мълчание. Шест години гледам с ненавист компютъра, защото знам, че няма как да ми се размине. Казал съм “А”, трябва да кажа и “Б”.

- Вие ще останете в българската история най-вече като сценарист на филма “Вчера”. С какво си обяснявате факта, че от създаването му през 1987 г. той продължава да се гледа с интерес от всички поколения?

- Не ми пука как ще остана в историята и дали въобще ще остана. Давам цялото си имагинерно безсмъртие за десет години пълноценен живот в реалния свят. А за ваше сведение

романът “Вчера”

има 7 издания

и е преведен в почти

цяла Европа

Ценителите го смятат за по-добър от филма. Но както казва моят приятел - кинорежисьорът Людмил Тодоров, киното си остава забавление за слугини и войници в отпуска.

- На варненския кинофестивал филмът печели наградата на публиката, но е подминат от кинокритиката. Защо?

- Спомнете си кой спечели “Златната роза” и отговорът срамежливо ще се покаже зад завесата. Розата закичиха на ревера на “Ешелоните” - безочлива апология на несъществували събития.

(През 1986 г. “Златна роза” е дадена на филма на Киран Коларов “Те надделяха”. А “Ешелоните” е отличен с първа награда. И двата филма са партизански и антифашистки, и в двата главен герой е Тодор Живков. В първия го играе Филип Трифонов, във втория - Антоний Генов - бел. ред.)

- С кого от многолюдната ви фамилия се разбирате най-добре?

- Със себе си.

  • Господа запалянковци, сами ще сте си виновни за мачове без публика

    Господа запалянковци, сами ще сте си виновни за мачове без публика

    Господа запалянковци, май предобрихте нещата. След мача на ЦСКА с румънския ЧФР (Клуж) любимият им отбор получава предупреждение от УЕФА за неспазване на противоепидемичните мерки. Нищо чудно това да не остане само предупреждение. Европейската централа обаче няма право да налага наказания заради неспазване на въпросните мерки
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди