Проф. Ангел Димитров: От Скопие зависи много повече да решим спорните въпроси

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9114350 www.24chasa.bg

Българската политика не поставя под съмнение правото на идентичност на младата ни съседка, а отношението към пътя до достигането ѝ

С нашата подкрепа Република Северна Македония стана член на Алианса, но ако внесе в ЕС антибългарската си нагласа, това ще я направи ли по-сигурен партньор и съюзник?

- Заминавате за Скопие, за да поднови заседанията си съвместната комисия по историческите и образователните въпроси между България и Република Северна Македония. Има ли шанс за пробив в блокажа ѝ, проф. Димитров?

- Добре е, че след 10- месечно едностранно прекъсване работата ще продължи, но дано не затъне отново в тресавището на конюнктурно-политическия подход към общата ни история.

Безплодната работа, която е отличителен белег за последните две-три срещи,

е само имитация

на дейност

А никой не би желал това да продължава.

Аргументът на колегите ни от Република Северна Македония, че не трябва да се бърза, защото двустранните исторически комисии в други държави работели дълги години, е несъстоятелен. Подобна неопределеност, разсейване на усилията във времето са допустими за комисии между научни институти. Нашата комисия няма аналог. Създадена е като част от междудържавен договор за приятелство, за да улесни и осигури изпълнението му в деликатната, нематериална сфера на коректното познание и отношение към другата страна. Тя не се занимава с научни изследвания, а с оценка на спорното при интерпретацията на миналото в училищните учебници и с постигане на общо становище за няколко значителни исторически личности, които могат да бъдат съвместно чествани. Смисълът е в намирането на научно отговорен подход към сближението, а не в циментирането на съществуващите политически мотивирани различия.

- Очаквате ли съгласие по темата за Гоце Делчев, която блокира работата на комисията миналата година?

- Ако съдя по последните публични изказвания на нашите колеги в Скопие, отговорът е не. Причината е отново в техния подход, който само привидно е конструктивен, но цели единствено констатацията, че имаме непреодолими различия. Съвместната комисия не е създадена да регистрира различията в двете историографии. Твърдението, че двете “перцепции”, както се изразяват колегите, т.е. различното възприемане на Гоце Делчев, са равнопоставени, е научно несъстоятелно. Равнопоставени сме в дискусията, но да обявяваме две коренно противоположни тези за равнопоставени в достоверността, е нелогично.

А другото основно становище, че така работим за “мултиперспективност”, отново по израза на колегите, е изцяло политическо. Защото многото различни планове/възможности за в бъдеще не предопределят сближаване на гледните точки. Договорът между България и Република Северна Македония очаква нещо друго.

- България постави условия за евроинтеграцията на Република Северна Македония и втвърди тона. Сама ли е в ЕС в тази своя позиция, както пишат медии?

- Този въпрос заслужава отделно интервю, защото съвременното състояние има дълбоки исторически корени. В схватката за османското наследство географска Македония се превърна в жестоко оспорвана територия не само между младите балкански държави, но и в геополитическите планове на така наречените Велики сили, които направляваха и използваха противопоставените балкански амбиции. Още в началото на ХХ век късно възстановилата държавността си

България беше

самотна:

въпреки етническите, църковните и културните си аргументи, въпреки освободителните усилия тъкмо на “българския елемент”. За големите в realpolitik силата и интересите бяха по-важни от фактическото състояние, а дълбоките политически и идеологически промени след двете световни войни само задълбочиха проблемите в драматичната историческа връзка България - Македония.

Що се отнася до последните трийсетина години, България винаги е помагала на младата си съседка и винаги ясно е говорила за съществуващите проблеми. Изненади в това отношение за Скопие не би трябвало да има. Същевременно българската външна политика през този период не бе винаги последователна, целенасочена и активна в интернационализиране на нашата позиция и на притесненията ни от

липсата на

критичен

самоанализ

край Вардар

В Европа и днес политическата инерция от миналото по македонската тема е ясно различима. Но за реалното състояние в ЕС по-добре е да говорят политиците и действащите дипломати.

- Превръщат ли се в крайна сметка нерешените проблеми между София и Скопие от двустранен в европейски проблем?

- Моята позиция се базира на утвърденото правило в ЕС да не се внасят нерешени, остри двустранни проблеми, защото така се рушат основни принципи като взаимно доверие и солидарност. Ако те не са валидни за страна - член, ако остават в сянката на конюнктурния прагматизъм и компромисът е в полза само на страна - кандидат, тогава принципите стават смущаващо декларативни. Впрочем, взаимното доверие и солидарността са основополагащи и в съюз като НАТО, а напрежението между Турция и Гърция е категорично доказателство, че липсата им може да бъде твърде опасна. С нашата подкрепа Република Северна Македония стана член на Алианса, но ако внесе в ЕС антибългарската си нагласа, дали това ще я направи по-сигурен партньор и съюзник? Мисля, че засега в ЕС преобладава снизходителният прагматизъм, но задължение на България е както да се съобразява със съюзните намерения, така и да защитава своя интерес в европейското семейство.

- България в състояние ли е да замрази старта на преговорите за присъединяване на Скопие?

- Мисля, че България не възнамерява да замразява, забранява, препречва или осуетява преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС. Реално България първа призна нейната независимост, помагаше ѝ в тежки за нея моменти и тъкмо нашата страна

върна

политически

загърбените

Западни Балкани

в европейския

дневен ред

На този политически фон да очакваш и да настояваш за преодоляване на нагласи, които всъщност са насочени срещу приятелството и добросъседството, не е израз на негативно отношение, още по-малко е злонамерено. Надявам се политическият диалог да навлезе в нова, по-рационална фаза и да улесни вземането на положително решение. Отговорността за това обаче е много повече на Скопие, отколкото на София.

- Идентичност и език не се коментират, твърдят от западната ни съседка. Ще промени ли България позицията си?

- И тук има подменяне на тезата. Българската политика не поставя под съмнение правото на идентичност на младата ни съседка, а отношението към пътя до нейното достигане. Нека ясно да разграничим минало и настояще. Тук проблемът е политически, научен и психологически, а това няма как да остане без коментар. Бъди какъвто си, но не очаквай аплодисменти за начина, по който си достигнал до нещо, за което някой друг има премълчавани заслуги. Ако ги признаеш няма да загубиш, а ще спечелиш разбиране и подкрепа. Ще си спечелиш по-сигурно бъдеще.

- Каква цена е готова да плати Северна Македония за еврочленството си?

- Държавата не е само държавните институции, политическата класа и медиите. Държавата са хората, които в неголямата, но етнически пъстра страна едва ли искат да платят непосилна цена. Те искат сигурност, просперитет и европейско бъдеще, а към тях не бива да се върви по несигурния път на конфликтната неотстъпчивост. Дирижираната памет за миналото в днешната Република Северна Македония обаче е силно митологизирана. Упоритото охраняване на антибългарските митове и нагласи има непредвидимо висока цена, която ще бъде за сметка на цялото общество. Сега ролята на политици, учени и журналисти става особено отговорна, защото от тях зависи накъде ще поведат страната и докога ще имат общественото доверие. Надявам се, че разумът ще надделее и Договорът за приятелство и добросъседство ще се превърне от оспорван политически акт в доказателство за новото, европейско начало на нашите отношения.

Общество без смелост за истината и без сили за промяна е обречено на изпитания.

Проф. Ангел Димитров е роден през 1945 г. в София

Завършил е история и археология в СУ “Св. Климент Охридски"

 В периода 1992 -2001 г. е посланик в Република Македония, а от 2012 до 2016 г. - посланик в Сърбия

Работил е в Института за исторически изследвания на БАН

Автор е на 4 монографии, над 70 студии и статии, има многобройни участия и публикации в медиите

Носител е на Академична награда “Паисий Хилендарски” и почетен знак на МВнР

Съпредседател на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси на България и Република Северна Македония

  • Отличниците на България

    Отчаянието е грях, младите и умните ще ни спасят (Видео)

    Поуката от тазгодишната церемония по отличаване на “Отличниците на България” е, че умните хора са нашата надежда за избавление. “Отличниците на България” е кампания на “24 часа”, която правим за четвърти път и този път бе онлайн, в която награждаваме млади българи с изключителни постижения, не просто деца, които са получили шестици
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди