Жан-Жак Ано пред “24 часа”: Обичам животното, което е в нас

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9149137 www.24chasa.bg
Режисьорът Жан-Жак Ано в Кан СНИМКА: РОЙТЕРС

Големият френски кинорежисьор е почетен председател на журито на фестивала “Синелибри”

Французинът Жан-Жак Ано е един от най-самобитните и разпознаваеми режисьори на съвременното кино. Българите го познават преди всичко с шедьоврите му “Мечката”, “Името на розата”, “Любовникът” и “Седем години в Тибет”, но той е създател и на много други запомнящи се кинотворби, оставили дълбок отпечатък върху седмото изкуство през последните 5 десетилетия.

Носител е на “Оскар” за чуждестранен филм за “Победа с песен на уста” (първия му филм), както и на “Сезар” за най-добър филм и за най-добър режисьор за “Война за огъня”, “Сезар” за най-добър чуждестранен филм за “Името на розата” и “Сезар” за най-добър режисьор за “Мечката”.

Има славата на

перфекционист,

който лично

наблюдава всеки

етап от създаването

на кинотворбата Започва кариерата си в рекламата през 70-те години на миналия век и снима стотици рекламни клипове, преди да направи първия си пълнометражен филм през 1976 г.

През 1981 г. творческата му смелост покорява публиката с праисторическия филм “Война за огъня”, в който изобщо няма диалог. Славата на Ано бързо стига и до САЩ. През 1993 г. той се установява в Лос Анджелис, създава “Седем години в Тибет” с Брад Пит и “Враг пред портата” с Джъд Лоу в главните роли. През 2018 г. излиза от печат автобиографичната му книга “Един живот за киното”.

Големият творец е почетен председател на журито на Международния кино-литературен фестивал “Синелибри”, който продължава до 8 ноември у нас и в рамките на който са представени 45 филмови заглавия, повечето от които премиерни за България. Очаквахме го да гостува в нашата страна, но пандемията попречи на визитата му.

Жан-Жак Ано бе любезен да даде специално интервю за в. “24 часа”.

- Господин Ано, книгата ви е озаглавена “Един живот за киното”. Как и кога бяхте пленен от седмото изкуство?

- Бях на три години и половина. Баща ми, който беше служител на френските железници, искаше да открия кинозалата с един филм за влаковете. Така че ме заведоха да гледам “Битка за релси” (La Bataille du Rail), филм в прослава на железопътните работници, създаден от големия френски режисьор от онова време Рене Клеман. Филмът ми направи огромно впечатление. Отново го гледах преди няколко месеца. Той е прекрасен и има своето достойно място и днес. Четири години по-късно, след като бях разсъждавал много с малката си детска глава,

обявих на

родителите си,

че искам да стана

кинорежисьор

- Кой от вашите филми бе най-голямото предизвикателство за вас? Случвало ли се е да се изненадате от някой от филмите си след завършването му?

- Не гледам никога повече филмите си, след като ги завърша. Виждал съм всеки кадър хиляди пъти, в началото в главата си, после върху сториборда, по време на снимките, на монтажа, при записите на музиката, миксирането на звуците, цветовата настройка, при дублирането на различните езици и т.н.

Всеки филм е предизвикателство, тъй като всеки кинорежисьор го преживява всеки път. Безспорно най-забавен за мен бе “Война за огъня” (La Guerre du feu), много скъп филм с неизвестни актьори, които тичаха по гол задник в степта, издавайки неразбираеми звуци без субтитри на въображаем език, измислен от Антъни Бърджес (британски писател, известен у нас най-вече с романа си “Портокал с часовников механизъм” - б.р.).

- Изглеждате по-привлечен от историята и света на животните, отколкото от модерността. Защо?

- Няма нищо

по-опасно от това

да си модерен

Това е най-сигурният начин да се окажеш демоде през следващия сезон. Обичам вечния човешки дух и животното, което е в нас.

- Не е ли прекалено рисковано да бъдат снимани диви животни? Започвате книгата си с епизод с мечката Барт, който е можел да завърши фатално за вас. Имали ли сте и други инциденти с актьорите си на 4 лапи?

- Винаги е опасно човек да се намира в присъствието на диви същества. Инстинктът ми винаги е бил много чувствителен за неустоимия чар на жените, само че последната ми авантюра бе с момче от вълчата раса, алфа мъжкарят на глутницата от китайския ми филм “Вълчият тотем” (Wolf Totem), който не искаше да започва снимачния ден, без да ме оближе хубаво и покрие с лиги в продължение на 10-ина минути. Трогателно премеждие в началото на деня, отнемащо доста време и не обезателно кротко, под нетърпеливия поглед на законната му съпруга - ревнива елегантна вълчица, която ме дърпаше за джинсите, докато партньорът ѝ придаваше нов смисъл на една изключително натрапчива “френска целувка”.

- Смятате да направите филм за пожара в “Нотр Дам”. Какво искате да разкажете в него?

- Да разкажа за невероятната грандиозна действителност на това, което наистина се случи.

- Какво изгуби и какво спечели киното по време на пандемията?

- За момента киното изгуби публиката си. Рискът е да изгуби залите си. Ще прекарам един дълъг момент от живота си в борба, за да могат онези, които обичат големия екран, да преоткрият щастието на споделените емоции.

- Първия ви опит в телевизията как бихте го сравнили с киното?

- Исках да се докосна до една съвременна реалност, да разбера тази толкова активна среда, където предложената на публиката стока понякога е по-дръзка и по-креативна, отколкото “произведенията” на седмото изкуство, субсидирани от данъкоплатците, или по-предразполагаща към размисъл от калифорнийските блокбъстъри, замислени за т. нар. глупаци от широкия свят.

- Киното, вдъхновено от голямата литература, може ли да върне на хората желанието да четат? И киното, и литературата трябва ли днес да си помагат взаимно, за да оцелеят?

- От големите книги не винаги стават големи филми. Силата на разказаната история е тази, която има значение за създаването на завладяваща адаптация в киното или телевизията. Удоволствието от литературата е диаметрално противоположно на това от аудиовизията.

Книгата приканва читателя да “си представя” в буквалния смисъл, да създава собствени образи, да черпи от собствения си житейски опит, за да превърне в сцена историята, лицата и местата.

Литературата минава през мозъка, за да слезе в сърцето и да предизвика емоции. В аудиовизуалния разказ е обратното: не правиш усилия, предлагат ти готови образи. Обръщат се директно към емоциите, усещанията, както го прави музиката. Обратният път към мозъка не е изключен.

 

  • Опасно за живота: млад и самонадеян зад волана на мощна кола!

    Опасно за живота: млад и самонадеян зад волана на мощна кола!

    Млади и самонадеяни шофьори, седнали зад волана на лъскави мощни коли, карат сякаш са еднолични господари на пътя. Нито ограничения, нито правила за движение на пътя могат да ги стреснат. Е, ако стане някоя беля, родителите им - същите, които са им закупили мощното возило, ще ги отървават и от люти глоби, и от други, по-тежки наказания
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо