Лидия Шулева: Пенсиите трябваше да се преизчислят с парите от бонуса по 50 лв. и вдигането на минималната

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9162150 www.24chasa.bg
Лидия Шулева

Да, с 250 лв. не може да се живее, но има социално подпомагане

9 социални министри - сегашната Деница Сачева и осем нейни предшественици на поста, се събраха на първата по рода си дискусия на “Клуб “24 часа” Визионери”.

Те обсъждаха как се стигна до сегашното състояние на пенсионната система, която дава едва наполовина от заслужените доходи на възрастните хора. Има ли варианти за изход от тази ситуация и бърз ръст на пенсиите, така че доходите наистина да осигуряват достоен живот? Възможно ли е бързо и безболезнено решение за изплащането на вторите пенсии? - това също бяха теми на социалните министри. Основната тема бе справедлива ли е предлаганата от правителството схема за увеличение на пенсиите, при която тези на по-бедните ще растат повече, отколкото на пенсионерите с по-високи доходи. Всеки от деветимата социални министри представи и своя концепция за проблемите и техните решения в изказванията си.

Започнахме с Емилия Масларова, представихме ви мнението на Минчо Коралски, Иван Нейков и Хасан Адемов. Днес ви представяме позицията на Лидия Шулева.

Лидия Шулева е социален министър от 24 юли 2001 г. до 17 юли 2003 г.  По нейно време всички закони, свързани с пенсии и осигуровки, бяха обединени в един кодекс - сегашният Кодекс за социално осигуряване. Той регламентира принципите, обхвата, функциите и институционалното обслужване на трите стълба на пенсионната система в България. КСО изменя и допълва Кодекса за задължително обществено осигуряване, като го обединява със Закона за допълнителното доброволно осигуряване и урежда дейността по държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и допълнителното доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация.

1. Мултифондовете ще гарантират по-високи пенсии

На мен се падна честта да реализирам реформата на Иван Нейков. Буквално бях в заварено положение. Подготовката на изпълнението на закона не беше лесна работа, защото включваше създаването на тези фондове, регламенти, контрол и т.н. Нашата цел бе да осигурим максимална защита на средствата на хората и затова в първоначалните регламентации на закона за втория стълб заложихме много консервативен подход. Трябваше да се създаде максимално доверие от хората, които внасят парите си задължително във втория стълб, за да има някакви гаранции, че тези пари няма с лека ръка да се вкарат в рискови инвестиции. От днешна гледна точка може би трябваше да сложим някакъв срок за този изключително консервативен първоначален подход, за да може да се създадат т. нар. мултифондове. Това е един много голям недостатък на втория стълб, защото консервативният подход продължи и през годините, макар и леко отпускан, а такъв подход гарантира задължително минимална доходност.

Трябваше да гарантираме сигурността и извършим сериозна промяна в капацитета на надзора и създадохме нови правила. Бисер Петков тогава стана председател на агенцията за надзор. В предишната агенция имаше само лекари, които през живота си не бяха виждали отчет и баланс.

Важно бе и създаването на Кодекса за социално осигуряване, който кодифицираше всички дотогавашни разнородни закони.

2. Осигурителните прагове са изживели времето си

Едно от важните неща, които направихме, бе гарантирането на финансовата стабилност на първия стълб на НОИ. Тогава повече от половината от осигурените лица във фонда се осигуряваха на минимална работна заплата, като имаше цели предприятия - от директора до чистачката, които се осигуряваха на минимална заплата. Това беше показателно, че по този начин няма как да се гарантира финансовата устойчивост и стабилност на пенсионната система. Поради тази причина се наложи да въведем осигурителните прагове, които според мен вече са изживели времето си. Сега е моментът да говорим за ставки на работа. Тази стъпка доведе до изсветляване на икономиката, а крайният резултат всъщност е по-високи пенсии. Няма как да се осигуряваш цял живот на минимална заплата, а след това да кажеш, че пенсията ти е ниска. Тогава от 2 млн. пенсионери -1,7 млн. бяха на минимална работна заплата, какви пенсии да очакваме в днешно време? Въведохме задължително регистрацията на трудовите договори, което в крайна сметка също доведе до изсветляване на икономиката, защото големи групи от хора работеха без трудови договори, те изобщо не внасяха осигуровки, което също се отразява на пенсиите в бъдеще. Беше важно да се отдели фонд “Пенсии" от всички останали пенсии, защото и към онзи момент всичко беше в кюпа, водеха се условно различни, но не бяха отделени. Имаше социални пенсии, които продължаваха да се изплащат от осигурителния фонд по онова време и те бяха отделени, за да отидат там, където им е мястото държавния бюджет. Бе важно парите на осигурените да се ползват само за осигурените, а тези, които са социални - да си отиват директно на бюджет. Въпреки всички тези мерки тогава дефицитът в НОИ бе 8%, а сега само на фонд “Пенсии” е 33-40%.

В НОИ няма значение дали си внасял осигуровки, там има значение дали си имал трудов договор и си бил осигуряван, тоест - там не ти се намалява пенсията. В частния фонд парите, които не са постъпили няма как да имат каквато и да било доходност, тоест това е отговорност на държавата. В същият този период имаше огромна безработица, хората не можеха да внасят вноски. Този 20-годишен период е изключително малък, с две кризи. Трябва добре да помислим какво да направим за хората, които имат минимални вноски. Това, което е разписано в закона, ще ги обрече на много по-ниски пенсии в бъдеще, не само по тяхна вина, а заради безработица, липсата на внасяне на вноски и ред други причини. Обръщам още веднъж внимание на този въпрос.

