Всички знаем, че пенсиите у нас са ужасно ниски. През последните години управляващите вдигат с много повече от законовото швейцарско правило само най-ниските. Това е добре, но така се руши пенсионната система, а и не е справедливо. Да, немислимо е човек да преживява с 250 лв. на месец, но той може да се подкрепи чрез социалното подпомагане, а не за сметка на друг пенсионер.
С идването на студените месеци правителството отново се сети, че трябва да вдигне мизерните суми на възрастните хора.
Първо, на масата на преговорите сложи предложението бонусът от 50 лв. към пенсията да продължи и през следващите месеци. После даде знак, че те може да се преизчислят с дохода от 2015 г. Това обаче ще остави над 1,1 млн. души без стотинка увеличение. Освен това разкъсва връзката между принос и права.
Най-доброто решение дойде от КНСБ, които предложиха пенсиите отново да се вдигат с увеличаване на коефициента на всяка година осигурителен стаж, който сега е 1,2. А само увеличението с една десета или стигането на 1,3 на сто ще доведе до ръст на пенсиите с 10%.
В края на 2018 г. изненадващо правителството се отказа от постоянното нарастване на тежестта на година стаж в пенсионната формула, докато стигне коефициент 1,5. Заедно с това остави и тавана на пенсиите. При последната реформа на пенсионната система, направена от вицепремиера Ивайло Калфин в правителството “Борисов 2”, вдигането на възрастта и стажа за пенсия бе заложено заедно с изчисления как тази промяна ще направи пенсиите по-големи.
Прогнозното увеличение беше за 40% през 2026 г. и средни пенсии от около 1500 лв. на месец. За съжаление, от цялата реформа в момента остана единствено по-късното пенсиониране. А това изкривява цялата система и вместо съотношението между минималната и максималната да е 1:10, в момента то е 1:4.
Поравно за всички или само за бедните е крайно непочтено, затова вдигането на пенсиите с индивидуалния коефициент е най-доброто решение поне засега.
Прочетете тук интервюто на президента на КНСБ Пламен Димитров пред "24 часа".