Завещание на седмицата: От коч до COVID в дружбата с Естония

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9149449 www.24chasa.bg

По какво станалото в Талин прилича на скандала с Лихтенщайн от 1991 г. и защо все така нехаем за имиджа на България?

Прекратеното посещение на президента Румен Радев в Естония остави отпечатък в новинарския поток тази седмица, но със сигурност ще влезе и в историята на българо-естонските дипломатически отношения. А тъй като тази история не е толкова дълга, там ще се открояват главно две неща - коч и COVID.

София и Талин са в официална дипломатическа връзка по-малко от 50 години. С прекъсване от още 50 години между 1940 и 1990 г., когато Естония е част от СССР. Затова и кой знае какво между нашите две страни не се е случвало. Българо-естонската връзка е заздравена в началото на март 2004 г., когато за първи път в историята външната министърка на Естония Кристина Оюланд пристига в София.

По време на разговорите с българския си колега Соломон Паси тя споделя, че има ферма за овце край Талин, но за съжаление, в нея няма мъжкар. В неподражаемия си стил тогавашният шеф на българската дипломация задейства държавната машина и от село Големанци директно на правителствения VIP на летище София е докаран 80-килограмов коч на име Чакмак.

Източнородопският мъжкар е нагърбен с мисията на нетрадиционен посланик на България в балтийската република. Още следващата година госпожа Оюланд се хвали, че нашият Чакмак е станал баща на много естонски агънца в нейната ферма. Един възхитителен триумф не само за българо-естонските отношения, но и за биоразнообразието на планетата.

Но когато говорим за дипломатически куриози, се сещам за един още по-стар случай. През 1991 г. тогавашният премиер на България Димитър Попов отива на първо в историята посещение в Лихтенщайн, където в столицата Вадуц трябва да се срещне с Великия херцог Ханс Адам II. Пред портите на двореца разбира, че след официалната среща с монарха ще има обяд, на който е поканен да присъства и Симеон Сакскобургготски, който по онова време живее в Мадрид.

Премиерът Попов разговаря по телефона със София, след което взема решение да прекрати посещението. Той подозира, че това е комплот, някакъв заговор за сваляне на правителството (защото факсът, изпратен по-рано от протокола на Великото херцогство с гостите за обяда, е бил укрит от някого в София). И така първата в историята среща на български премиер и лихтенщайнски владетел не се осъществява. 

Какво е общото между този случай и проваленото посещение на президента Радев в Талин? По всичко личи, че и тогава, и сега българи са организирали нещо срещу други българи на чужда територия, без да им пука за това с какъв имидж ще излезе България от постановката. Защото е пределно ясно - имиджът ще е отрицателен.

Къде обаче е парадоксът в цялата тая работа? Как е възможно в страна като България, която е по-голяма на територия от Естония и Лихтенщайн, взети заедно, с много по-древна история, с по-богата култура и много повече традиции, да имаме толкова мимолетно чувство за държавност? И абсолютно никаква лоялност към имиджа на собствената ни държава. Абсолютно никаква лоялност!

Това е просто необяснимо.

  • Отваряйте си очите в хибридния свят - и измамниците са онлайн

    Отваряйте си очите в хибридния свят - и измамниците са онлайн

    Искаме или не, все повече ежедневни дейности се пренасят онлайн. От срещите и разговорите, през сделки и разплащания, учене и работа. Трендът се развиваше и преди пандемията, но тя даде силен тласък на преминаването на живота в “хибриден” режим. Няма как човек да се изолира от все по-разширяващата се вселена на безжичните мрежи, приложенията