3. Хората продължават да работят и да внасят вноски, но таванът ограничава пенсията им

Съгласна съм, че има осигурителен праг, но нека помислим какво правим с хората, които имат задължителен трудов стаж от 40 г., но има хора, които имат и 45 г. Всяка година тези хора са внасяли осигуровки, но таванът не отчита този факт. Таванът казва - спрямо осигурителния доход. Откъде накъде тези хора ще бъдат ограничавани с таван, при положение че има огромна разлика дали си се осигурявали 40 г., или са се осигурявали 45 г. Навършват години, но продължават да внасят вноски, защото законът ги задължава, но не ги компенсира, защото таванът ги ограничава. Това е голяма дискриминация към тези хора и трябва да бъде поставено на дневен ред.

4. Увеличаването на минималните пенсии нарушава принципите на пенсионната система

Не съм съгласна да се увеличават по този начин пенсиите. За мен това е разрушаване на пенсионната система. Всички знаем, че поради солидарния модел на първия стълб минималните пенсии винаги са били субсидирани за сметка на останалите.

5.  Пенсиите трябва да се преизчислят

През 2010 г. при минимална работна заплата от 240 лв. минималната пенсия е била 136 лв., или 56% е заместването на дохода. Тогава средната работна заплата е била 540 лв. А средната пенсия е 263 лв., съотношението е 46%. През 2020 г. минималната работна заплата е 610 лв., а минималната пенсия 250 лв., като заместването на дохода вече пада до 40%. Средната работна заплата е 1350 лв., а средната пенсия 412 лв., или 30%. Виждате ли къде отиваме? Какъв сигнал даваме на хората - осигурявайте се, за да получавате все по-малък заместващ доход от осигуровките, които правите. Сега имаме 30% заместващ доход, какво ще стане, като увеличим тази ножица догодина? Това е абсолютна катастрофа! Този модел, който сте приели за следващата година, е грешен. Моделът трябва да бъде преизчисляване на пенсиите с този 1,2 млрд. лв., които са предвидили. В пенсионния модел има значение единствено и само стажът. Какъв сигнал даваме на хората - осигурявайте се на минимални работни заплати, защото рано или късно ще ви даваме колкото се може повече пари на вас. Администрирането не е толкова трудна задача и не е нужно да прилагаме модела на социално подпомагане, който използваме за хората, които не са в пенсионна възраст. Ако правителството иска да провежда социална политика, то тя не трябва да е през пенсионната система. Това увеличение на пенсиите, категорично не се вписва в пенсионния модел. Съгласна съм, че с 250 лв. не може да се живее. Това е страшно ниска пенсия и тя трябва да бъде коригирана, но чрез социалните помощи.

Коефициентът на редукция е много несправедлив. Господин Нейков каза, че са минали 20 г. за внасяне на вноски във тория стълб, а не пълните 40 г. Не може да считаме, че през целия период на осигуряване хората не са внасяли вноски в НОИ, а само за 20 г. В началото те бяха 2%, след това станаха 3%, а доста по-късно станаха 5%, тоест намалението на вноските в НОИ не е било автоматично с 5% от първия ден. Г-жа Масларова въведе понятието държавата осигурител и в крайна сметка те махнаха това понятие, но то остана под формата на държавна субсидия. В момента 33% е държавната субсидия в първият стълб. Държавата реално участва като осигурител. Така че освен вноските, които хората правят, трябва да вземем и тази вноска, която държавата прави, и към нея да се изчислява това намаление на първия стълб, защото по този начин се получава абсолютна дискриминация.

В проекта за фазата на изплащане на вторите пенсии е предвидено, че когато сумата е много ниска, тя може да се вземе накуп. Има огромна заплаха много хора да се изкушат и да вземат парите си, но след това ще получават цял живот с 20% по-ниска пенсия. Извинявайте, г-жо Сачева, но те ще дойдат на вашата врата или на хората, които ще са след вас, и ще започнат да реват и да питат защо им са толкова ниски пенсиите.

Тези 50 лв., които сега даваме на пенсионерите, ми напомнят първия ми работен ден като инженер. Тогава получавах 100 лв. заплата и 10 лв. от Тодор Живков, сега получавам пенсия и 50 лв. от Бойко Борисов. Извиняваме се, но това са 1,8 млрд. лв. ей така раздавани на калпак. Като се питаме откъде да вземем пари за преизчисляване, ето къде са парите.

 

Очаквайте в следващи броеве на "24 часа" и www.24chasa.bg вижданията на Ивайло Калфин, Зорница Русинова, Бисер Петков и настоящата министърка Деница Сачева. Над 1000 въпроса бяха зададени към министрите от читатели на "24 часа". На част от тях те отговарят пряко, а за всеки конкретен казус “24 часа” ще потърси отговорите от социалното министерство и НОИ и ще публикува решението на проблемите.

  • Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Заплатите на университетските преподаватели се увеличават от 1 януари догодина и това е много разумно.  Висшите училища подготвят хората, които утре ще излязат на пазара на труда. Когато преподавателите са с ниски заплати, не може да очакваме високо качество на обучението. Общество, което цени учителите и преподавателите, прогресира и преуспява
  • Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Протестите вече не са срещу Борисов или срещу Гешев, а срещу правото на близките ни да поемат дъх “80 към 20” - това вече далеч не е само схема за запазване на работните места в засегнати бизнеси. За все повече хора с този символ може да се опишат отчаяните им опити да си поемат въздух. 80 насечени вдишвания