Проф. Богов: Ще търся баланса да са добре и лекари, и пациенти – в COVID кризата всички са потърпевши

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9139058 www.24chasa.bg
СНИМКА: Румана Тонева

Създаваме COVID отделение с 21 легла в кардиологията, като втора стъпка ще открием класическо инфекциозно отделение

Ще работя и за реновирането на старите сгради и навлизането на високите технологии за диагностика и лечение

Абсурд е заради директорския стол да си изоставя пациентите - постът е нещо временно в живота на лекаря, а е лекар завинаги

Това казва в интервю за "24 часа" новият директор на Александровска болница нефрологът проф. д-р Борис Богов. 

- Проф. Богов, поемате управлението на болница с доказан авторитет и добър мениджмънт, но в труден момент, какви са неотложните решения, които вземате буквално с влизането в директорския кабинет?

- Огромна привилегия е точно в този момент да бъдеш посочен да ръководиш най-старата и най-голяма университетска болница в България. Чувствам го като признание и още повече като отговорност. Със своята 141-годишна история Александровска болница е просъществувала по времето на 3 войни и 2 сериозни епидемии, надявам се да излезе с добри резултати и от сегашната пандемия, която обаче протича по различен и в много аспекти по-драматичен начин.

Динамичната епидемична обстановка налага всеки ден вземането на едни и отмяната на други решения.

Първото, което трябваше да направя още с влизането в длъжност, беше по заповед на директора на РЗИ да се избере клиника, която да бъде трансформирана в COVID отделение, и да бъдат разкрити 21 допълнителни легла за пациенти с инфекцията. А може да се досетите, не разполагаме с минимум 21 допълнителни здравни специалисти, които да са на разположение. В този смисъл моментът е най-неподходящият за директорски пост. Разбира се, създадохме необходимата организация, за да отговорим на изискванията на времето, в което живеем, и на разпореждането на инспекцията.

- Коя клиника ще приюти COVID отделението?

- Спрели сме се на кардиологията. Но преобразуването е много сложно – на тези легла има приети реални пациенти, които трябва да бъдат преведени на друго място. Едни от тях се нуждаят от интензивно лечение, но се надявам да се справим.

- Дадоха ли ви вашите предшественици съвети как да се справяте с предизвикателствата на мегаболницата “Александровска”, споделиха ли ви тайни?

- Съвети - да, тайни – не. Не мисля, че съществуват общовалидни формули за успешно управление. Опирам се и на личен опит от менажирането на Клиниката по нефрология, която ръководя от 2009 г. Разбира се, сега предизвикателството е по-голямо, определението “мегаболница” отговаря напълно на действителността. Но дали е било добро управлението, се вижда накрая. По това дали е довело до подобряване на работната среда и до повишаването на благополучието на всички работещи в институцията.

Приемам Александровска болница като институция, защото 31 г. работя тук, без да включвам обучението си, с което стават 37 - 38 г. от живота ми.

Определено бих искал също така да повиша възможностите на болницата в диагностиката и лечението на нашите пациенти.

- Какво искате непременно да постигнете като директор?

- На първо място, бих искал да подобря материалната база. Болницата е много стара и въпреки че доста сгради са все още функциониращи, е наложително да преминат по-сериозен ремонт. Особено най-старото крило в близост до Арката, където е Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести, клиниките по ендокринология, нефрология, хематология.

За мое щастие, Министерството на здравеопазването е отпуснало целеви средства за ремонт на сградата и текат съгласувателни процедури с институциите, тъй като сградата е със статут на паметник на културата.

Втората ми голяма задача е подобряването на съпътстващата инфраструктура. В Александровска болница се обучават най-много студенти – и български, и чуждестранни, и от страна на Медицинския университет има проект за изграждането на административна сграда на деканата и ректората в района на болницата. Електрификацията им, изграждането на път, канализация и т.н. ще създаде известни затруднения в подобряването на инфраструктурата, но ще търсим и със сигурност ще намерим добри решения.

Обмисляме и вероятно скоро ще пристъпим към действия и за създаване на инфекциозно отделение в истинския смисъл на думата.

- Къде ще вместите такава нова структура?

- Предвидено е да се разкрие структура за лечение на инфекциозни пациенти, което да се обособи в бившата сграда на Клиниката по алергология. Това отделение няма да е само за лечение на пациенти с коронавирус, като той едва ли скоро ще престане да е проблем, ще трябва вероятно да се научим да живеем с него. Павилионният принцип на разположение на болницата прави възможно изграждането на подобна клиника, далеч от останалите структури на лечебното заведение, като едновременно с това гарантира лечение на пациент с инфекция в многопрофилна болница. Не на последно място е важно да се добави, че една от основните ми амбиции е да продължи внедряването на високи технологии.

- Например?

- Вече функционират апарати за т. нар. фюжън биопсия в урологията, холмиум лазер за разрушаване на камъни в горния и долния уринарен тракт. Заедно с диагностиката с галий, която се предлага в Клиниката по нуклеарна медицина, става възможно изграждането на национален център по урология. В този център ще гарантираме навременна диагностика, лечение и рехабилитация на редица социално значими заболявания.

В процес на внедряване е и телемедицината с възможности за отдалечени консултации, което пък в настоящата ситуация на епидемия е изключително ценно и за лекарите, и за пациентите.

- Ще ни допуснете ли до философията си за медицината с отговор на въпрос от категорията “кокошката или яйцето”: пациентът или лекарят са в центъра на здравеопазването?

- И “кокошката”, и “яйцето”. Лекарят пази здравето на пациента, а ако няма пациенти – няма какво да пази. Пациентът е човек, който боледува, търпи страдание и надеждата му е в лекаря. Двете страни сме взаимно и неразривно свързани, едното без другото е немислимо.

- Да го смятаме ли за ангажимент за равностоен баланс в благополучието на пациентите и на лекарите?

- Абсолютно. Това ще е основното ми старание – честно и отговорно към двете страни да поддържам баланса.

- Очакванията, които ви споделят за мандата довчерашните ви колеги, разширяват ли вашия личен “дневен ред”?

- Още преди да поема поста, сме си говорили с колегите и това убеждение не напуска екипа, е, че трябва да се подобрят условията за работа в сградите, които не са реновирани.

В сферата на иновативните технологии сме съмишленици да предложим на нашите хирургични и урологични пациенти и операции с робота “Да Винчи”. Било е заложено болницата да има робот, но към момента не е постигнато. Нашите хирурзи се обучават на “Да Винчи” с курсове в чужбина повече от 2 г. На първо време може да се подпише договор с “Майчин дом” уролозите и хирурзите на Александровска болница да оперират с техния робот. Годината е трудна за всички болници във финансово отношение и разумното е да се подхожда креативно.

- Извънредните разходи, свързани с COVID, изчерпват ли вече бюджета на болницата?

- От началото на епидемията, когато започнахме да използваме бързите тестове, до момента са направени над 30 000 бързи теста на пациентите, които следва да се приемат – те са изцяло за сметка на болницата. За периода април – октомври са направени и над 11  000 PCR-а, като около 60% от стойността им е също за сметка на болницата. За бюджета на всяко лечебно заведение това е извънредно голям разход. В същото време спадът от постъпленията от клинични пътеки, които по принцип са недофинансирани за дълъг период от време, беше между 37 до 40%. Пандемията поражда и пряк, и косвен финансов натиск. Този натиск в известна степен се облекчава от подкрепата, която държавата ни оказва чрез парите за работещите на първа линия и средствата от касата за болници с COVID отделения. Но това в никакъв случай не решава проблемите.

Колегите ме поздравяват с “летящия старт”, както го наричат, но приятелски добавят, че моментът е най-неподходящият да станеш болничен директор, който и да поеме тази отговорност. Имат предвид пандемията и предизвикателствата от нея, както и незавидното финансово положение, в което изпадаме.

Александровска болница е последното стъпало от възможности за получаване на качествена диагностична помощ и качествено лечение. След нас просто няма кой. А системата е така зададена, че колкото повече лекува един лекар, толкова повече са разходите на болницата.

Пациентите също са потърпевши, защото в началото поради мерките, а след това от лични страхове отлагаха прегледи и лечение. Сега берем плодовете на този страх - хората идват с влошено състояние, на практика при хроничните заболявания мнозина са върнати в изходна позиция. Съветвам ги да не се въздържат, в болницата се спазват всички мерки за неразпространение на инфекцията, а при редица състояния и заболявания пропускането на преглед може да е много по-голям риск от инфекцията. Срещата с лекаря трябва да се случва въпреки пандемията. При късно потърсена медицинска помощ се увеличават и болките, и уврежданията. Съпътстващите разходи стават по-големи и за самите пациенти.

- Приятелското напомняне за неподходящия момент за директорска кариера не ви ли разколебава, съжалявате ли вече?

- Не. Свикнал съм с предизвикателства, смятам ги за нещо важно, често и сам си ги поставям. Удовлетворението ми ще е огромно, ако успея да свърша дори 50% от това, което съм си набелязал като приоритети.

- Известен сте като много добър нефролог, търсен сте от пациенти от цялата страна, директорският пост слага ли край на клиничната ви практика? 

- Това за мен е абсурд. Аз харесвам работата си, обичам си пациентите. Веднага, след като публично се заговори за подобна възможност заради поправки в закона, получих много обаждания от разтревожени пациенти, които от години се лекуват при нас. Питат какво ще случи. На всички казах, че никога не бих спрял клиничната си практика. Директорският пост е нещо временно в живота на лекаря, а ако държи на работата и пациентите си, е лекар завинаги. Аз съм отдаден на професията си и не бих могъл без нея.

CV

l Завършил е Медицинска академия – София. Има специалности по вътрешни болести и по нефрология. Специализирал е във Франция, Япония, САЩ и Норвегия

l До 1989 г. работи в Районна болница – Сандански, а след това последователно расте от асистент до професор и началник на Клиниката по нефрология в УМБАЛ “Александровска”. От 12.X. е директор на болницата

l Председател е на дружеството на БЛС в лечебното заведение и на Общото събрание на Медицински факултет към Медицински университет – София. Преподава на студенти по медицина и на лекари за придобиване на специалности. Има множество научни публикации, участия в монографии и учебници

l Главен координатор на Експертния съвет по нефрология към министъра на здравеопазването

l Член на лигата на “Лекарите, на които вярваме”

  • Защо са важни “зелените коридори”

    Защо са важни “зелените коридори”

    “Зелените коридори” за ваксинация са другото име на хаоса, заяви разпалено един микробиолог, кандидат за депутат. Друг отговорен политик със замах ги определи като провал на плана за ваксиниране. С две думи - някои се опитват да превърнат “зелените коридори” и въобще поставянето на ваксините в удобна политическа боксова круша
  • Георги Марков

    Георги Марков: С кого ще сменят Бойко? С Мангъра, Христо, Бабикян?

    Тези избори не са шега, че са по време на война. Вече прогнозирах, че Бойко с джипката - СИМВОЛ НА НАПРАВЕНОТО, ще бъде победител. За 5-ти пореден път ще бие БСП, според мен с 5%. Обещах ви в „Прогнозите на Георги Марков“ да кажа какво правителство ни чака: Според мен, ще се играе 2013 г. – победените ще направят правителство