Втората пенсия не е провал и НОИ не е никакво решение

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9074154 www.24chasa.bg

Трябва ни сериозна дискусия в обществото, а не правителството да решава на коляно национализиране на частните пенсионни фондове

Вноските по втория стълб трябва да се увеличат

Спомням си мъдрите думи на Бриджит Чарнота, директорка от Еврокомисията от времето на приемането ни в ЕС: “Няма такова нещо като независим експерт.” Сега “експерти” коментират поредни анализи колко неуспешни били частните пенсионни фондове (ЧПФ). И как е по-добре някое алчно правителство да докопа спестените милиарди на гражданите и да ги прахоса преди следващи избори.

Кой коментира темата?

Учуден съм, че се чуват единствено гласовете на критиците - хора, които са намерили кауза в разгромяването на частните пенсионни фондове (ЧПФ). Те обикновено не са специалисти в инвестиционната сфера и може би не осъзнават, че с думите си искат да ни върнат към комунизма. ЧПФ пък имат своя асоциация, както и огромен интелектуален капацитет от финансисти и икономисти. Но те традиционно не успяват да обяснят позицията си на разбираем за милионите хора език. Така в публиката се заформя клише: “Нищо не разбрах от цифрите, но явно втората пенсия е провал и най-добре да гоня Михаля в НОИ.”

В публикуваните статии с критики към ЧПФ има няколко големи грешки:

1. Сравнява се доходността на българските фондове с българската инфлация, а германските фондове - с германската инфлация

Сравняваме BG

доматите с

дини, а немските

- с тикви

Добре управляваните портфейли във финансовата индустрия трябва да съдържат разнообразни инструменти, добре диверсифицирани по вид (акции, облигации), география (американските инструменти трябва да имат най-голямо тегло), валути, матуритет, риск и др. Освен това един бразилски и един японски фонд би трябвало да се управляват по сходен начин. От друга страна, държавите в ЕС имат много различна инфлация. Ако има подходящ “бенчмарк” за оценка на работата на пенсионните фондове, то тази инфлация изобщо не върши работа.

В критичните статии не се сравнява номиналната доходност, където България може и да стои добре, а се цитира реална доходност, сравнена с някаква инфлация, но за читателя не става ясно. Това е подвеждащо.

Проверих доходността на един от големите ЧПФ от 2000 до 2019 г. Тя е +153%. Т.е. 100 лв., инвестирани през 2000 г., са станали 253 лв. до тази година. Не ми изглежда зле. А като чета статиите на критиците, оставам с впечатлението, че едва ли не осигурените лица са загубили парите си.

2. В каква валута са сравненията?

Не видях това важно уточнение в критиките. Ще се окаже, че за Румъния цифрите са в леи, което няма нищо общо с българските резултати в лева, т.е. евро.

3. Сумите в индивидуалните партиди през 2002 и 2020 г. са безкрайно различни. Разликата е десетки пъти.

Методиката, според която се вземат 100 лв., инвестирани през 2002 г., и се сравняват след две десетилетия, е некоректна. Тя би имала смисъл, ако след 2002 г. не се добавят нови суми, а се гледа доходността само на първоначалните 100 лв. Но реалността не е такава. Доходите в България растат, сумите в индивидуалните партиди се увеличават експоненциално. 2008 г. е много особена и е ужасна за инвестиционната индустрия - двуцифрена инфлация, комбинирана с двуцифрена загуба при инвестициите заради кризата на световните пазари и особено на българския. Но една такава далечна година има малко значение в голямата картина - пенсионната система гледа 40 г. напред.

Цялото десетилетие след 2010 г. е много успешно за ЧПФ - ниска, почти нулева инфлация, а висока доходност от десетки проценти. В същото време размерът на сумите под управление през това добро десетилетие е многократно по-висок. Фактът, че критиците не коментират разликата между time-weighted returns и money-weighted returns означава две неща. Или са некомпетентни, или са пристрастни и четат евангелието, както им е изгодно. Според мен категорично и двете.

4. Сравнението на доходността на ЧПФ със средния осигурителен доход е подвеждащо.

Тук сравняваме същите домати с грозде.

В България

доходите растат

с десетина

процента годишно

- дай боже, това да продължи. Значи ли това, че е лесно някой да постигне доходност над 10% при настоящите лихвени равнища? А ако заплатите нараснат с 20%, ще искаме доходност над 20% ли? Вместо да пише статии, да дойде в нашата индустрия и да пробва. А ако следващата година има нова пандемия, световна рецесия и доходите в Европа спаднат с 10%, ще сме доволни и спестяванията ни в ЧПФ да намалеят с толкова ли? Сравнението е глупаво и едното няма нищо общо с другото.

По-разумно би било да сравняваме ЧПФ с банковите депозити или имотите.

Много граждани си държат парите точно по този начин - в депозити и имоти. Ще се окаже, че ЧПФ имат много по-добри резултати от нулевите лихви. Но на критиците не им е изгодно да покажат това.

Защо пак се предлага прехвърляне на частни партиди към НОИ?

Защото точно тази есен някой много се загрижи за втората пенсия? Защото в обществото има напрежение, задават се избори. Има всякакви призиви за харчене, за дефицити. Ако правителството проведе нова кампания за прехвърляне на партидите от ЧПФ към НОИ, ще се случат следните неща:

- Тези толкова трудно спестени за 20 г. пари ще се изпарят. Буквално.

- Политиците няма да ги инвестират - НОИ в нищо не инвестира - а ще ги опукат. Тази година. За язовирни стени и др.

- Ще ви обещаят по-високи пенсии през 2040 г. Но тези политици тогава няма да ги има. Ще се оплаквате на арменския поп.

- Вашите пенсии от НОИ ще зависят от политическата конюнктура и от бъдещите вноски на вашите деца. Много от децата обаче ще избягат на запад и ще хранят с осигуровките си тамошните многобройни и също толкова недоволни пенсионери.

Как да върнем и задържим младите хора в България?

Като им кажем, че ще им национализираме (т.е. откраднем) индивидуалните пенсионни партиди и им обещаем светло комунистическо бъдеще ли? Според мен трябва да правим точно обратното - да увеличим вноските към втория стълб. Така ще имаме по-голям стимул да спестяваме в собствени партиди.

Моите препоръки

- Правителствата да не решават на коляно да национализират ЧПФ за пореден път

- В обществото да се проведе по-сериозна професионална дискусия за пенсионния модел

- Самите ЧПФ да положат повече усилия да обяснят какви са техните резултати, защото от последната им позиция и аз нищо не разбрах

*Николай Василев е бил член на две правителства. В кабинета “Сакскобургготски” (2001-2005) е вицепремиер и министър на икономиката, а след това и на транспорта и съобщенията. При тройната коалиция (2005-2009) е министър на държавната администрация. В момента е управляващ партньор в компанията за управление на активи “Експат капитал”

  • Това не е спор за карикатури, а за лидерството на християнския и ислямския свят

    Това не е спор за карикатури, а за лидерството на християнския и ислямския свят

    Конфронтацията между френския президент Еманюел Макрон и турския държавен глава Реджеп Таип Ердоган (виж 10-а стр.) не е просто спор “за” и “против” карикатурите на пророка Мохамед, нито дискусия за това кой как разбира свободата на словото. Това, което се случва между тях, е фундаментален сблъсък, от който явно и двете страни вярват
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди