Проф. Преслав Димитров: До 1200 с COVID-19 на ден до края на т.г., ако не се спазват мерките

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9134359 www.24chasa.bg
Проф. Преслав Димитров

- Да се даде по-голяма свобода на областите и общините да реагират

- Колкото и страшно да звучи - да се мисли и за мобилизация на медиците по закона за отбраната, смята деканът на Стопанския факултет в ЮЗУ “Неофит Рилски” - Благоевград

 

- Проф. Димитров, следите отблизо данните за заболелите от COVID у нас и по света. Направихте научно изследване. Какво предвиждате?

- Направих проучване въз основа на данните за всеки ден от 8 март до 12 юни, за да се даде тенденцията за следващите 90 дни. Целта бе да се види влиянието върху икономиката и конкретно в туризма в Югозападна България в началото на есента. Прогнозният модел като метода на Холт-Уинтърс, който съм приложил, позволи да се направи научно обоснованото предположение, че в края на септември - началото на октомври ще имаме между 390 и 460 души заразени на ден. Методологията разчита на допускането, че показателят брой заразени лица на ден се е изменял достатъчно дълго във времето и е отразил влиянието на всички възможни фактори - и външни, и вътрешни -

от политическите

решения през

поведението

на хората

Самият показател е придобил собствена вътрешна памет и логика, която може да се прогнозира в бъдещето. Вземат се статистическите данни за броя на заразените и се прави крива на развитието. Ако тя е достатъчно дълга, може да се извлече логиката ѝ на развитие. На 6 октомври отново нанесох данните, събрани до момента, и отчитайки всички стойности назад в миналото, излязоха прогнозни резултати за следващите 90 дни. При тях се вижда, че към края на периода, т.е. към Нова година, има голяма вероятност да се достигнат случаи от 900 до 1200 души на ден с COVID-19, ако не се вземат по-строги мерки. Сега, ако вкарам и последните данни, ще се получат още по-стряскащи резултати. Целенасочено отлагам, защото ще има много силна пулсация и нарастване на случаите през октомври.

След около месец,

месец и половина ще

има спад. След това

започва нов цикъл

Циклите, които се виждат досега, са с продължителност около месец - месец и половина. Всеки път, когато се вкарват нови данни, моделът се подобрява, самообучава се, защото успява да хване следващите процеси и да отчете с по-голяма сила последните стойности. Нагледно обяснено е все едно да наблюдаваш движението на една рибка в достатъчно дълъг аквариум. Когато преплува първите няколко метра, вече може да се прогнозира как ще продължи движението си по нататък - по явно утвърден стереотип.

Трябва да се има предвид, че прогнозата не е сигурното бъдеще, а опит за поглеждане в бъдещето. Винаги има вероятност за грешка. Ще се радвам, ако моделът сгреши за следващите три месеца и числата са по-ниски, т. е. да има по-малък брой заразени.

- Какво бихте препоръчали по отношение на мерките?

- Да се мисли на регионална основа за превенция, защото цялата икономика - както на България, така и световната, е силно разклатена. Политиците взеха правилно решение за отваряне през май, за да се даде глътка въздух на икономиката, защото бяха изправени пред алтернативата хората да нямат доходи, да изпитват недоимък, да не могат да си плащат елементарни разходи, и това беше необходимият компромис.

Въпросът е оттук нататък, защото в стремежа си да гарантират някакво възстановяване на икономиката, може да се стигне до другата крайност - да не се вземат никакви мерки и да се създадат проблеми със здравната система. Винаги зад икономическите и статистическите показатели стоят конкретни човешки съдби. Това е отговорността на политическите лидери, науката, на всички, които са свързани с борбата с пандемията. Трябва да се даде по-голяма свобода на местните власти - област, община, да вземат мерки и да се реагира на място. Да не се чакат единствено указания отгоре, за да може да се реагира правилно. Трябва да се помисли и за нещо, което може да прозвучи твърде страшно - за мобилизиране по линия на закона за отбраната на медицински персонал, защото не достига. Това ще е сериозно изпитание. Като икономист ми се ще да видя да се дават помощи към крайния потребител, към крайния бизнесмен, към човека, който изпитва недостиг. Трябва да се върви към стимулиране на потреблението на отделните домакинства.

- Какво може да се направи в сектора на туризма?

- Да се подпомогне секторът, но пак чрез крайния потребител. Великобритания прави това чрез ваучери за туризъм, за ресторантьорско хранене. В Благоевградска област, за съжаление, се очаква тежък зимен туристически сезон. Българският турист няма да реши проблема. Причината е, че българският потребител започва да усеща тежестта на намалените доходи, намалени спестявания, несигурност за бъдещето. Да очакваме, че българинът ще се впусне да харчи без контрол, да се отдава на забавления, да бъде турист в истинския смисъл на думата, не е реалистично.

Голяма част от международните туристически борси не функционират по нормален начин. Нормалното търсене и договаряне, каквото беше досега, вече не се случва. Процесът на идването на туристи не става от днес за утре - трябва да бъде подготвена базата, да бъде мобилизиран човешки ресурс.

Трябва да има много активна позиция в рекламната кампания на България, и то за местата, където се знае, че няма коронависурс. За Банско в последните месеци се вижда, че няма или има много малко заразени. Това трябва да се пропагандира. Да се обяснява на потребителя, че се вземат всички мерки, че българските власти се грижат за безопасността на туриста. Това ще изиграе положителна роля. Надявам се да се обърне внимание на малкия и среден бизнес в туризма.

Да се опрости

програмата за помощи

за малките семейни

хотели и ресторанти

Има неща, които се правят отрано и това е добре. Няма само ние да сме в криза. В криза е целият свят, целият ЕС, а 70% от приходите на България идват от ЕС - търговията, субсидии, българи, работещи в Западна Европа, които пращат тук пари на роднините си. Всичко обаче намалява.

Тази година ще има и силен спад на приходите от ДДС заради туризма, намаления износ. Ще се усети силно към края на годината и след това през март следващата година. Вземането на заем, колкото и да е неприятно, е необходима мярка и наличието на финансов резерв е добре. Прогнозите за спада на брутния вътрешен продукт са от 8,2-8,7%. После колеги казаха, че е възможно да стигне и до 12%. Това е много сериозно и би ни върнало 5-6 г. назад. Дано в средата на следващата година да се овладее пандемията и да започне възстановяване на световната икономика, което след около 6 месеца да се отрази и тук.

CV

Деканът на стопанския факултет на ЮЗУ“Неофит Рилски” проф. Преслав Димитров е работил като проектен асистент в изследователския екип на JICA (Японската агенция за международно сътрудничество) в Министерството на земеделието. От юни 1999 г. до март 2002 г. е бил консултант на Deloitte&Touche Tohmatsu - Tokyo по проект за насърчаване на малките и средни предприятия в България, финансиран от правителството на Япония. Следващите 3 г. е консултант към Министерството на финансите. От 2005 г. е преподавател в ЮЗУ “Неофит Рилски"- Благоевград. Интересите му са главно в областта на иновациите в туризма.

  • Отваряйте си очите в хибридния свят - и измамниците са онлайн

    Отваряйте си очите в хибридния свят - и измамниците са онлайн

    Искаме или не, все повече ежедневни дейности се пренасят онлайн. От срещите и разговорите, през сделки и разплащания, учене и работа. Трендът се развиваше и преди пандемията, но тя даде силен тласък на преминаването на живота в “хибриден” режим. Няма как човек да се изолира от все по-разширяващата се вселена на безжичните мрежи, приложенията