Лъчезар Борисов: С промени в закона ще стане ясно, че държавата дава помощи на стратегически инвеститори

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9114304 www.24chasa.bg
СНИМКА: СНИМКА: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

Отново сме на международен финал за мащабна автомобилна инвестиция, но не за коли, казва още министърът на икономиката

386 млн. лв. вече са инвестирани в икономиката ни чрез министерството

Моята лична прогноза е спад на икономиката от 7% до края на годината, ако сме по-оптимистични, дори около 5%

Изграждането на държавни бензиностанции е втората стъпка, на първо място трябва да се прехвърлят данъчните и акцизните складове

Предвидените за ремонт от държавата язовири са 416, вече се работи по 80 от тях

- Г-н Борисов, колко от средствата по антикризисните мерки успяха да достигнат до фирмите и хората?

- За последните няколко месеца действията, предприети от Министерството на икономиката, бяха за публичност, прозрачност и ускоряване на антикризисните мерки. Само през Министерството на икономиката през последните няколко месеца са инвестирани в българската икономика 386 млн. лв.

153 млн. са от страна на ББР по двете процедури - по първата за физически лица са над 82 млн., достигнали до 20 хил. физически лица. Над 70 млн. лв. сме насочили към малките и средните предприятия и сме помогнали на близо 500 компании.

По процедурата за подкрепа на микро- и малки предприятия вече 173 млн. лв. са на разположение на бизнеса, финансираните проекти са 21 173. Предприехме действия, изменихме стратегиите с актове на Министерския съвет, така че компаниите, които не са успели да подадат качествено своите проектни предложения, да бъдат финансирани. Ще има такова преразглеждане за 6 хил. компании, което ще започне през октомври. Те ще получат средствата веднага щом бъдат оценени.

В момента нашият акцент е по процедурата за средни предприятия, където имаме над 1900 предложения, бюджетът по които е 200 млн. лв. Това ще се случи до средата на ноември. Веднага щом приключим тази процедура, ще започнем преразглеждането.

- Ще има ли нови помощи?

- На първо място ни е необходимо съдействието на Народното събрание, така мерките, които се изпълняват оттук нататък, да бъдат в ускорен вариант. Затова е необходима и промяна в законодателството, такова имахме и по време на извънредното положение. Веднага след това в много кратки срокове - до края на този месец или следващия, се надяваме да отворим следващите процедури.

Една от тях сме я нарекли големите малки компании - които имат оборот над 500 хил. лв., но попадат в графата на малките фирми. Бюджетът е 78 млн. лв., това са налични средства, с които разполагаме.

Извън това подготвяме още една процедура със същия бюджет, която да подпомогне компаниите за трансформиране на техния бизнес за работа в ситуация на COVID-19. Това не са само предпазни средства, могат да бъдат трансформирани и технологичните процеси.

В периода на следващите два месеца ще изпълним и ангажимента пред синдикати и работодатели - 68 млн. лв. ще бъдат наддоговорени за подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия, така че да окажем въздействие върху един от основните фактори на икономическия растеж - инвестициите. Виждаме, че към второто тримесечие имаме значимо забавяне по него, затова искаме да подкрепим тези живи компании с инвестиции в нови технологии и машини.

Предстоят и нови мерки по инициативата REACT-EU за 400 млн. лв. Там акцентираме върху инвестиционната компонента, зеленото развитие и иновациите.

- Преди време стана ясно, че в министерството са били искани рушвети от фирми, кандидатстващи за средства от ОПИК. Откъде идват сигналите за т. нар. такса успех и ще има ли уволнени служители?

- Благодаря за този въпрос, защото когато давахме нашия брифинг, може би имаше определено неразбиране. Това, което бяхме получили като неформална информация от народни представители и от бизнеса, e, че една част от консултантския бизнес, подписвайки своите договори за подготовка на бенефициентите, освен стандартната такса са искали и т.нар. такса успех, което ние считаме за неприемливо. Именно затова отворихме гореща телефонна линия и имейл за сигнали.

Не говорим за конкретни случаи за участие на наши служители, а за част от консултантския бизнес. Направихме всичко от наша страна, към момента имаме около 30 сигнала, но те са за административни забавяния на съответния орган.

- Значи служители във вашето министерство не са извършвали нарушения?

- Нямаме такава информация към момента. С правоохранителните органи работим по конкретни сигнали, които акцентират върху неизпълнение на стари проекти. Имаме един сигнал за такава такса, който е предаден на ДАНС. В момента имаме запитвания от тяхна страна, но доказан случай още няма.

- Ще се сбъднат ли негативните прогнози за спад на икономиката в края на годината?

- Най-тежкото тримесечие за България беше второто на 2020-а, в което икономиката генерира спад от 8,5% за година. Моята лична прогноза е спадът в края на годината да е под 7%, ако сме по-оптимистични, дори около 5%. Но тук трябва да подчертая едно притеснение - пика на заболели от коронавирус не само в България, но и в другите страни на ЕС. Хубавата новина е, че България е с една от най-стабилните икономики и може да си позволи да емитира дълг. Имахме много успешна емисия веднага след приемането ни в банковия съюз и ERM II, която, сравнено например с Румъния, е с от 8 до 10 пъти по-добри показатели. България може да се справи.

- Можем ли да очакваме нови инвестиции у нас, които да стимулират икономиката?

- Важното към момента е, че дори по време на криза в България има инвестиции. Сертифицираните проекти от министерството от началото на годината, които са основно в промишлеността и сферата на услугите, са на стойност 710 млн. лв. и са за над 3200 работни места. Този процес продължава, в четвъртък връчихме сертификат на “Бош” за проект в автомобилния сектор. Те ще създадат около 350 работни места, но се договорихме, че инвестициите им в България ще продължат. Техният инженерингов център работи в сферата на автономното шофиране, така че нашата страна ще бъде на международната сцена в този сектор.

Наблюдаваме и данните на БНБ за преките чуждестранни инвестиции - от началото на 2020 г. имаме 1,4 млрд. евро поток към България, което е около 54% ръст за година.

- Значи ли това, че е възможно ли е у нас да се произвеждат автономни коли?

- Не, по-скоро е възможно технологията да се прави в България. Ние и в момента сме на сцената на автомобилния сектор - имаме две компании, които произвеждат автомобили. Едната е “Самел 90” - джойнвенчър с друга международна компания, чийто собственик е българин. Произвежда в Самоков високотехнологични бронирани машини за армията и полицията подобно на т. нар. пустинни котки. Вече има поръчки от страна на ЕС, тъй като качеството е много високо. Другата е “Милара Интернешънъл” - отново българска компания в Пловдив, която има заводи и в САЩ за роботика, произвежда електрически камиончета, които могат да се използват в градска среда.

- А автомобили за масова употреба? Какво стана с водените преговори с “Фолксваген” и “Хюндай”?

- Автомобилният сектор в глобален мащаб не само заради коронакризата, се намира пред много предизвикателства - намалено търсене, процес на трансформация и поетапно преминаване към електрическа мобилност и водородни двигатели.

България достигна като инвестиционна дестинация до следващия голям международен финал за многомащабна инвестиция. Надявам се, че в следващите месеци ще има решение.

- За компания, с която вече сме преговаряли ли става дума?

- Не мога да ви кажа, имаме подписан договор за конфиденциалност. В аутомотив сектора е, не е за производство на автомобили, но е високоиновативна технология в сектора.

- Как ще се включи страната ни в прехода към иновативна и зелена икономика? Ще има ли стимули за компаниите, дадохте пример за помощта по REACT-EU?

- Това е една от малкото програми. Министерството вече работи по Плана за възстановяване и развитие на ЕК, по който средствата ще дойдат по-късно. Но ние вече се подготвяме с проекти за индустриални зони и свързани със Зелената сделка. Тук трябва да подчертаем заплахата, която стои пред нас във връзка с Маришкия басейн, но ние вече работим, така че в следващите 5-10 години да се случи трансформация на икономиката в Стара Загора с високоиновативни производства.

Преди няколко дни имах среща с кмета на града и обсъждахме създаването на още една индустриална зона там.

- Министерството започна политика за привличане на производства, които да се преместят у нас от по-далечни държави. Какви са възможностите на България да спечели от процеса на “ниършоринг”?

- Работи се. Говорим по-скоро за компании от по-близки дестинации, тъй като в началото на кризата видяхме как големи, например автомобилни, гиганти прекъснаха производства, защото не получаваха доставки от Китай. Именно затова някои от компаниите в Европа обмислят изграждането на свои заводи на по-близки територии.

България може да се възползва от този процес, защото има най-добрия кредитен рейтинг на Балканите и е с много атрактивна данъчна система. В следващия месец ще има голямо събитие, организирано от Българската агенция за инвестиции по тази тема, в която ще участват 15 търговски камари. Дори Брекзит в един момент може да се окаже предимство за България.

Съвсем скоро очакваме Министерският съвет да приеме изменение в правилника към Закона за насърчаване на инвестициите, където ще направим ясно посланието, че България може да предоставя и държавни помощи за такъв тип стратегически инвеститори. Ние и сега можем, но не беше записано в законодателството и нямахме този маркетингов ефект. Някои от инвеститорите, които проучват различни дестинации, не бяха запознати.

- Какво се случва с държавните бензиностанции? Пуснахте за обществено обсъждане правилник за управление на Държавната петролна компания, но в него не се споменава нищо за тях за следващите 3 години.

- Ако погледнете самия закон, държавните бензиностанции са втората стъпка. На първо място са данъчните и акцизните складове, които ще преминат към Министерството на икономиката. Искаме да създадем конкурентна среда и по-лесен достъп до всички на пазара. Нека първо създадем тази компания.

За бензиностанциите всичко зависи от това какъв финансов ресурс ще осигурим. Дори чрез франчайзинг можем да намерим партньори.

- Преобразуваха ли се вече общинските язовири в държавни и кога ще започнат ремонтите им?

- Приети като дарения от областни управители са 449 язовира, от които вече са предадени 265. Държавното предприятие “Управление и стопанисване на язовири” ще отговаря за тези, които се прехвърлят от общините, те не са за питейни нужди и не са от значимите язовири.

- Колко от тях са за ремонт?

- 416 са предвидените за ремонт. Има проекти за 184, за 140 от тях е подготвено цялостното обследване, върху 80 и в момента се осъществява строителната дейност.

На разположение на Министерството на икономиката като ресурс са 500 млн. лв., но те със сигурност няма да покрият дейността по 416 язовира.

- А откъде ще се вземат допълнителни средства?

- Това е решение на бюджета. Нека първо да си свършим работата с наличните ресурси.

- Ще има ли държавата свой представител в управлението на ПИБ?

- Държавата чрез ББР, която вече е съакционер в ПИБ, полага грижата на най-добър стопанин. ПИБ е публично дружество, така че аз не мога да предоставя кой знае каква допълнителна информация, но мога да кажа, че ББР работи в тази посока и това ще се случи.

CV:

Роден през 1978 г. в Самоков

Завършва магистратура по макроикономика и “Счетоводство и финанси” в УНСС

Има специализации във Виена, Будапеща, към Световната банка, Американския университет, доктор по икономика е във Висшето училище по застраховане и финанси

През 2002 г. започва работа като главен експерт в Министерството на икономиката

От 2006 г. е началник на различни отдели в министерството

2017 - 2020 г. - зам.-министър на икономиката

От юли 2020 г. е министър на икономиката

Женен, с едно дете

  • Това не е спор за карикатури, а за лидерството на християнския и ислямския свят

    Това не е спор за карикатури, а за лидерството на християнския и ислямския свят

    Конфронтацията между френския президент Еманюел Макрон и турския държавен глава Реджеп Таип Ердоган (виж 10-а стр.) не е просто спор “за” и “против” карикатурите на пророка Мохамед, нито дискусия за това кой как разбира свободата на словото. Това, което се случва между тях, е фундаментален сблъсък, от който явно и двете страни вярват
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди