Турският президент Реджеп Тайип Ердоган близо две десетилетия прави стъпки към промяна на мястото на Анкара в света. Днес бляновете му изглеждат по-недостижими от когато и да било.
Преди повече от десет години Ердоган, тогава премиер, предприе решителен завой във външната политика. Турция вече няма да се кланя пред вратите на ЕС, молейки да бъде допусната вътре. Вместо това Турция би могла отново да покаже регионалната си сила, да разшири влиянието си над някогашните имперски владения на изток и да се превърне в световна сила, с която да се съобразяват.
Това бе идея, която завладя въображението на неговия електорат, подсилвайки стремежа му да разгърне максимално обхвата на своята мощ. Съюзниците на Ердоган в Египет и Сирия постигнаха големи политически победи в ранните години на Арабската пролет, която започна първо през декември 2010 г., и неоосманската мечта на Ердоган изглежда се материализираше.
Но десетилетие по-късно съюзниците на президента в региона - предимно групи, свързани с Мюсюлмански братя - са една значително отслабнала сила. Извън регионалните бастиони на подкрепа в Катар, Сомалия и базираното в Триполи правителство в раздираната от война Либия, властовата проекция на Ердоган остави горчив вкус в устата на много регионални лидери.
Той предизвиква гнева и на европейски държави като Франция, Гърция и Кипър, които открито се опитаха да спрат разпростирането на Турция в Източно Средиземно море. Закъсалата турска икономика, влошена и под въздействието на Ковид-19, също сложи прът в колелото на проекта на Ердоган и ограничи възможностите му да избави Турция от задълбочаващата се изолация.
"Лозунгът на Ердоган беше за израстване на Турция, включително чрез лидерство над страните в Близкия изток с мюсюлманско население", казва Сьонер Чагаптай, директор на Програмата за изследване на Турция във Вашингтонския институт за близкоизточна политика и автор на трилогия за възхода на Ердоган.
"Но сега, с изключение на Катар, Сомалия и половината правителство на Либия, Турция няма добри отношения с никоя мюсюлманска държава наоколо", допълва той.
Онези регионални сили, които са враждебно настроени към Ердоган, изглежда откриха обща основа с някои европейски страни. Египет, Израел, Кипър и Гърция засилиха стратегическото сътрудничество със серия инициативи, по-специално за извличане на газовите резерви в Източно Средиземно море, и изолираха Анкара в този процес. Франция, която се противопоставя на кампанията на Турция срещу кюрдските бойци в Сирия и подкрепата й за базираното в Триполи правителство на Либия, оказва подкрепа за източносредиземноморската енергийна инициатива. ОАЕ, които подпомагат усилията за възпиране, понякога по суров начин, на подкрепяни от Турция групи, изглежда също оказват негласна поддръжка на тези усилия.
Администрацията на САЩ начело с президента Доналд Тръмп, която поддържа като цяло добри отношения с Ердоган, наскоро също изглежда застана на страната на противниците на Турция. Държавният секретар Майк Помпейо заяви, че е "дълбоко разтревожен" от действията на Турция в Източно Средиземно море. Миналия месец САЩ обявиха, че премахват продължило десетки години оръжейно ембарго спрямо Кипър.
"Всичко това не се случи за един ден. То стана като последица от по-настъпателната, по-конфликтна и по-войнствена външна политика на Анкара", каза Синан Юлген, турски анализатор и гостуващ лектор на Карнеги Юръп. "Мисля също, че ЕС и особено САЩ направляваха зле отношенията с Турция".
"В крайна сметка, това е резултатът. Затова се случва цялото това сдружаване сега. Но бяха необходими 10 години, за да се стигне дотук", допълни Юлген.
Турската външна политика на показване на мускули последно се прояви чрез подкрепа за военната кампания на Азербайджан за връщане на сепаратисткия регион Нагорни Карабах. Подновеният конфликт, който изправи Азербайджан срещу съседна Армения, е отнел стотици човешки животи. Ердоган отново продължи по своя път, отказвайки да се присъедини към призива на международната общност за прекратяване на огъня.
Етническата близост между Турция и Азербайджан и засилващото се военно сътрудничество между двете страни могат да бъдат разглеждани като движещите сили зад упоритата подкрепа на Турция за опита на Баку да си върне населения предимно с арменци анклав Нагорни Карабах и други територии под арменски военен контрол, казват анализатори. Но това бе и удобен случай за Ердоган да обвини международната общност в неспазване на правилата. Нагорни Карабах е признат международно като азербайджанска територия - факт, който турският лидер желае да подчертае.
Позицията на Ердоган за конфликта в Азербайджан "съвпада с турската реторика за двойните стандарти на международната общност и неефективността на многостранните институции", каза Юлген.
"Когато турски президент или премиер дойде на власт, първото нещо, което прави, е да посети турски Кипър и Азербайджан", отбеляза Чагаптай. "Ердоган наруши всички традиции на Турция със Запада, с Израел, с ЕС, с Близкия изток. Но никога не наруши тази традиция".
Икономика в застой
Но обстоятелствата, които позволиха на Ердоган да промени коренно турската външна политика, се изпариха, казват анализатори. В първите години на своето управление Ердоган постигна отлични икономически резултати, което осигури подкрепа за опитите му да промени както вътрешната, така и външната политика. Днешната турска икономика е много далеч от това положение, което доведе до сериозни загуби за партията на Ердоган на местните избори и може евентуално да предизвика оттегляне от международната сцена.
Първото десетилетие от управлението на Ердоган и малко след това извади милиони турци от бедността, доведе до икономически бум, допълнителна диверсификация на турския пазар и дори рязко намаляване в равнището на детска смъртност. През последните години обаче турската лира на моменти се срива, правителственият дълг и инфлацията нараснаха. Както много други икономики, през 2020 г. се очаква турската икономика да се свие, но може да се възстанови следващата година.
"Икономиката е Ахилесовата пета на Ердоган, не само във вътрешен план, но и във външната политика", каза Чагаптай. "Икономиката не само ще определи дали Турция може да продължи да показва мускули, но, ако икономиката се срине, Турция няма да има бюджет, за да се посвети на всички тези битки и фронтове".
Бъдещето на турската икономика е дълбоко свързано с нейните международни отношения. Един рязък икономически спад може да доведе до искане за помощ от Международния валутен фонд, която може да дойде със съпътстващи ограничителни условия във външната политика. Международно непопулярна Турция може да пропусне перспективата за така необходимия добив на природен газ в Източно Средиземно море.
"Това е голямата дилема, пред която е изправена турската политика, а не границите на настъпателната външна политика сама по себе си. Това е резултатът от настъпателната външна политика и от войнствената реторика за икономическите перспективи на страната", каза Юлген.
/От БТА/