БСП изгуби 10% от депутатската си маса - от 80 народни представители в началото на този парламент вече са 72-ма, след като 6-има напускат червената група.
И в този парламент доста депутати се разроиха вън от групите си, но това се случва във всяко Народно събрание след 1990 г. Или партийното ръководство изключва “предатели”, или те сами се отцепват с обяснения, че се чувстват като дисиденти, или че са нарочени за “враг с партиен билет”. Емблематични станаха “сините мравки” през 1991 г. - депутати, които напуснаха групата на СДС.
Но всичко това нямаше да е такава драма, ако изборите бяха мажоритарни, а не по пропорционалната система. По много проста причина - мажоритарният депутат има силна зависимост от избирателя, пропорционалният - от ръководството, което пише листите.
Затова, когато той усети, че изпада в немилост и ръководството ще го “уволни” от следващите листи, напуска с гръм и трясък.
Мажоритарният вот обръща пирамидата: депутатите се съобразяват с избирателите, а партийното ръководство, от своя страна, е принудено да се съобразява с това.
С други думи, при пропорционалната система депутатите с различно мнение са мравки, а при мажоритарната - глас, който партията трябва да чуе.