Свърши ли епохата на големите емигрантски пари, след като вирусът изтри 2,4 млрд. лв.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9162208 www.24chasa.bg

През септември потокът на българите за работа и учене в чужбина се възстанови в голяма степен. Но дойде втората вълна

Според данните на БНБ за платежния баланс преводите от емигранти са

намалели с

близо две трети

за първите осем месеца на настоящата година. От януари до август статистиката на централната банка отчита 291 милиона евро приход, значителен спад спрямо 836 милиона евро за същия период на миналата година.

Спадът е още по-голям от началото на пандемията, като за последните пет месеца средномесечно българските емигранти пращат на своите роднини по 13 милиона евро месечно – докато миналата година средно изпращаха над 100 милиона евро на месец.

Съвсем логично, най-малко приходи има през април, когато цяла Европа и голяма част от света беше в карантина, което доведе до несигурност, намаление на доходи и загуба на работни места. Затова българските емигранти имат по-малки възможности да пращат средства на своите роднини в България.

Обаче освен пари от постоянно живеещи българи в чужбина статистиката на БНБ отчита и друго голямо перо – т.нар. “компенсация на наетите”.

Тук се отчитат

доходите на

българи, които

временно

работят в чужбина,

например на сезонна работа или шофьори на тирове, които работят за чужди фирми извън границите на страната. Тези приходи също са намалели значително – с 54% като за първите 8 месеца на годината в страната са постъпили 280 милиона евро спрямо 612 милиона преди година.

Ако съберем двата източника на средства, през януари-август на настоящата година емигрантските пари са 571 милиона евро – спрямо 1.5 милиарда евро за същия период на миналата година. Или

спадът е

около 60%

При сегашните тенденции за цялата 2020 година приходите по двете пера на емигрантските пари ще отчетат спад от около 1,2 млрд. евро (около 2,4 млрд. лева). Т.е. 2,4 млрд. лева по-малко ще влязат в домакинските бюджети.

Разбира се, трябва да отчетем, че става въпрос за предварителни данни, които подлежат на ревизия с времето, при постъпване на нови данни. Ревизията на данните ще е значителна и вероятно в положителна посока, тъй като перото “грешки и пропуски” е положително в размер на 1,4 милиарда евро. Валутните резерви на БНБ тази година растат значително, което показва, че в страната влизат значителни средства от чужбина, които още не са изцяло отчетени в платежния баланс. Така че е възможно спадът на емигрантските пари да е по-малък, отколкото показват предварителните данни. Но това едва ли ще промени факта, че емигрантските пари тази година са по-малко, отколкото в нормални години.

Какъв ще е ефектът? Очевидно е, че спадът на емигрантските пари води до намаление на разполагаемите доходи на домакинствата – независимо дали е заради по-малко преводи от роднини в чужбина, или заради по-малко сезонна заетост в чужбина. Това от своя страна

ще потиска и

потреблението,

което неслучайно се възстановява по-бавно от останалите икономически индикатори.

От тази гледна точка е нормално точно в кризисните месеци държавата да наблегне на социални мерки, за да компенсира поне в известна степен ефекта от срива на емигрантските средства. Затова е положително, че не се стигна до замразяване на доходи и пенсии нито тази година, нито в проектобюджета за следващата година. Добавките към пенсиите и вдигането на минималната пенсия също ще изиграят положителна роля и ще омекотят негативните ефекти.

Все пак интересен е въпросът

дали и кога ще

се възстановят емигрантските пари? Изглежда, че има наченки на такъв процес. Особено при сезонната заетост, изглежда, има оттласкване от дъното – приходите от “компенсация на наетите” са едва 20 милиона месечно през май и юни, но през август скачат двойно до 40 милиона евро. Това все още е двойно по-малко от миналата година, но спрямо 5-кратен срив през май и юни е доста сериозна стъпка на възстановяване.

Нормално е, тъй като някои дейности и бизнеси вече се възстановяват – например товарните превози в голяма степен са се възстановили и много от шофьорите на тирове имат работа. В земеделието и други сезонни заетости работата не се влияе толкова от вируса (с изключение на туризма, където сривът е огромен). Косвен индикатор за възстановяване са и пътуванията на българи в чужбина, тъй като много емигранти се прибират в страната за лятото, а в същото време сезонните работници трябва да пресекат граници, за да работят. Големият срив на пътуванията на българи в чужбина беше през април, когато имаше 90% спад и едва 75 хиляди българи напуснаха страната. Към септември нещата са драматично различни – едва 15% спад и

555 хил. българи

са пътували

за чужбина

Част от това е и туризъм (например до Гърция), но съдейки от предишни години, основната част от пътуванията през септември не са с туристическа цел. С други думи, много от пътуващите през септември са българи, които отиват да учат или да работят в чужбина.

Вероятно втората вълна на коронавируса от последните седмици ще забави възстановяването на емигрантските потоци и то ще се случи с по-бързи темпове към средата на следващата година. Очакват се и някои структурни промени, тъй като Брекзит ще стане реалност и ще е много

по-трудно за

европейците да

емигрират и

работят в Англия

– а това е втората най-популярна страна след Германия за българската емиграция, а и с дял за сезонната заетост. Реалистично е някои от българските емигранти и сезонни работници да си останат в България, ако успеят да намерят добра работа. Но това все още не е твърде масов процес, тъй като номиналните заплати в страната остават прекалено ниски в сравнение със Западна Европа. В тази посока трябва да се насочат повече усилия и да се ускорят реформите, за да има по-бързо настигане на доходите.

  • Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Заплатите на университетските преподаватели се увеличават от 1 януари догодина и това е много разумно.  Висшите училища подготвят хората, които утре ще излязат на пазара на труда. Когато преподавателите са с ниски заплати, не може да очакваме високо качество на обучението. Общество, което цени учителите и преподавателите, прогресира и преуспява
  • Частичен локдаун или пълен нокаут

    Частичен локдаун или пълен нокаут

    Да познавате случайно един собственик на ресторанти в София с два положителни теста за К-19? Аз не, но жена му ми писа на месинджъра. Правела съм приятно впечатление, та затова директно ме пита: “Можете ли да ми съдействате за връзка с генерал Мутафчийски?” Съпругът ѝ се влошил, трябвало спешно да го приемат във Военна болница